До този извод стигна състав на Административен съд - Пазарджик по дело на Синдиката на служителите на затворите в България срещу отказ на директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН).
Със заявление от края на месец септември 2023 г. Синдикатът на служителите в затворите в България искат от ГДИН информация, детайлизирана в пет точки, относно наложените глоби по Закона за обществените поръчки (ЗОП) на директора на ГДИН и служители по ЗОП, както и информация за разноските по дела за защита срещу наказателни постановления за налагане на глоби. С решение от 6 октомври 2023 г. директорът на ГДИН отказва предоставяне на достъп с мотиви, че административнонаказателната отговорност е лична. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 383/30.01.2024 г. на Административен съд – Пазарджик, IX състав по а.д. № 1071/2023 г., съдия Мария Колева отменя отказа и връща преписката на директора на ГДИН за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
На първо място съдът посочва, че директорът на ГДИН е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за предоставяне на обществена информация.
Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) главният директор на ГДИН възлага обществени поръчки при условията и по реда на ЗОП, подписва необходимата документация и сключва договори. Негово е и задължението да планира, разпределя и контролира използването на бюджетните средства на главната дирекция и териториалните й служби (чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС). При така регламентираните правомощия на главния директор на ГДИН по ръководство, координация и контрол на цялостната дейност на ГДИН, информацията във връзка с изпълнението на функциите му по определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е обществена по своя характер. Ето защо информацията относно установени нарушения и наложени наказания по проведени процедури за възлагане на обществени поръчки представлява обществена информация, съхранявана от ГДИН в качеството й на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Според определението на чл. 11 от ЗДОИ по своя характер тя е служебна. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като може да бъде ограничен само при изброените в ал. 2 хипотези или в случаите по чл. 37, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДОИ.
Основателно в случая е твърдението на жалбоподателя, че процесното решение не отговаря на изискването за форма съгласно чл. 38 от ЗДОИ, според който трябва да бъдат посочени фактическите и правни основания за отказа. Решението на практика не съдържа конкретизация коя от изрично посочените хипотези за постановяване на отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ има предвид издателят на акта. Напротив, налице са твърде общо изложени мотиви, от които не става ясно какво точно е имал предвид органът, за да постанови отказа си. В тази насока следва да се посочи, че съобразно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, основание за отказ от достъп до обществена информация е налице когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. В случая, от съдържанието на решението за отказ не би могло еднозначно да се направи извод към коя от посочените различни хипотези съотнася отказа си издателят на акта.
От друга страна, в решението си главният директор на ГДИН се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, според която законът не се прилага за достъпа до лични данни, без да са изложени конкретни съображения. В случая заявителят е поискал достъп до информация по отношение на издадени наказателни постановления във връзка с констатирани нарушения по възлагане на обществени поръчки (брой, наложени глоби и др.), а не се прави искане за предоставяне на достъп до лични данни. Иначе казано, иска се достъп до обобщена от органа информация, а не до данните на конкретни лица, на които са издадени наказателните постановления, съответно са наложени административни наказания. Тази информация би дала възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на ГДИН и по-конкретно правомерното разходване на публични средства чрез възлагане на обществени поръчки, съответно констатации за извършени административни нарушения и определяне на административни наказания, което е свързано с обществената оценка за това дали администрацията действа добросъвестно и справедливо. След като при издаване на отказа органът е приел, че в исканата информация са налице лични данни и се е позовал на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, то е следвало да проведе процедурата по чл. 31 от ЗДОИ, като иска съгласие от третите лица, за които се отнася обществената информация, за нейното предоставяне, съответно при изразено несъгласие, извършване на преценка на обстоятелствата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. В процесното решение не е посочено нито чии интереси са засегнати от евентуалния достъп до информация, нито дали органът е спазил процедурата по чл. 31 от ЗДОИ и какъв е бил изходът от същата, като от представената административна преписка липсват данни за изискано изрично писмено съгласие от което и да било трето лице.
Решението е окончателно.