До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП).
Със заявление от 16 януари 2025 г. Николай Неделчев иска от Прокуратурата на РБ (ПРБ) да му бъде предоставен достъп до пълната административна преписка, свързана с отправеното от и.ф. гл. прокурор искане до Върховния административен съд (ВАС) за постановяване на Тълкувателно решение по въпроси, свързани с достъпа до информация за дейността на прокуратурата.
Заместник-главен прокурор при ВКП се произнася по заявлението с Решение № 119/23.01.2025 г. като постановява предоставяне на частичен достъп до заявена информация – предоставя официална обществена информация (копие от искането на главния прокурор за постановяване на Тълкувателно решение на ВАС с рег. № 2536/16.12.2024 г.) и отказва предоставяне на останалата заявена информация (пълната административна преписка) с мотив, че представлява служебна обществена информация, която има подготвителен характер и няма самостоятелно значение – основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 19316/05.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав, по административно дело № 1139/2025 г., съдия Мислена Николова отменя отказа и връща преписката на заместник-главния прокурор за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията отбелязва, че със заявлението не е поискано предоставяне на самото искане (официална обществена информация, публично достъпна, с посочен линк до нея от самия заявител в заявлението), което води до извод, че решението представлява пълен отказ за предоставяне на служебна информация по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
Съдът намира, че отказът е незаконосъобразен, тъй като от една страна (съгласно твърдата съдебна практика) – не заявителят доказва наличието на надделяващ обществен интерес (т.е. не следва да се търсят от органа представени към заявлението доказателства за наличието на надделяващ обществен интерес), а наличието на такъв интерес се презумира от законодателя. От друга страна, съгласно дефиницията на „надделяващ обществен интерес“, съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. В самото заявление изрично е посочено, че заявената информация ще послужи на заявителя да си състави собствено мнение за административната дейност в ПРБ. Следователно, налице е надделяващ обществен интерес и следва да се приложи чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно който достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
Решението е окончателно.