Информацията е поискана от „Да, България“ със заявление от октомври 2020 и конкретно касае следните данни:
1. Предмет ли е ТЕЦ-Варна на арбитражни претенции от страна на ЧЕЗ и защо?;
2. Ако да, какъв е размерът на тази претенция досежно ТЕЦ-а?;
3. Предмет на иск ли е самата сделка между ЧЕЗ и Доган/Папазов през 2017?;
4. Предмет на иск/претенция ли са твърденията от чешка страна, че в сделката от българска страна е имало елементи на престъпления?
С решение от 11 ноември 2020 директорът на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в МФ отказва исканата информация с мотив, че същата е конфиденциална.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 2819/27.04.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на МФ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съдът приема, че директорът на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в МФ се е позовал само на правилата, уреждащи воденото арбитражно производство с твърдението, че изискват конфиденциалност. Този аргумент би бил относим, ако жалбоподателят бе поискал достъп до информацията от самия арбитраж. В случая обаче той иска информацията от МФ, което е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, и няма друг ред, по който да я получи. Всички възражения относно приложението на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, са изложени за първи път в съдебното производство. Същите не фигурират в оспорения отказ, а излагането на мотиви едва пред съда е недопустимо.
Решението е окончателно.