До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Димитър Стоянов (сайт „Бърд“) срещу отказ на Министерство на финансите.
Със заявление от 26 юли 2023 г. е поискана информацията, съдържаща се в текста на арбитражно решение на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове съм Световната банка (Центъра) и принадлежащото към него споразумение между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман по арбитражно дело между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман.
С решение от 18 август 2023 г. началника на кабинета на министъра на финансите отказва достъп. Мотивите са, че в случая е приложима разпоредба от Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (Конвенцията), обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 110 от 2001 г. Конкретно се сочи чл. 48, ал. 4 от Конвенцията, според който Центърът не може да публикува арбитражното решение без съгласие на страните. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение N. 526/19.01.2024 на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 9272/2024 г., съдия Полина Величкова отменя решението на началника на кабинета на министъра на финансите и връща преписката за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че неоснователно ответникът се позовава на чл. 48 от Конвенцията. Съгласно посочената разпоредба Центърът не може да публикува арбитражното решение без съгласието на страните. Поради това не е налице твърдяната конфиденциалност по отношение на решенията на арбитража, която да е намерила отражения в текстовете на Конвенцията. От анализа на посочения текст се установява, че в същия единствено се регламентира забрана на Центъра да публикува решения без съгласието на страните. Това обаче не означава, че достъп до решението не може да бъде предоставен по принцип. Напротив, не съществува каквато и да било забрана посоченото решение да бъде предоставено, особено ако е налице съгласие на страните по него.
В процесния случай жалбоподателят е поискал достъп до пълния текст на арбитражното решение на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка по арбитражно дело между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман, както и принадлежащото към него споразумение между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман. Заявителят обаче не е съобразил, че не всяка информация, съдържаща се исканите документи, би имала характер на обществена такава. Ето защо ответникът е следвало по реда на чл. 29 от Закона за достъо до обществена информация (ЗДОИ) да поиска уточняване от жалбоподателя каква точно информация, съдържаща се исканите документи, търси. Едва след уточняване на конкретната обществена информация, достъп до която се иска от оспорващото лице, ответникът следва да извърши преценка дали търсената информация представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и ако е така, да съобрази дали са налице предпоставките на § 1, т. 6 от ЗДОИ, свързани с надделяващия обществен интерес. Ето защо и след уточняване на конкретната обществена информация, която се търси от заявителя, ответникът следва да съобрази до каква степен предоставянето на исканата информация по своето съдържание ще отговори на определението по § 1, т. 6 от ЗДОИ, съгласно чиято разпоредба надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ.
Решението е окончателно.