До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Марченко („Биволь“) срещу отказ на изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“.
Със заявление от 6 юли 2023 г. Николай Марченко иска да му бъде предоставена информация относно членовете на Съвета на директорите и на Одитния комитет на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, както и за тяхното средно възнаграждение и по-конкретно:
- За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., година по година, кои лица са заемали длъжността на членове на Съвета на директорите на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД?
- За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., кои са били членове на Одитен комитет на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД?
- За последните 10 г. и към 31 юни 2023 г., какво е било средното възнаграждение на членовете на Съвета на директорите на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД година по година? и
- За последните 10 г. и към 31 юни 2023 г., какво е било средното възнаграждение на членовете на Одитен комитет на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД година по година?“
С писмо от 18 юли 2023 г. изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД изрично отказва достъп до исканата информация с мотив, че не е обществена. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 949/13.02.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 27 състав по а.д. № 7665/2023 г., съдия Димитър Петров отменя отказа и по т. 2 и 4 от заявлението и го потвърждава по т. 1 и 3.
На първо място съдията посочва, че АЕЦ „Козлодуй“ е задължен субект по ЗДОИ в качеството на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, буква „г“ от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, тъй като е собственост на „Българския енергиен холдинг“ ЕАД, чийто капитал е 100% държавна собственост.
По отношение искането за предоставяне на достъп до информация за лицата, които са заемали длъжността на членове на Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за последните 10 години и към 30 юни 2023 г., както и за средното възнаграждение за този период, съдът намира, че сезираният орган не е длъжен да предостави тази информация. Точно и ясно информацията за имената на членовете на Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и за средното им възнаграждение е публикувана по партидата на дружеството в Търговски регистър, секция „Обявени актове“. Там се съдържат в цялост обявените годишни финансови отчети на дружеството, считано от 2008 г. насам. В самия документ – годишен финансов отчет, има отделни раздели, в които ясно са посочени кои лица са били членове на Съвета на директорите на дружеството и какви възнаграждения са получавали по договорите за управление. Документите са общодостъпни на електронната страница на Агенция по вписванията, с оглед на което и търсената информация от заявителя е общоизвестна и може да бъде получена от всеки, чрез обикновена справка по партидата на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД в Търговския регистър. По тези съображения жалбата срещу тази част от решението – с което е отказано да се предостави достъп до информация по въпроси номер 1 и 3 от заявлението, е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение поискания достъп до информация, касаеща имената на членовете на Одитния комитет на дружеството за посочения период и средният размер на възнагражденията им, органът е постановил отказ по съображения, че тези данни не представляват обществена информация по смисъла на ЗДОИ, а са лични данни, които не попадат в приложното поле на ЗДОИ, а и за дружеството няма задължение да обобщава и съхранява такава информация.
Съдът намира, че поисканата информация относно лицата-членове на Одитния комитет на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и за средното им възнаграждение за посочения период, е обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, тъй като касае обществените отношения, свързани с разходването на средства от публичноправна организация по смисъла на ЗДОИ, както и за осъществявания контрол по разходване на тези средства. Правилно органът е посочил в обжалвания акт, че исканата информация за това кои лица са били членове на Одитния комитет, представлява искане за предоставяне на достъп до лични данни. Понятието е легално определено в §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, който препраща към чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.). Когато обаче исканата обществена информация се отнася до трето лице, сезираният субект не може само на това основание да постанови директен отказ, както е направено в обжалвания в настоящото производство акт, а следва да спази процедурата по чл. 31 от ЗДОИ. Преди да постанови крайни си акт, сезираният орган следва на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ да изиска изрично писмо съгласие от третите лица за предоставяне на информацията – за техните имена и получаваните възнаграждения. Ако третите лица не дадат такова съгласие, органът е длъжен да прецени на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ дали информацията не може да бъде предоставена в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Органът е длъжен и да направи преценката по чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ дали въпреки несъгласието е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията. Органът е длъжен да изложи мотиви и да обективира воля дали е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията, като съобрази легалните понятия в § 1, т. 5 и т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, в това число и оборимата презумпция съгласно § 1, т. 5 от ЗДОИ. В тази връзка, дори и при наличие на изричен отказ от засегнатите лица, органът, осъществявайки общите си правомощия по чл. 30 от АПК служебно да съдейства на сезиралите го лица да попълнят и конкретизират искането си; по чл. 35 от АПК – преди постановяване на акта да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и при спазване на изричния принцип по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ – да осигурят законност при търсенето и получаването на информация, следва да даде възможност на заявителя да мотивира искането си и да изложи твърдения дали са налице обстоятелства, водещи до извод, че е налице надделяващ обществен интерес. В случая в нарушение на процесуалните правила, сезираният със заявлението орган е постановил отказ, без изобщо да проведе процедурата по чл. 31 от ЗДОИ – да изиска съгласие за предоставяне на информацията от засегнатите лица, при липса на съгласие – да прецени дали информацията не може да бъде предоставена в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице и дали не е налице надделяващ обществен интерес. Нарушението е съществено, тъй като ако процедурата беше спазена, можеше да се стигне до различен краен резултат при произнасяне по искането за достъп до тази информация. Това нарушение обуславя отмяната на обжалвания акт в тази част. Преписката по въпроси номер 2 и 4 от заявлението следва да е изпрати на сезирания орган за провеждане на процедурата по чл. 31 от ЗДОИ и ново произнасяне, съобразно дадените указания с настоящото решение.
Решението е окончателно.