До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Димитър Стоянов (журналист в сайта „Бърд“) срещу отказ на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“).
През месец май 2023 г. Димитър Стоянов подава заявление до ДА "ДРВВЗ", с което иска да му бъде предоставен достъп до обществена информация, свързана с изпълнението на публичноправно задължение на задължен по реда на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти субект.
С Решение № 4/29.05.2023 г. на комисията по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в ДА "ДРВВЗ" исканият достъп е отказан. Мотивите са, че е поискано съгласие от конкретно физическо лице и свързани с него субекти на търговското право (по-конкретно фирмата „Енеркон С.Е.Е.“ ЕООД) и такова не е било дадено с изрично писмо за отказ. В оспореното решение се твърди още, че липсва надделяващ обществен интерес в случая.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 7876/15.12.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 38 състав по а.д. № 5752/2023 г., съдия Татяна Жилова отменя отказа и задължава председателя на Комисията за разглеждане на заявления по ЗДОИ при ДА „ДРВВЗ“ да предостави достъп до исканата информация.
Съдът приема, че по отношение на значителна част от търсената информация административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е поискал съгласие на трето лице. Не във всички случаи, когато търсената информация се отнася до трето лице, е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ. Освен формалното изискване информацията да се отнася до трето лице, законодателят е поставил и кумулативното изискване за необходимост на съгласието, без да е дефинирал кога е налице такава необходимост. Следователно необходимостта от даване на съгласие се преценява per se за всеки отделен случай според характера на търсената информация, но във всички случаи информацията трябва да засяга съществуващо субективно право на третото лице, което да е противопоставимо на правото на заявителя за достъп до информация. Като се вземе предвид, че правото на достъп до информация в йерархията на субективните права е от първи ранг, тъй като е установено в чл. 41 от Конституцията на Република България, то правото на третото лице трябва да му отговаря по степен на важност и защита – т.е. противопоставими са права, които се отнасят пряко до живота, здравето, личната сфера и собствеността на третите лица, или представляват друга защитена със закон тайна.
С въпросите в заявлението се търси информация, която се отнася до контролната дейност на агенцията по отношение на трето лице, и се цели да се разкрие именно какви действия предприема агенцията в изпълнение на законовите си правомощия и упражнява ли ефективен контрол върху горивата и петролните продукти, които трябва да се водят налични за съхранение при задължените субекти, включително разполага ли с информация къде и при какви условия се съхраняват те. Това е информация, която не засяга пряко защитимо субективно право нито на физическото лице, нито на управляваното от него дружество „Енеркон С.Е.Е.“ ЕООД. Тя се създава от регулаторния орган в изпълнение на законовите му правомощия за контрол върху законовите задължения на третото лице. По отношение на агенцията, съгласно Закона за държавния резерв и военновременните запаси (ЗДРВВЗ), третото лице има правни задължения, а не субективни права, ergo информацията относно това дали третото лице е изпълнило задълженията си по закон и дали е санкционирано за неизпълнение, не може да наруши негово субективно право. Ето защо не е съществувала необходимост третото лице да дава съгласие за достъп до тази информация – ако се приеме обратното, то във всички хипотези достъпът до информация относно упражняването на контролни правомощия върху задължени по закон лица за неизпълнение на задълженията им трябва да бъде отказван на основание несъгласие на контролираните лица, което напълно обезсмисля целта и разума на ЗДОИ. Ответникът не е извършил дължимата преценка за необходимостта да се иска съгласие на третото лице. Това е съществено процесуално нарушение, тъй като обуславя решението на административния орган относно търсената информация с тази част от заявлението.
Съдът посочва, че легалната дефиниция за "Надделяващ обществен интерес" е дадена в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – този интерес е налице тогава, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Изложеният от ответника аргумент в мотивите на административния акт, че информацията относно действията на органа само по отношение на един задължен субект по ЗДРВВЗ няма да повиши прозрачността и отчетността на агенцията, е неоснователен и е в противоречие с разума и целта на закона. С исканата информация се цели да се установи дали е налице селективно упражняване на правомощията на агенцията, което има пряко отношение към прозрачността и отчетността й, а съответно може да доведе и до разкриване на корупция или злоупотреба с власт. В случая, като се отчете характерът на регулираните със ЗДРВВЗ обществени отношения и продуктите, по отношение на които се иска информация, надделяващият обществен интерес е налице, тъй като не само жалбоподателят, но и обществото има право да знае как се управляват държавните резерви и военновременните запаси от горива и петролни продукти в контекста на войната в Украйна, енергийната обвързаност на България с Русия и наложените ограничения от Европейския съюз на вноса на горива и петролни продукти от Русия, както и какви действия се предприемат по отношение на задължените лица по ЗДРВВЗ.
Решението е окончателно.