До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Веселин Ганев (София) срещу отказ на заместник-кмета на Столична община (СО) по Направление „Зелена система, екология и земеползване“.
Със заявление от 5 януари 2024 г. Веселин Ганев иска от СО да му бъде предоставен достъп до следната информация за бившия директор на Общинско предприятие „Екоравновесие“ (ОП „Екоравновесие“):
- Списък с услугите извършени от лицето по граждански договори, сключени в периода 01.01.2021-05.01.2024 година, който съдържа:
а.) описание на услугата;
б.) срок, в който е извършена и
в.) получено възнаграждение за извършване на услугата.
С отговор от 18 януари 2024 г. заместник-кметът на Столична община Надежда Бобчева отказва достъп без каквито и да е мотиви. Към отговора на зам.-кмета е приложено писмо от настоящия директор на ОП „Екоравновесие“, в което са изложени мотивите за отказ и те са, че исканата информация не била обществена информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а лични данни и не бил налице надделяващ обществен интерес, който да преодолява защитата на личните данни.
С подкрепата та ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 2305/08.04.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 72 състав по административно дело № 1175/2024 г., съдия Мария Стоева отменя отказа и връща преписката на зам.-кмета на СО по за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Според съда в конкретния случай по същество е налице постановен отказ за предоставяне на исканата от жалбоподателя информация, като в писмото не е посочено правното основание, което е послужило за отказа, поради което направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя се явява основателно. Фактическите основания, послужили за отказа, сочат на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, доколкото се основава на защитата на интересите на трето лице. Както се посочи по-горе, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задълженият субект може да откаже предоставяне на търсената от заявителя информация, ако достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, като изключение е предвидено при наличието на надделяващ обществен интерес. Според ал. 2 на същата разпоредба в случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен.
В случая няма данни административният орган да е поискал съгласието на третото лице, съответно същото да е отказало достъпа, като, отделно от това, не е обсъдил налице ли е законовото изключение съобразно принципите на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ за надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ, в изпълнение на която разпоредба задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Когато е налице надделяващ обществен интерес, двете кумулативни предпоставки за ограничаване на правото на достъп – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие за ограничаване на правото на достъп, не се прилагат и за органа е налице задължение да предостави исканата обществена информация. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия случай следва да се приеме, че чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение по интересуващите го въпроси, свързани с разходване на средства от общинския бюджет. В тази връзка съдът счита, че не е налице пречка да бъде предоставена исканата обществена информация във връзка с разходването на средства от общинския бюджет, доколкото законът цели да улесни прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ относно вземаните от тях решения и да гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от същите субекти, а исканата информация ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект. При това положение настоящият състав приема, че изложените в мотивите на оспорваното решение фактически основания не осъществяват визираните в закона правни основания за отказ за предоставяне на обществена информация.
Предвид изложеното жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспорваният акт – отменен като постановен при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. С оглед естеството на констатирания порок, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадени с настоящото решение.
Решението е окончателно.