Заявлението е подадено през януари 2021 и с него е поискана следната информация:
1. Колко съдебни дела към днешна дата са заведени срещу ДФЗ относно измами с т.нар. „къщи за тъщи“ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), финансирана от европейски фондове? Иначе казано, колко дела са заведени срещу наложените от вас финансови корекции по Програмата „Къщи за гости“?;
2. Моля за пълен и изчерпателен списък на номера/години на всички такива дела и пред кои съдилища са заведени;
3. Моля да посочите материалния интерес по всяко едно дело.
С отговор на заявлението от 9 февруари 2021 на заявителя е предоставена информация по т. 1 – 210 дела са заведени по жалби на бенефициенти и е отказана информация по т. 2 и 3 с мотив, че ДФЗ не разполага с информацията, която да е систематизирана по критериите, посочени от заявителя. С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 4268/30.06.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за предоставяне на исканата информация.
Съдът приема, че търсената информация в случая е служебна обществена информация по своя характер и дава възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение за дейността на ответника по разходване на средства от европейски фондове в процедури, по които са констатирани нередности, и защитата на актовете на ДФЗ пред съда. Задълженият субект следва да предостави исканата информация във вида, в който е създадена и се съхранява при него, като систематизирането на информацията, с която разполага, не представлява съставяне на нов документ. Следователно спорния по делото въпрос е дали ответникът разполага с исканата информация, систематизирана по критериите, посочени в заявлението за достъп до обществена информация.
Първият посочен в заявлението критерий е номер/година и съд, пред който се води делото. Видно от молба на ответника, представена по делото, същият води общ регистър на всички дела, който съдържа исканата от жалбоподателя обществена информация, включително номер на оспорвания акт. Очевидно ответникът може да направи извадка от този регистър само на делата, образувани по жалби на бенефициенти по проекти, по които са подпомагани къщи за гости, срещу издадени актове за възстановяване на изплатени средства. Този извод се подкрепя от неоспореното от ответника твърдение в заявлението за достъп до обществена информация, че същият е предоставил информация на жалбоподателя, че тези дела са 210 броя. Следователно ответникът може да ги индивидуализира по номер/година и съд, пред който се води делото, както и по номер на оспорвания акт.
Вторият посочен в заявлението критерий е материален интерес по всяко дело. Съгласно чл. 69, ал. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) управляващите органи поддържат регистър, в който вписват постъпилите сигнали и установените от тях нередности, засягащи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). По тези нередности управляващите органи, какъвто в случая е ДФЗ, издават мотивирани решения за финансови корекции, определени по основание и размер. Именно тези решения подлежат на съдебен контрол, включитилно и тези, по които бенефициенти са собственици на къщи за гости. С чл. 1, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове се определят обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на постъпилите сигнали и установени нередности, засягащи средства от ЕСИФ. Същата се прилага спрямо ДФЗ съгласно чл. 2, т. 3 от нея. Видно от приложение № 1 към чл. 9, ал. 1 от тази наредба регистърът съдържа информация за име на проекта, замесени лица, предприети действия, рег. № и дата на акта за установяване на нередност, номер на установена нередност, сума на разходите, сума на нередния разход, платена част от нередния разход, статус на дълга, предприети административни и наказателни процедури, състояние на случая, рег. № и дата на акта за приключване на нередността. От изложеното следва, че всеки акт за финансова корекция е вписан в регистър, в който фигурира нейния размер и задълженото лице. Дори в този регистър да не се вписват данни за номер, година и съд, пред който този акт се обжалва, то няма пречка по номера на издадения акт или по името на задълженото лице, ответникът да направи сечение между двата регистъра – този на делата и този по чл. 69, ал.5 от ЗУСЕСИФ. По този начин вместо в един списък, задълженият по ЗДОИ субект може да предостави исканата информация под формата на два списъка – представляващи извадка от посочените два регистъра.
От изложеното следва, че ответникът разполага с исканата информация, систематизирана по критериите, посочени от заявителя, като няма пречка същата да бъде предоставена не под формата на един, а на два списъка, в случай, че се съдържа в два отделни регистъра.
Решението е окончателно.