До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Александра Александрова (Панчарево) срещу отказ на кмета на район „Панчарево“.
Със заявление от 8 октомври 2025 Александра Александрова иска да й бъде предоставен достъп до следната информация относно строеж в Панчарево:
- Копие от разрешението за строеж, издадено за посочения имот;
- Копие от одобрените инвестиционни проекти, по които е издадено разрешението за строеж, и
- Информация за датата и административния акт, с който е одобрен проектът.
С решение от 28 октомври 2025 г. кметът на Панчарево предоставя информация по т. 1 и 3 от заявлението и отказва по т. 2 с мотив, че инвестиционните проекти не представляват обществена информация, тъй като касаят конкретен недвижим имот, собственост на трети лица, който е бил одобрен по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Отказът е обжалван пред АССГ. ПДИ се включва в делото преди първото съдебно заседание.
С Решение № 7159/21.02.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 25 състав, по административно дело № 11532/2025 г., съдия Боряна Петкова отменя отказа по т. 2 от заявлението и изпраща преписката на кмета на район „Панчарево“ за ново произнасяне и предоставяне на достъп до информацията по т. 2 от заявлението.
Съдията приема, че разрешението за строеж е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ и се издава от компетентните органи по устройство на територията, в кръга на установените им правомощия. Следователно и в битността му на административен акт, разрешението за строеж съдържа официална обществена информация, достъпът до която не може да бъде ограничаван.
Според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. В ал. 4 на чл. 142 е предвидено, че всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, изчерпателно посочени в ал. 5, включително с предвижданията на Подробния устройствен план (ПУП) и с правилата и нормативите за устройство на съответната територия. Съгласно изричната разпоредба на чл. 148, ал. 8 от ЗУТ, одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж.
От анализа на цитираните норми съдът обосновава извод, че одобрените инвестиционни проекти, доколкото са неразделна част от разрешението за строеж и представляват неговата графична и текстова част, също са индивидуален административен акт и следователно съдържащата се в тях информация е официална и не подлежи на ограничаване. Служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) са останалите документи в административната преписка по издаване на разрешение за строеж, които нямат самостоятелно значение и са относими към оперативната подготовка по издаване на административния акт – мнения, препоръки, съгласувателни писма и т.н. Достъпът до одобрените инвестиционни проекти обаче, като неразделна част от индивидуалния административен акт – разрешението за строеж, също е свободен и не може да бъде ограничаван. Именно от съдържанието на инвестиционния проект гражданите могат си съставят мнение за дейността на задължените по закон субекти, какъвто безспорно е кметът на района като орган на местно самоуправление по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Самото разрешение за строеж, обективирано на хартиен носител, без одобрените инвестиционни проекти, не съдържа каквато и да е информация, въз основа на която би могло да се направи извод именно за наличие, респективно липса на съответствие, с основните изисквания към строежите, каквото задължение е въведено с разпоредбата на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ.
Незаконосъобразен е и изводът на административния орган, че търсената информация по т. 2 от заявлението за достъп, не попада в обхвата на определението за „надделяващ обществен интерес“ (§ 1, т. 6 от Допълнителните разподередби на ЗДОИ). Според тази разпоредба такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а. Доколкото кръгът на лицата, имащи право на жалба срещу разрешението за строеж е силно ограничен (чл. 149 от ЗУТ), то безспорно чрез достъп до съдържащата се в този индивидуален административен акт информация (включително одобреният инвестиционен проект) е единственият способ за контрол за законосъобразно и целесъобразно изпълнение на задълженията на органите по устройство на територията.
Решението е окончателно.