До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ срещу отказ на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
Със заявление от пролетта на 2024 г. сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ искат от ИАОС копие от проект на доклад с резултати от извършен преглед на площадките на пунктовете за мониторинг (ръчни и автоматични) от националната система за мониторинг на качеството на въздуха, предаващи данни в реално време, и информация за две автоматични измервателни станции (АИС) – АИС „Младост“ и АИС „Павлово“. Със заявлението са отправени и 6 въпроса относно изготвения от ИАОС проект на доклад.
С решение от 18 април 2024 г. главният секретар на ИАОС отказва с мотив, че докладът е в процес на допълване.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 11679/11.07.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 77 състав, по а.д. № 4677/2024 г., съдия Евгения Баева отменя отказа в частта, с която е отказан достъп до съдържанието на Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаваща данни в реално време и отхвърля жалбата в останалата част.
Съдът приема, че поставените в заявлението въпроси не могат да се квалифицират като искане за предоставяне на обществена информация. С тях не се цели добиване на факти, а се иска отговор на правни въпроси, поради което административният орган правилно е отказал да предостави информация по тях.
Съдът намира, че в конкретния случай е приложим Законът за опазване на околната среда (ЗООС). В него се съдържа легално определение за информация за околната среда. Информация за околната среда е наличната първична информация, наличната предварително обработена информация и нарочно обработената информация в писмена, визуална, аудио, електронна или в друга материална форма относно състоянието на атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и взаимодействието между тях, факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда, състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда, обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда. Съобразно разпоредбата на член 17 от ЗООС всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен правен интерес. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в член 55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничено само в случаите на член 20, алинея 1, точки 1-6 от ЗООС.
В случая, за да постанови обжалваният отказ да предостави доклада, административният орган не се е позовал на някой от фактическите състави от приложимата правна норма, а е посочил, че докладът се допълва. С оглед на това съдът намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Уведомяването, че докладът се допълва не представлява мотив по същество. Органът е бил длъжен да предостави доклада със съдържанието, което същия има към момента на произнасянето.
Решението е окончателно.