До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на ВКП.
На 3 януари 2023 г. Неделчев подал заявление до ВКП, в което е посочил, че в публичното пространство се е появила информация относно заповед на заместник-главния прокурор, с която е разпоредено на всички прокурори в България да изпращат своите обвинителни актове за предварително съгласуване във ВКП. За потвърждение на изложеното, в заявлението е приложена екранна снимка от съобщение, изпратено от ВКП със съдържание: „Колеги, моля изпращайте актовете си за проверка на мейла на В.С.!“. Предвид това заявителят е поискал да му бъде предоставено по имейл копие от въпросната заповед на заместник-главния прокурор или разпореждане, или друг вътрешноведомствен акт, по отношение на който е посочил, че не може да знае точното му наименование, който дава такава инструкция на 1500 български прокурори.
С Писмо №5/2023 – ГП/17.01.2023 г. заместник-главният прокурор при ВКП уведомява заявителя, че в настоящия случай ЗДОИ е неприложим. Изложени са мотиви, че поисканата със заявлението информация се основава на „екранни снимки“ от предполагаеми чатове с неизвестен произход, включени като част от съдържанието на заявлението. Счита, че информацията се иска именно в тази връзка, като от изложеното в заявлението следва извод, че същата не може да се приеме като обществена по смисъла на ЗДОИ, защото не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от същия закон – целта на предоставянето на информацията да е лицата да могат да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 1878/23.03.3023 г. на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на ВКП за ново произнасяне по заявлението с указания за предоставяне на достъп до исканата информация.
Противно на изложеното в отказа, съдът приема, че от съдържанието на заявлението става ясно, че заявителят иска да знае дали от заместник-главния прокурор е издадена заповед, разпореждане или друг вътрешноведомствен акт, с който да е разпоредено на прокурорите да изпращат актовете си за проверка на мейла на прокурор от ВКП. Приложената в заявлението екранна снимка само обосновава предположенията на заявителя, че има издаден такъв акт. Предвид това се стига до извода, че ответникът неправилно и в несъответствие с изразената воля на заявителя е определил предмета на търсената информация, вследствие на което неправилно и с посочените от него мотиви не е предоставил достъп до същата.
В настоящия случай съдът намира, че поисканата информация отговаря на законовото определение за обществена информация, тъй като с получаването й заявителят ще си създаде мнение относно дейността на задължения субект, с оглед на което обществото може да си направи обоснован извод как работи Прокуратурата на Република България (ПРБ) и дали актовете на прокурорите, преди постановяването им, се изпращат за предварителна проверка във ВКП.
Квалифицирането на исканата информация като обществена е достатъчно основание за възникване на задължението на ответника, при спазване на принципите, прогласени в нормата на чл. 6 от ЗДОИ, да осигури достъп на заявителя до нея. Противно на изложеното в оспорения отказ, търсената обществена информация отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
Предвид изложеното и след като информацията е обществена, създава се и се съхранява при задължения субект и доколкото в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация, следва изводът, че за ответника е възникнало задължение да я предостави на заявителя, в случай, че същата е създадена. Като е отказал достъп до исканата информация по съображенията, изложени в процесното писмо, ответникът е издал незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. В процесния случай не е било налице основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация на посочените от ответника основания. Заявлението отговаря на изискванията на ЗДОИ, безспорно е, че ответникът е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, а поисканата информация е обществена и подлежи на предоставяне от страна на ответника, който, ако такава е създадена, я съхранява. Следователно ответникът не е следвало да отказва на посочените основания исканата от оспорващия информация, а е следвало да предостави достъп до същата, в случай, че такава е създадена и не са налице някои от предпоставките за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. Решението е окончателно.