До този извод стигна състав на Административен съд София-град по дело на Богдана Лазарова (Българска национална телевизия) срещу отказ на прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП).
С писмо от 21 януари 2025 г. Богдана Лазарова (автор и продуцент на предаването за разследваща журналистика „Следите остават“ в Българска национална телевизия) иска от СГП да се запознае с материалите по дело № 57/1991 г., касаещо атентата срещу папа Йоан Павел II.
С писмо от 12 февруари 2025 г. наблюдаващия прокурор по въпросното дело от СГП отказва достъп с мотив, че не е доказано наличие на правен интерес. Също така в отговора е посочено, че делото съдържа лични данни, в това число и на граждани, работили за различни структури на Държавна сигурност.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 22497/30.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав по административно дело № 4403/2025 г., съдия Веселина Женаварова прогласява нищожността на отказа и изпраща преписката на административния ръководител на СГП за произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че за да възникне задължение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществената информация за административния орган, същият следва да е сезиран с надлежно подадено заявление, което да съдържа определени реквизити. Едва след това органът преценява дали поисканата информация следва да бъде предоставена. В чл. 25 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) законодателят е предвидил изрично съдържание на заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация, а именно: трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; описание на исканата информация; предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация и адреса за кореспонденция със заявителя. Настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на процесното заявление отговаря на изискванията, посочени в цитираната разпоредба. Посочени са имената на заявителя, посочен е електронен адрес за кореспонденция; исканата информация е уточнена чрез посочване на прокурорската преписка, в която се съдържа. Липсва законово задължение за заявителят да квалифицира изрично заявлението си като такова по ЗДОИ.
На следващо място съдът отбелязва, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 136, ал. 1 от ЗСВ предвиждат, че прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт; като Прокуратурата на Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, Военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. Съгласно ал. 4 на чл. 136 от ЗСВ прокурорите и следователите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура. Т.е. задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ в случая е административният ръководител на СГП – градският прокурор.
Предвид горното съдът намира, че компетентен да се произнесе по искания за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ е градският прокурор и тъй като по искането се е произнесъл прокурор от СГП, без да е упълномощен за това съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е постановил нищожен акт.
Решението е окончателно.