До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Десислава Николова (в. „Капитал“) срещу отказ на директора на Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) „Н. И. Пирогов“ ЕАД.
Информация за даренията, получени от „Пирогов“, и разходването им в периода 2021-2023 г. е поискана със заявление от 23 август 2023 г. Исканата информацията е систематизирана в 10 точки. С решение от 28.08.2023 г. директорът на „Пирогов“ отказва с мотив, че исканата информация не е обществена, тъй като не дава възможност да се състави мнение за дейността на задължения субект. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение N. 84/04.01.2024 на АССГ, Второ отделение, 83 състав по а.д. № 9164/2023 г., съдия Цветелина Георгиева отменя отказа и връща преписката за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът намира, че на първо място следва да се определи предмета на спора между страните, по който дължи произнасяне и във връзка с който е разпределил доказателствената тежест между страните и ги е уведомил.
За да постанови обжалвания отказ за предоставяне на обществена информация, ответникът е посочил едно единствено основание – тя не представлява обществена такава. След това, в хода на делото, е изложил подробно становище, като е въвел и нови основания, които да обосноват вече постановения отказ. Със същите от ответника на практика се създава нова фактическа обстановка, различна от вече заявената от него, съобщената на жалбоподателя и подлежаща на съдебен контрол. Именно на съда е задължението да установи дали посоченото основание за отказ се доказва в съдебния спор или не, т.е. законосъобразно ли е произнасянето от ответника, върху когото именно лежи тежестта да мотивира акта си, в изпълнение на изричните и императивни изисквания на чл. 38 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), както и лежи тежестта да докаже мотивите си. Срещу така съобщените мотиви от органа на заинтересованото лице, то е организирало защита си, като е преценило да потърси съдебна такава, поради което е недопустимо последващо въвеждане на нови основания от ответника, а заявените такива са извън предмет на делото и извън задължението на съда по чл. 168 от АПК да извърши служебно цялостна проверка на акта по всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК.
Така основаният спорен въпрос между страните е дали поисканата от жалбоподателя информация за сключените договори за дарения за процесния период е обществена такава по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ.
Отговорът е положителен, тъй като е дадено еднозначно решение в съдебната практика, че понятието обществена информация е с по-широко значение и тя не се изчерпва единствено с предоставяните от лечебното заведение медицински услуги. Напротив, дейността му, както и на всяко друго лечебно заведение е свързана и с разходването от него на средства, с вземането на решения как, кога и колко от тези средства да бъдат разходени, а това е неразривно свързано и е част от създадената цялостната организация по дейността на лечебното заведение, респ. по качеството на предоставяната медицинска помощ. Казаното в най-голяма степен се отнася за УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, като най-голямото в страната лечебно заведение за оказване на спешна помощ. Ето защо въпросът за това как функционира лечебното заведение в цялост и в частност как разходва наличните му средства е информация, която позволява на жалбоподателката да си състави собствено мнение за дейността на лечебното заведение, следователно представлява обществена информация.
На следващо място, за хипотезите на изискана от задължени субекти обществена информация, касаеща разходване на парични средства, е формирана трайна съдебна практика, която приема, че тази информация не само е обществена, но дори предоставянето й да засяга интересите на трети лица, изрично възразили за предоставянето й, то е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 във връзка с т. 5 от допълнителните на ЗДОИ.
На последно място, без съдът да дължи произнасяне, а единствено за пълнота на изложението, посочва, че ако отговорите на поисканата информация налагат ответникът да я обобщи или анализира, това само по себе си не означава, че му се вменява задължение да създава нова информация, в който смисъл той възразява.
Решението е окончателно.