До този извод стигна състав на Административен съд - Видин по дело на Гражданско движение „БОЕЦ“ срещу отказ на Министерство на вътрешните работи (МВР).
Със заявление от 14 април 2025 г. Георги Георгиев – председател на Управителния съвет на Гражданско движение „БОЕЦ“ иска информация от МВР за дейността на „Звеното за подпомагане на министъра“ и дейността на Академията на МВР (АМВР), детайлизирана в 22 точки.
С решение от 8 май 2025 г. директорът на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР предоставя голяма част от исканата информация и отказва по т. 3, 8, 10 и 13 от заявлението:
По т. 3 – Списък на служителите в Звеното за подпомагане на министъра – отказът е с мотив, че имената на служителите представляват лични данни.
По т. 8 – Какъв е размерът на работната заплата на служителите в звеното – в решението са посочени нормативните актове, които уреждат размера на заплатите, но не са посочени конкретни суми.
По т. 10 – Издавала ли е АМВР диплома за магистър в направление „Национална сигурност“ на лицето К.Г.А. – депутат от политическа партия „ГЕРБ“ в настоящия парламент? Явявал ли се е на лекции и на изпити в АМВР К.Г.А.? – отказът е с мотив лични данни и наличие на специален ред за достъп по реда на Закона за висшето образование (ЗВО).
По т. 13 – Извършвана ли е ревизия или одит на финансите и дейността на МВР и кога? Иска се копия от този одит и/или ревизия. С решението директорът предоставя информация за извършени в периода 2020-2025 г. 4 материални и финансови проверки и одити на АМВР от Звеното за материални проверки и от Звеното за вътрешен одит в МВР и 1 проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция, при които не са констатирани нарушения, извършени от ръководството на АМВР. Относно искането за предоставяне на копия от одитите или ревизиите изрично е посочено, че докладите от проверките и одитните доклади съдържат вътрешнослужебна кореспонденция и подготвителни материали, търговска тайна, лични данни и данни, засягащи трети лица, нямат самостоятелно значение и са предназначени за ръководството на МВР, с оглед на което на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) достъпът до тази служебна информация следва да бъде ограничен, а наличието на лични данни в тях също представлява пречка за предоставянето ѝ.
С подкрепата на ПДИ отказът по т. 3, 8, 10 и 13 от заявлението е обжалван пред Административен съд - Видин.
С Решение № 886/07.08.2025 г. на Административен съд - Видин, V състав, по административно дело № 160/2025 г., съдия Биляна Панталеева-Кайзерова отменя отказа по т. 8, т. 10 (първи въпрос) и т. 13 от заявлението и връща преписката на органа за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част (по т. 3 и втори въпрос от т. 10) жалбата е отхвърлена.
Съдът приема, че отказът по т. 3 от заявлението е законосъобразен, тъй като имената на служителите в звеното действително представляват защитени лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679.
Съдът приема, че отказът по т. 8 от заявлението е незаконосъобразен. Търсената информация относно размера на възнагражденията на служителите е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, което е прието и от органа. Приемайки че е дължима, същият е предоставил информация относно актовете, определящи възнагражденията за различните длъжности в системата на МВР. Така предоставена обаче, информацията не удовлетворява искането на заявителя. На практика поисканата информация не е предоставена. Същата е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и по аргумент от легалната дефиниция на „надделяващ обществен интерес“ на §. 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, тъй като цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Непротиворечива е и съдебната практика за характера на тази информация. Дължимостта ѝ не се оспорва от ответника, но следва и да бъде действително предоставена. В тази част решението е незаконосъобразно, като следва да бъде задължен органът да предостави информация за определените основни възнаграждения по длъжности в звеното.
Съдът приема, че по т. 10 от заявлението отказът е частично незаконосъобразен. Не може да бъдат възприети развитите доводи от ответника за предвиден друг ред за предоставяне на поисканата информация – пречка за предоставянето ѝ съобразно чл. 4, ал. 1, предл. второ от ЗДОИ. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗВО именно висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, като именно висшето училище подава данните за вписване в посочения регистър, съобразно чл. 7 от Наредба № 1 от 13.01.2023 г. за регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления. Именно висшето училище е субектът, който създава подлежаща на вписване в регистъра информация. Същият представлява електронна база данни на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления, като не предвижда специален ред за търсене и получаване на информация, изключващ приложението на ЗДОИ. Развитите доводи за наличие на такъв, изключващ приложението на ЗДОИ, са изцяло неоснователни. Неоснователен е и доводът, че са касае за лични данни. Видът и степента на притежаваното образование не водят до възможност за идентификация на лицето и не представляват лични данни по смисъла на §. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Обичайно са изискване за заемане на определена длъжност и когато не се предоставят конкретни данни като номер на диплома, изпитни протоколи и други конкретизиращи данни или копия на съответните документи, съдържащи лични данни, не биха могли да се окачествят като лични данни по смисъла на §. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. С наличието или липсата на определено образование не се идентифицира и не може да бъде идентифицирано конкретно лице по смисъла на Закона за защита на личните данни. Условие за приложимостта на реда за достъп по ЗДОИ е исканите данни да представляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Доколкото поисканата информация относно вид и степен на образование е за лице - публична личност, осъществяващо публични функции - народен представител, и същата евентуално е създадена от ответника като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, поисканата информация по т. 10 от заявлението дали АМВР е издала диплома за магистър в направление „Национална сигурност“ на посоченото лице - народен представител, е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ.
Не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ поисканата такава относно явяванията на лицето на лекции и изпити, тъй като не е налице едно от условията на чл. 2 от ЗДОИ – не е свързана с обществения живот в Република България.
Съдът намира за незаконосъобразен и отказа по т. 13 от заявлението. Съобразно чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ обаче ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на тази информация. В случая органът е посочил броя на извършваните проверки и одити в периода 2020-2025 г., без да е индивидуализирал същите, включително без да е конкретизирал времето на извършването им, за предоставяне на която информация също е отправено искане и такава е следвало да бъде предоставена. Съобразно посочената разпоредба ограничението не може да бъде приложено от органа след изтичане на 2 години от извършването на проверката – създаване на информацията, поради което за извършени проверки, за които е изтекъл посоченият срок, предоставянето на информация не може да бъде ограничена на посоченото основание. Изложените съображения за търговска тайна, лични данни и данни, засягащи трети лица, са общи и необосновани.
На последно място съдът намира за неоснователен и доводът на ответника, че по реда на ЗДОИ не могат да се искат копия на документи. Със заявлението е поискана информация относно извършени ревизии и одити на дейността на АМВР, кога са извършени и копия на тези одити или ревизии – материалният носител на информацията за извършените проверки, като възможността да бъде получено копие на материалния носител на информацията е изрично разписана в закона – чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.
Решението е окончателно.