До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Николай Неделчев срещу отказ на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да предостави информация относно неподадените декларации от Слави Трифонов и още няколко публични фигури.
Със заявление от 23 юни 2022г. Николай Неделчев иска от КПКОНПИ информация, систематизирана в 7 точки, относно неподадената имотна декларация от Слави Трифонов и още няколко публични фигури:
1. Започнала ли е КПКОНПИ имуществена проверка?
2. Ако не, защо не?
3. Ако да, на какъв етап е проверката?
4. Ако да, в какъв срок се очаква да приключи проверката?
5. Ако вече е приключила, установила ли е КПКОНПИ несъответствие и ще пристъпи ли към внасяне на конфискационен иск в съда? С оглед медийната политика на Комисията и светкавичното огласяване от нея на предприети действия спрямо (например) зам.-министрите Христанов и Белев, каква е причината да не предоставяте на сайта си информация относно по-горе посочените лица?
6. Моля за копие от вътрешните правила, които регламентират медийната политика и политиката за публичност на Комисията. Ако няма такива, моля, посочете кой, как и на какво основание взема решенията в тази насока.
С Решение от 08.07.2022 г. КПКОНПИ отказва да предоставят информация по т. 1-5 с мотив, че тази информация представлява лични данни и разпространението й би затруднило текуща проверка.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда.
С Решение № 643/06.02.2023 г. на АССГ отказът е отменен и преписката е изпратена на КПКОНПИ за повторно разглеждане на заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че търсената от жалбоподателя информация попада в обхвата на служебната, тъй като тя е създадена по повод дейността на Комисията във връзка със задълженията на лицата, заемащи висши публични длъжности, да декларират своето имущество и интереси (чл. 35-39 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество). Съгласно чл. 40 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) Комисията публикува на официалната си интернет страница декларациите на лицата, заемащи висши публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. Жалбоподателят иска да си състави мнение относно дейността на Комисията по отношение на лицата, които не са подали декларация. Това означава Комисията да посочи какви действия са предприети срещу тези лица, издаден ли е акт, който да възлага извършване на имуществена проверка срещу тези лица, съответно издаден ли е акт, с който приключва проверката, издаден ли е акт за установяване на административно нарушение, издадено ли е наказателно постановление – това са актове, които поставят началото или слагат край на административно или административнонаказателно производство и имат самостоятелно значение.
Съдът посочва, че не са налице основанията за отказ по чл. 13 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), свързани с подготвителни документи, които нямат самостоятелен характер или с текущи преговори.
Съдът приема, че разпоредбите в ЗПКОНПИ, които задължават членовете на Комисията да пазят в тайна информацията, станала им известна при осъществяване на дейността им, не превръщат автоматично подобна информация в служебна тайна. По силата на чл. 26, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация „служебна тайна“ е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес. Алинеи 2 и 3 от същия член дават правомощия на ръководителя на съответната структура да определи списък на информациите, които представляват служебна тайна. По делото не са представени никакви доказателства за определяне на актовете и действията на Комисията, предприети в случаите на неподаване на декларации от задължените лица, като служебна тайна.
На последно място, съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че предоставянето на исканата информация би нарушило личните данни на трети лица. Имената на народните представители са публично известни и не попадат в ограниченията на Закона за защита на личните данни и на Общия регламент за защита на личните данни. Личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на необходимостта на обществото да знае.
Решението е окончателно.