До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Николай Неделчев (гр. София) срещу отказ на Държавна агенция „национална сигурност“ (ДАНС).
Със заявление от 17.04.2025 г. Николай Неделчев поискал от ДАНС да му бъде предоставен достъп до следната информация:
- От януари 2022 г. насам колко пъти лицето Х. Б. Х. е посещавал физически централата на ДАНС?
- Колко от тези срещи са били с председателя, колко от тях – със заместник-председатели на ДАНС и кои?
- С кои други лица – име и длъжност – се е срещало същото лице и колко пъти?
- Детайлна разбивка по дати на визитите на същото лице – дата и час на влизане/час на излизане и с кого точно в ДАНС е била всяка негова среща?
- Доколкото е възможно, съобразявайки императивните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация — кои са темите на разговор за всяка среща?
С последващото уточнение от 05.05.2025 г. заявителят е посочил, че визира дългогодишния народен представител от ДПС Х. Б. Х.
С решение от 16.05.2025 г. административният секретар на ДАНС отказва достъп с мотиви, че исканата информация не съществува във вида, в който е поискана, а администрацията не е длъжна да я обобщава и създава по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В отказа е отбелязано, че пропусквателният режим в сградата на ДАНС е уреден в заповеди на председателя на Агенцията, които представляват класифицирана информация – държавна тайна. Посочено е още, че информацията касае лични данни на трети лица – служители на ДАНС. На последно място е посочено, че в ДАНС не се водят записи за темите на разговори с посетители на Агенцията.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 40447/03.12.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по административно дело № 5973/2025 г., съдия Красимира Милачкова отменя отказа и задължава административния секретар на ДАНС да предостави достъп до исканата информация.
На първо място, съдията посочва, че от справка в страницата на Народното събрание се установява, че за периода, касаещ исканата информация, Х.Б.Х. е бил депутат в състава на всяко от действащите Народни събрания и следователно за целия период той е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
На второ място, съдията отбелязва, че административният секретар на ДАНС е приел, че търсената информация представлява класифицирана такава. Този извод не се подкрепя от представените доказателства. В писмо на ДАНС до съда е заявено, че с отделно писмо ще бъдат представени документи, маркирани с гриф за сигурност. Такива не са представени до приключване на устните състезания по делото. Поради това следва да се приеме, че оспореният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в не изясняване в пълнота на релевантната фактическа обстановка в неизпълнение на задълженията по чл. 35-36 от Административнопроизводствения кодекс.
На трето място, съдията констатира, че в мотивите на оспорения акт не е изложена преценка относно надделяващ обществен интерес, но същият в случая следва да се приеме, че е налице, тъй като поставените въпроси са от естество да повишат прозрачността и отчетността на субекта по чл. 3 от ЗДОИ.
На последно място, съдията приема, че в случая исканата от заявителя информация не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот на третото лице, а касае публичната му дейност, в качеството му на народен представител, както и дейността на органи и длъжностни лица в МВР, в това им качество. Информацията не касае лични данни отнасящи се до третото лице по смисъла на ЗДОИ и на Закона за защита на личните данни. Ето защо самото качество „народен представител“ предпоставя по-широка публичност на неговите действия, съответно разширен достъп до информацията за последните. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК, която предвижда повишена отговорност на лицата, заемащи публични длъжности. Съгласно чл. 2 от същия закон, той има за цел да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията и чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Разпоредбите на ЗПК и ЗДОИ следва да се тълкуват систематично и в тяхната взаимовръзка, в съответствие с правилата, установени в чл. 46 от Закона за нормативните актове.
Решението е окончателно.