Информацията е поискана със заявление от 29 април 2021 и конкретно касае:
1. Цифрови таблични (първични) данни за транспортното натоварване с моторни превозни средства по отделно за всички постоянно наблюдавани кръстовища и отделни устройства (индуктивни рамки, датчици, камери), разположени в техния обхват в интервали от 10 мин. за 24 часа за времето от 2010 г. до 2020 г. включително;
2. Графични данни – чертежи с план на разположението на устройствата (индуктивни рамки, датчици, камери) за наблюдение в обхвата на кръстовищата;
3. Други цифрови и графични данни от периодични или постоянни преброявания на транспортното натоварване за територията на СО и град София от 2010 до 2020 г. включително.
Първоначално от СО удължават срока за произнасяне по заявлението за търсене на съгласие от трето засегнато лице, а впоследствие с решение от 20.05.2021 г. на зам.-кмета на Столична община Направление „Транспорт и градска мобилност“ на заявителя е предоставен достъп до информация по т. 1 от заявлението, а тази по т. 2 и 3 е отказана с мотив, че е изразено изрично несъгласие от третото лице – „Трафик Мениджмънт София“ ДЗЗД.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 6113/27.10.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 5763/2021 г., съдия Полина Величкова е отменила отказа по т. 2 и 3 от заявлението и е върнала преписката на СО за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че в конкретния случай се касае за информация, която безспорно представлява информация за околната среда по смисъла на чл. 19 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), поради което приложим е специалният ЗООС, а за неуредените в този закон въпроси, както и по силата на препращащите норми в него – ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 17 от ЗООС всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес. Според чл. 26, ал. 1 от ЗООС за предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета „Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация“ от Закона за достъп до обществена информация, но допустимите ограничения до такава информация са лимитативно определени в чл. 20 от ЗООС. Следователно, ЗООС е специален спрямо общия ЗДОИ и последният следва да се приложи само за процедурата, но не и по отношение на основанията за отказ (в т.ч. чл. 37 от ЗДОИ). Това е така, тъй като в специалния закон липсва препращане към основанията за отказ, посочени в ЗДОИ. В чл. 20, ал. 1 от ЗООС законодателят лимитативно е изброил хипотезите, при които може да се откаже информация за околната среда. В конкретния случай в оспорваното решение не става ясно кое от основанията на чл. 20 от ЗООС е мотивирало органът да постанови отказ от предоставяне на търсената информация. Не е извършена каквато и да било преценка дали третото лице има някакви законово защитени интереси и дали те надделяват над принципа на прозрачността и на достъп до информация за околната среда. По никакъв начин не е отчетен и мотивиран общественият интерес от разкриването на търсената информация, като в тази връзка е пренебрегнато изцяло задължението по чл. 20, ал. 4 от ЗООС. Липсват каквото и да било мотиви защо ответникът приема, че не е налице обществен интерес от предоставяне на исканата информация.
Решението е окончателно.