До този извод стигна състав на Административен съд - Търговище по дело на Магдалена Славова (гражданско обединение „Вода за Омуртаг“) срещу отказ на директора на Дирекция „Правна“ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
На 18 ноември 2024 г. Магдалена Славова подава заявление до МРРБ, с което иска да й бъде предоставена информация за Регионално прединвестиционно проучване (РПИП) на МРРБ за обособената територия, обслужвана от „ВиК -Търговище“ ООД, в частта, която засяга населените места в общините Омуртаг и Антоново и конкретно:
- Във връзка възложеното и извършеното от МРРБ, приключило през 2023 г., РПИП за обособената територия, обслужвана от „ВиК -Търговище“ ООД , моля да ми бъде предоставено копие на тези части от РПИП за обособената територия, които се отнасят за всички населени места в Община Омуртаг и
- Във връзка възложеното и извършеното от МРРБ, приключило през 2023 г., РПИП за обособената територия, обслужвана от „ВиК – Търговище“ ООД , моля да ми бъде предоставено копие на тези части от РПИП за обособената територия, които се отнасят за всички населени места в Община Антоново.
С писмо с изх. № Към 94-00-125-[1]/03.12.2024 директорът на Дирекция „Правна“ в МРРБ отказва достъп с мотив, че исканата информация представлявала подготвителни документи – чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Търговище.
С Решение № 293/19.03.2025 г. на Административен съд – Търговище, I състав по а.д. № 683/2024 г., съдия Красимира Тодорова отменя отказа и връща преписката на директора на Дирекция „Правна“ в МРРБ за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът намира за неприложима в случая хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация, на каквото правно основание е постановен оспорения отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ може да бъде отказан достъп до обществена служебна информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение и представлява мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Смисълът на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е, че той ограничава достъпа до служебна обществена информация, когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадения акт от органа. В случая обаче обществената информация, достъп до която е заявен от жалбоподателката, не може да бъде набавена от издадения въз основа на нея акт.
Посоченото ограничение на достъпа не е абсолютно, тъй като същото се преодолява при наличие на визираното в чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ условие, според което достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
Основанията за отказ за предоставяне на обществена информация са посочени в чл. 37 от ЗДОИ, като са предвидени и изключения, при които задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.
С тази нормите на § 1, т. 5 и 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ законодателят е създал оборима презумпция, че в определени случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване – не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес.
В случая органът не е изложил мотиви. Поради това липсата на мотиви на органа и съответно отсъствието на доводи, че не е налице хипотезата на надделяващ обществен интерес, водят до извод за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. За да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е убедителен. Поради липсата на мотиви в акта не може да се прецени спазването на материалния закон. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му, като наличието им в акта дава възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си пред съда, ако счита, че същите са нарушени.
По изложените съображения акта на органа следва да се отмени и преписката на основание чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс да се върне на същия орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне по заявлението на жалбоподателката, органът следва да се съобрази като издаде мотивиран административен акт, с който да: предостави достъп или да изложи мотиви защо не е налице обществен интерес или да обоснове мотивиран отказ, ако се касае за служебна информация.
Решението е окончателно.
При новото произнасяне по заявлението в края на месец март 2025 г. от МРРБ предоставят пълен достъп до исканата информация.