Информацията е поискана със заявление от 24 септември 2020, по което директорът на СДВР не се произнася в законоустановения 14-дневин срок.
С подкрепата на ПДИ мълчаливият отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 3451 от 27.05.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на СДВР за произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта.
Предвид характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл.38 ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация, директорът на СДВР е бил длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по така подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация, като издаде или акт по чл. 34 ЗДОИ, или акт по чл. 38 ЗДОИ. Като не се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото до него заявление, директорът на СДВР е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, установени в чл. 38 и чл. 39 ЗДОИ. Съгласно цитираните разпоредби отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание за отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна.
Решението е окончателно.