До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Димитър Георгиев (София) срещу мълчалив отказ на кмета на Община Благоевград.
На 31 май 2023 г. Димитър Георгиев подава заявление до Община Благоевград, с което иска да му бъде предоставен достъп до информация за празничния концерт по случай 24 май 2023 г. с участието на Силвия Кацарова и Васил Найденов:
1. Общ хонорар с ДДС, изплатен на изпълнителите, ангажирани за участие в концерта?
2. Обща стойност с ДДС на всички други съпътстващи разходи по организиране, популяризиране и провеждане на концерта, придружена от разбивка по следните пера: наем на озвучителна техника, наем на сцена, платени публикации и реклама за концерта, осигуряване охрана на събитието, други разходи (моля да уточните какви)?
3. Източник на финансиране на разходите по т. 1 и т. 2 от настоящето питане?
4. Ако един от източниците на финансиране е общинският бюджет на Община Благоевград, моля да ми посочите перо на бюджета, от което са финансирани разходите по т. 1 и т. 2 от настоящето питане, както и да ми предоставите копие от решение на Общински съвет Благоевград, с които те са одобрени?
В законоустановения 14-дневен срок за отговор не е получен такъв, поради което с подкрепата на ПДИ е обжалван мълчалив отказ.
С Решение № 8171/28.12.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 72 състав по а.д. № 7474/2023 г., съдия Мария Стоева, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на кмета за произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
В случая съдът намира, че търсената информация има характер на обществена такава, тъй като е свързана с обществения живот в страната и предоставянето й би дало възможност на жалбоподателя да си състави мнение за дейността на кмета на общината и администрацията му, по-конкретно във връзка с разходване на средства от общинския бюджет.
Съдът приема, че съобразно изискването на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация.
При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28-33 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), вследствие на които да прецени дали исканата информация е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ. Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителят. След като специалният закон (ЗДОИ) изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото непроизнасяне винаги се явява незаконосъобразен отказ в хипотезата на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. В случая със заявлението за достъп до обществена информация е сезиран именно органът, който е държал произнасяне по всички поставени в него въпроси.
Решението е окончателно.