До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на заместник на главния прокурор при Върховна прокуратура (ВП).
На 9 януари 2025 г. Доротея Дачкова подава заявление до прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор с което е поискан достъп до следната информация: Колко преписки и досъдебни производства се наблюдават и колко са били наблюдавани от встъпването му в длъжност до момента на подаване на заявлението, като се посочат номерата и датите на образуването на всяка преписка и досъдебно производство, и по кой текст от Наказателния кодекс се водят/ са се водили? Иска се и предоставянето на крайния акт по всяка преписка и досъдебно производство, които са приключили.
Заявлението е препратено от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор при ВП по компетентност с оглед заповед от месец април 2024 г. на и.ф. главен прокурор, с която последният на основание чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е определил заместник на главния прокурор при ВП да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне достъп до обществена информация по ЗДОИ.
Заместникът на главния прокурор при ВП отказва достъп с мотиви, че прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, не е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. В приложното поле на ЗДОИ попадат единствено актовете на органите на съдебната власт, издадени в изпълнение на административните им функции, поради което търсената информация е извън приложното поле на ЗДОИ. Посочено е още, че търсената информация не се включва в статистическите данни за дейността на Прокуратурата на Република България.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 21964/26.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 68 състав по административно дело № 2839/2025 г., съдия Вяра Русева отменя отказа и изпраща преписката на заместник-главния прокурор при ВП за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е специализирано вътрешно звено в рамките на единната структура на прокуратурата със субектна специализация. Според съдебния състав главният прокурор е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като законът не прави разлика „държавните органи“ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ от коя сфера на държавната власт са (изпълнителна, законодателна или съдебна). Ето защо няма основание да се изключи Прокуратурата на Република България от обхвата на задължените субекти.
По същество съдът намира, че исканата информация има характер на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с осъществяваната от страна на органа дейност, очертана в чл. 127 от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт (ЗСВ) и от нея могат да се направят изводи относно изпълнението на вменените му от закона правомощия. В този смисъл информацията, която се търси, е обществена и органът е бил длъжен да я предостави.
Исканата информация касае данни, свързани с работата на прокурора по разследване срещу главния прокурор, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание. Конкретните проявления от тази дейност на прокурорите не следва да бъдат скрити за обществото. Принципите за публичност и прозрачност изрично са залегнали в чл. 5 от ЗСВ и в процесуалните закони.
На последно място съдът отбелязва, че в случая прокуратурата е нормативно задължена да събира и съхранява търсената информация, свързана с разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния, тъй като е налице задължение тази информация да се регистрира в специален модул на информационната система на прокуратурата. Следователно исканата от заявителя информация е налична и се съдържа в документи, създадени и съхранявани от задължения субект.
Решението е окончателно.