Предисторията на казуса е свързана с дело във ВАС, което е било образувано по протест на прокурор от Върховна административна прокуратура (ВАП) срещу Правилника за устройство и дейността на КЗД. Прокурорът, подал протеста, е считал, че Правилникът на КЗД е приет в нарушение на изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА). Към оспорването са се присъединили и четирима граждани, сред които Иван Петров. КЗД е била представлявана пред ВАС от адвокат, който по време на делото е бил заменен с друг.
В тази връзка, на 13 юли 2020 Иван Петров подал заявление до КЗД, с което поискал да му бъде предоставена следната информация:
1. Какво е адвокатското възнаграждение на защитата на КЗД по дело № 9426/2019 на ВАС при първия адвокат и сега след смяната му, и защо КЗД не използва свои юристи?
2. Еднолично ли е взето решението за използване на адвокатска защита или след решение на КЗД?
С писмо от 27 юли 2020 директорът на Дирекция „Административно-правно обслужване“ в КЗД уведомил заявителя, че исканата информация засяга интересите на трети лица и е необходимо тяхното съгласие, поради което срокът за произнасяне по заявлението се удължава с 14 дни.
Впоследствие, с решение от 21 август 2020 директорът на Дирекция „Административно-правно обслужване“ отказал информацията. Мотивите: информацията, касаеща възнагражденията на адвокати, осъществяващи процесуално представителство по а.д. № 9426/2019 на ВАС и начинът на вземане на решение за организиране на защитата по посоченото дело, не е обществена по смисъла на закона, тъй като същата не може да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Исканата информация касае трети лица и не дава представа за работата на институцията. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 5810/23.10.2020 г. на АССГ отказът е отменен и директорът на КЗЛД е задължен в 14-дневен срок да предостави исканата информация.
Съдът приема, че поисканата с процесното заявление за достъп информация представлява обществена такава по определението на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като би дала възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект, и в частност на жалбоподателя да узнае, какъв е размерът на разходваните от КЗД публични средства и как се формира решението за съответния разход. Съгласно чл. 40, ал. 3 от закона за защита от дискриминация (ЗЗД), комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджет. Следователно, дейността й се финансира изцяло с публични средства по смисъла на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. При това, като първостепенен разпоредител КЗД приема независимо решенията си относно разхода на тези средства. Ето защо, тя дължи прозрачност и отчетност на тези си решения независимо от обстоятелството дали за извършване на съответния разход следва да провежда процедури по Закона за обществените поръчки или не. В случай, че за съответното решение не е необходима процедура от такъв вид, която сама по себе си би предоставила гаранции за прозрачност, на още по-силно основание КЗД дължи да предостави информация за съответния разход при подадено искане за това по реда на ЗДОИ.
Последният презумира в т. 6 на § 1 от ДР на ЗДОИ, че надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. Този надделяващ обществен интерес изключва възможността отказ да бъде постановен по съображения, че достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация – чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. В случая в преписката не е приложен изричен отказ на адвоката, представлявал КЗД, да бъде предоставена търсената от заявителя информация. Дори да се приеме, че задълженият субект в случая е имал основание да продължи срока за произнасяне по заявлението, като поиска съгласие на третото лице на основание чл. 31, ал. 2 ЗДОИ и е било изразено несъгласие от това лице, от това не следва, че разкриването на информацията би засегнало интересите му и в случая тя не може да бъде подходящо ограничена съобразно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. Доставчикът на съответна услуга, платена с публични средства, следва да е наясно със съществуващите специални законови разпоредби относно разходването на тези средства. Със сключването на договор за такава доставка, изпълнителят й не може да дерогира приложението на законовите изисквания за прозрачност и отчетност на тези разходи. Ето защо, несъгласието на изпълнителя като трето лице в производството по заявление за достъп до обществена информация не е основание този достъп да бъде отказан.
В тази връзка следва да се отбележи и че в случая търсената информация не се отнася изцяло и само до размера на разхода за услугите, предоставени от адвокат, но и относно начина на формиране на решението за адвокатска защита и причините, поради които КЗД не е представлявана по делото от нейни служители, които са юристи. Законът цели да улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ относно вземаните от тях решения и да гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от същите субекти. С решението си по заявление за достъп до обществена информация задълженият субект не само предоставя такава по съществото й на поставените въпроси, но и предоставя възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на съответната администрация в областта на предоставените й правомощия. Ето защо, в случая не е налице основание за отказ по процесното заявление.
Решението е окончателно.