До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Атанас Чобанов (BIRD) срещу отказ на Министерство на финансите (МФ).
На 24 май 2024 г. Атанас Чобанов подава заявление до министъра на финансите, с което иска информация, описана в 6 точки, относно решение по арбитражно дело ARB/18/1 по описа на ICSID.
С решение на директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в МФ от 6 юни 2024 г. е отказан достъп по т. 4 и 6. По т. 4 в решението е направен коментар каква информация се отразява в програмния бюджет на МФ за 2023 г., но не е предоставена информация заведен ли е иск от адвоката на Лакшми Митал срещу Република България. По т. 6 е отказан достъп до доклад от одит на дирекция „Съдебна защита“ през 2023 г. с мотив, че информацията не е обществена.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 25216/28.11.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав, по а.д. № 6427/2024 г. , съдия Веселина Женаварова отменя отказа по т. 4 и 6 от заявлението и връща преписката на органа за ново произнасяне.
Съдът намира, че поисканата информация в заявлението по т. 4 и т. 6 на жалбоподателя следва да се квалифицира като служебна по смисъла на чл. 11 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на МФ.
Оспореният акт е в противоречие на приложимия материален закон в частта му, с която е отказан достъп до информацията, поискана в т. 6 от заявлението – копие от доклада по одитен ангажимент за консултиране № ОА-2317/К относно работата на дирекция „Съдебна защита“.
В оспореният акт ответникът е приел, че информацията в доклада представлява даване на съвет, мнение и други, предназначени да подобряват процесите на управление на риска и контрола, без вътрешният одитор да поема управленска отговорност за това и не би следвало да се разглежда като искане за достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, а по-скоро за предоставяне на информация, касаеща вътрешната организация на дейността и работата на администрацията. От мотивите на оспорения акт става ясно, че констатациите, посочени в доклада, представляват преглед и изразяване на становище относно прилаганите от дирекция „Съдебна защита“ контролни дейности, във връзка с осъществяването на процесуално представителство на държавата, по международни арбитражни дела за периода 2019 - юни 2023 година, както и относно плащанията към страните по делата за съответния период.
Съдът намира, че тези констатации в доклада, макар и свързани с оперативна подготовка на евентуални актове на МФ, имат самостоятелно значение, защото отразяват съществуващото положение на място към момента на извършване на одита, не зависят от становищата, мненията и препоръките на други лица при издаването на евентуални крайни актове и не могат да бъдат изменяни с последващи актове. Смисълът на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е да се ограничи достъпа до служебна обществена информация само когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и реално и съдържателно няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадените актове от органа. В противен случай, ако няма издаден краен акт, подготвен от такава информация и съдържащ я в себе си, а на лицата тя е отказана на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, заявителите фактически са лишени изцяло от достъп до тази информация. Предвид това, съдът приема, че информацията, съдържаща се в доклада по одитен ангажимент за консултиране № ОА-2317/К относно работата на дирекция „Съдебна защита“, достъпът до която е поискан, не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Като служебна обществена информация, достъпът до която е свободен, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, тази информация е следвало да бъде предоставена на заявителя. Същият отразява резултатите от извършен одит, касаещ дейността на дирекция „Съдебна защита“ относно прилаганите от дирекция „Съдебна защита“ контролни дейности във връзка с осъществяването на процесуално представителство на държавата по международни арбитражни дела за периода 2019 - юни 2023 година, както и относно плащанията към страните по делата за съответния период и от съдържанието му заявителят може да си състави мнение относно дейността й.
Съгласно константната съдебна практика, искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в документа информация, като в този смисъл дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация, е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне. В случая, търсената с т. 6 от заявлението информация не е предоставена нито под формата на копие от документа, в който се съдържа, нито е описана в оспорения акт.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата в тази част е основателна, при което оспореното в настоящото производство решение следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление, съобразено с изложеното в мотивите на настоящото решение.
По отношение на жалбата, в частта й относно постановения отказ за предоставяне на достъп до информацията, поискана в т. 4 от заявлението, съдът съобрази следното:
„В обстоятелствената част на оспореното решение е разяснено на заявителя, че на 18.07.2023 г. в Министерството на финансите е постъпило Уведомление за наличие на инвестиционен спор от г-жа Е. Ф. (Amy Frey), в качеството й на адвокат на крайните собственици и бенефициенти на „П. Тръст“ (The Prasan Trust) - Р. Д. (Rajib Das), В. С. (Vijay Singh), С. Митал (Sangeeta Mittal), Вартика Митал (Vartika Mittal), Ш. Митал (Shristy Mittal), Дивеш Митал (Divyesh Mittal), П. Митал (Pramod Mittal) и Моуан Л. Митал (Mohan Lai Mittal). Заявителят е уведомен и, че посоченото в заявлението за достъп до обществена информация физическо лице Л. Митал (Lakshmi Mittal) не е сред изброените в постъпилото уведомление. Посочено е и, че Република България не е заплащала доброволно каквито и да било суми, свързани с посоченото уведомление. Твърди се и липса на Уведомление за наличие на инвестиционен спор от физическо лице Л. Митал (Lakshmi Mittal), поради което не се предоставя информация, свързана с него. Сочи се и, че уведомлението от 18.07.2023 г. не е включено в отчета за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на финансите за 2023 г. Липсва изричен отговор на въпроса дали е бил заведен иск през лятото на 2023 г. срещу Република България и пред кой правораздавателен орган от страна на инвеститора Mittal – чрез адвокат Amy Frey.
Във връзка с последния въпрос, в представеното по делото писмено становище от ответника, изрично е посочено, че липсва заведен иск от Л. Митал. Доколкото обаче, предвид начина на формулиране на въпрос по т. 4 от заявлението, не става ясно дали се търси информация относно предявен иск от Л. Митал или от лицата, посочени в Уведомлението за наличие на инвестиционен спор, част от които също са с фамилия Митал, съдът намира, че ответникът е следвало на основание чл. 29 от ЗДОИ да укаже на заявителя да уточни предмета на исканата обществена информация. Като не е сторил това, ответникът е постановил решението си по т. 4 при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което то следва да бъде отменено, а преписката – върната на задължения субект за ново произнасяне, при което се има предвид дадените по-горе указания. Във връзка с твърдението на ответника, че търсената информация – относно образуваните срещу Република България международни инвестиционни спорове е публично достъпна на интернет страницата на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) към Инвестиционната банка, следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 26, т. 4 от ЗДОИ форма за предоставяне на достъп до обществена информация е посочването на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните, какъвто конкретен интернет адрес, в случая не е посочен. Поради горното, съдът намира, че жалбата е основателна и срещу решението в частта по т. 4.
Решението е окончателно.