Припомняме, че казусът „ЦУМ-гейт“ касае среща, проведена през пролетта на 2017 между три лица - главния прокурор Сотир Цацаров, бизнесмена Сашо Дончев и бившия член на ръководството на БСП Георги Гергов. Проверката на ИВСС е образувана по сигнал на Гражданско сдружение „Боец“ и приключва с решение на ИВСС от 10 юли 2017 за прекратяване на проверката.
След получаване на заявлението, ИВСС провежда процедура за търсене на съгласие на трети лица – подателя на сигнала и участниците в срещата. Получава съгласие от Гражданско сдружение „Боец“ и от Сашо Дончев. Главният прокурор изразява изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация, а получаването на писмото за търсене на съгласие от Георги Гергов в срещата така и не е потвърдено.
С решение от 18 октомври 2019 главният инспектор при ИВСС отказва да предостави информацията с мотиви, че от нея, и в частност от доклада по проверката, заявителят не би могъл да си състави мнение за дейността на задължения по ЗДОИ субект – ИВСС; както и че търсената информация се отнася до трети лица, част от които са изразили изрично писмено несъгласие за предоставянето й; и че доколкото заседанието на ИВСС не е публично, то и воденият за него протокол също няма характер на обществена информация.
С Решение № 3941 от 16 юли 2020 АССГ отменя отказа и задължава главния инспектор при ИВСС да предостави достъп до исканата информация.
В решението си по делото съдът посочва, че редът, условията и основанията за извършване от ИВСС на проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, са регламентирани в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съгласно приложимата норма от ЗСВ проверките по този раздел започват със заповед на главния инспектор. В хода на проверките се събират данни, относими към предмета на проверката, и се изслушва проверяваното лице. Всяка проверка завършва с изготвянето на мотивиран доклад, в който се посочват извършените действия по проверката, установените факти и обстоятелства. Докладът съдържа конкретно становище относно липсата или наличието на достатъчно данни за конфликт на интереси, съответно за действия или бездействия, които противоречат на принципите за почтеност, накърняват престижа на съдебната власт или са свързани с нарушаването на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Докладът се внася за обсъждане в ИВСС, който приема решение за прекратяване на проверката при липсата на достатъчно данни или за отправяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание или за установяване на конфликт на интереси до съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), когато са налице достатъчно данни.
От анализа на цитираните разпоредби съдът прави извод, че решението на ИВСС с което приключва образувана проверка за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, съдържа официална обществена информация, достъпът до която не може да бъде ограничаван.
Съдът намира, че в случая не са налице и предвидените в закона – чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ – предпоставки за отказ да се предостави и служебната информация, съдържаща се в доклада от проверката и стенографския протокол от обсъждането му, въз основа на които е прието решението от 10 юли 2017 за прекратяване на проверката, поради наличие на надделяващ обществен интерес.
Съдът посочва, че по отношение на информацията, която се получава, създава и съхранява по повод извършвани проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на магистратите, винаги е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на определението, дадено в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Съгласно тази норма „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая проверката е била извършена по отношение на главния прокурор, в качеството му на орган на съдебната власт, а не в лично качество. От търсената информация обществото, и в частност жалбоподателят, могат да си съставят мнение относно дейността, както на задължения субект – Инспекторат към ВСС, така и за работата на Прокуратурата в лицето на нейния ръководител – главния прокурор. Предоставянето на достъп до информация, свързана с констатации относно действия на главния прокурор на Република България, в това му качество, и на Инспектората по отношение на осъществявания от него контрол безспорно е предпоставка за повишаване на публичността и отчетността на задължените субекти – ИВСС и Прокуратурата на Република България.
За пълнота на мотивите си съдът отбелязва, че изричното несъгласие на третото лице, до което се отнася търсената информация, не е абсолютна и безусловна пречка за предоставяне на достъп до нея. Във всеки случай отказът следва да бъде мотивиран с наличие на такъв защитен от закона частен интерес, който би бил засегнат от предоставянето на поисканата информация и който е противопоставим на презумирания от закона обществен интерес. В хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задълженият за предоставяне на информацията субект следва да извърши преценка дали защитеният частен интерес, обоснован с конкретни факти, е по-значим от заложения в закона обществен интерес от предоставяне на търсената информация. В случая изричното несъгласие на третото засегнато лице (главният прокурор) не съдържа каквито и да е мотиви за отказа да бъде предоставена информацията, поискана със заявлението за достъп. Този факт, както и липсата на върната разписка от писмото, с което се иска съгласие за предоставянето на информацията от последния участник в срещата, обаче, е без значение за спора, доколкото по отношение на търсената обществена информация е налице надделяващ обществен интерес и последната не може да бъде ограничавана.
Решението на съда е окончателно.