До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Николай Неделчев (гр. София) срещу отказ на заместник-главния прокурор при върховна касационна прокуратура (ВКП).
На 21 октомври 2024 г. Неделчев подава заявление до ВКП, с което иска следната информация за свършеното от Борислав Сарафов в качеството му прокурор:
Моля да ми предоставите отговори на следните въпроси в законоустановения срок, касаещи изп.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Моля за максимална конкретика, като по всеки един въпрос бъдат индивидуализирани съответните дела по номер/година/съд. Моля да вземете предвид, че въпросите ми касаят целия период, обхващащ магистратската кариера на Борислав Сарафов.
1. Колко обвинителни акта са изготвени и подписани от Борислав Сарафов? Посочете номерата на Наказателните дела от общ характер (НОХД), образувани по внесени от него обвинителни актове.
2. Колко от образуваните дела са прекратени и върнати на етап разпоредително заседание? Колко от тях са прекратени от въззивната инстанция, и колко от Върховен касационен съд (ВКС)? Моля, посочете номерата на делата.
3. По колко от делата са постигнати осъдителни (респективно оправдателни) присъди на първа, втора и трета инстанции? Посочете номерата на делата.
4. Колко от делата са внесени в съда като споразумения? Колко от тези споразумения са одобрени/отхвърлени от съда? Посочете номерата на делата.
5. Колко пъти е влизал Сарафов в съдебна зала в ролята на прокурор по дело? Моля за разбивка по дела, идентифицирани по номер – например, влизал е 10 пъти (т.е. по 10 заседания) по НОХД 123, 5 пъти (5 заседания) по НОХД 456 и т.н.
6. Колко писмени мнения за предаване на съд е изготвил Сарафов като следовател? В колко от тези случаи съответният наблюдаващ прокурор (моля посочете името му) се е съгласил с мнението и е внесъл обвинителен акт? Моля, посочете номерата на образуваните съдебни дела.
7. В колко от случаите съответният наблюдаващ прокурор (посочете името му) не се е съгласил с мнението на следователя Сарафов и е прекратил досъдебното производство? Или ако не го е прекратил, го е спрял? Посочете съответната разбивка, както и номерата на прокурорските преписки, по които съответно не е внесен обвинителен акт.
С Решение от 24.10.2024 Елена Каракашева – заместник-главен прокурор при ВКП отказва достъп с мотив, че исканата информация не е налична в тази форма, а администрацията няма задължение да изготвя справки.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 195/05.01.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 37 състав, по административно дело № 10777/2024 г., съдия Адриян Янев отхвърля жалбата по т. 1 до т. 7 от заявлението в частта за исканата информация за номерата на образуваните съдебни дела и номерата на прокурорските преписки, както и за имената на съответния наблюдаващ прокурор по т. 6 и т. 7 от заявлението и отменя отказа по останалата част от заявлението.
Съдията отбелязва, че в настоящия случай се иска предоставяне на информация за дейността на магистрат, осъществявана през трудовия му стаж в съдебната система и по-конкретно за броя постановени актове и резултатите във връзка с развитието на досъдебното производство и/или съдебното производство, т. е. търси се информация за професионалните качества на магистрат. Допълнително се иска информация за имената на конкретен наблюдаващ прокурор, до който са подавани изготвените мнения от Борислав Сарафов в качеството му на следовател.
От извършена справка на интернет сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС) се установява, че Борислав Сарафов е бил кандидат в процедурата за избор на главен прокурор на Република България, когато е подадено заявлението за достъп до обществена информация (месец октомври 2024 г.). В чл. 170, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е регламентирано, че за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7. В раздел I, т. 9 от Правилата за избор на председател на ВКС, председател на Върховния административен съд (ВАС) и главен прокурор, е налично изискване за представяне на доклад от Комисията по атестиране и конкурси, отнасящ се за професионалните качества на кандидата. В този смисъл е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация, тъй като исканата информация би могла да е един от множеството компоненти (наред с други – например професионален опит, организационни умения, квалификации, специализации, получени награди и т.н.) за преценка за притежаваните професионални качества, което е релевантно за съставяне на мнение относно прозрачността на процедурата за избор на главен прокурор, провеждаща се пред друг орган (ВСС), имаща значение и за Прокуратурата на Република България, доколкото главният прокурор я ръководи и представлява – чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Именно по тези съображения не намира приложение и чл. 30а, ал. 4 от ЗСВ по отношение на кандидат за главен прокурор, според чиято разпоредба съдържащите се в кадровото дело данни, свързани с професионалната компетентност и относими към успешното справяне с работата на съдия, прокурор или следовател, и индивидуалните планове за обучение и професионално развитие не са публични. Те не могат да бъдат използвани за цел, различна от изрично предвидената в закона.
Съдията приема, че не следва да се предоставя по т. 6 и т. 7 от заявлението в частта за информацията за имената на съответния наблюдаващ прокурор, който се е съгласил или не се е съгласил с мнението на следователя. Това е така, тъй като се иска информация за професионалната дейност на друго лице, различно от Сарафов, т. е. исканата информация (три имена на съответните наблюдаващи прокурори) не се отнася за професионалната дейност на Борислав Сарафов, а за дейност на друг магистрат, която по чл. 30а, ал. 4 от ЗСВ не е публична.
Не следва да се предоставя по от т. 1 до т. 7 на заявлението в частта за исканата информация за номерата на образуваните съдебни дела и номерата на прокурорските преписки, тъй като показателите на специфични и общите критерии, заложени в Наредба № 3 от 23 февруари 2017 г. за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори и следователи и на административни ръководители и техните заместници (Наредбата), не изискват конкретни номера на преписки и дела, а само съответен брой. В тази връзка информацията следва да се представи, като съответен брой дела и преписки, но не и за конкретни номера – чл. 40-41 от Наредбата. В подкрепа на това е и част III от образеца на Единния формуляр за атестиране, представляващ неразделна част от Наредбата, където са заложени показатели по брой, а не и по номера на преписки и дела (по номера е налична само за проверените дела/преписки и представени такива от атестиращия, които се представят отделно и не могат да дадат отговор по исканите показатели). Представянето на конкретни номера представлява допълнителна обработка на информация, а задълженията субект има задължение да я предостави във вида, в който разполага с нея, а именно съответен брой дела и преписки. В този вид исканата информация не се съхранява, а следва да е предмет на допълнително издирване, систематизиране и обобщаване, за да бъде изготвена, което е излизане извън целта на закона, тъй като се предоставя само информация, която е налична в съответния вид. В този смисъл е решение № 13523/06.11.2018 г. по административно дело № 5707/2017 г. по описа на ВАС.
В горепосочената и обсъждана част на заявлението, органът правилно е отказал достъп до обществена информация.
По отношение на останалата част на заявлението, органът неправилно е отказал достъп до обществена информация.
Неправилно е отказана информация по т. 1 от заявлението в частта за броя на изготвените обвинителни актове, тъй като същата се съставя по повод извършване на атестация – чл. 30, т. 1, т. 10 и чл. 40, ал. 1, т. 1.3.3 от Наредбата.
Информацията по т. 2 от заявлението в частта, отнасящ се за върнатите с влязъл в сила съдебен акт прокурорски актове за отстраняване на процесуални нарушения, се съставя за нуждите на атестацията – аргумент чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата се изготвя информация за постигнати осъдителни, респективно оправдателни присъди по внесените обвинителни актове от прокурора, подлежащ на атестиране.
Информацията по т. 4 от заявлението в частта за внесени споразумения (одобрени/отхвърлени от съда) също се изготвя за времето на атестирания период – аргумент чл. 30, т. 1 и т. 10 и чл. 40, ал. 1, т. 1.3.1 от Наредбата.
Неправилно е отказана информация по т. 5 от заявлението в частта за участие в съдебни заседание, доколкото и тази информация се съставя по време на атестиране – чл. 40, ал. 1, т. 1.6 от Наредбата.
По т. 6 и т. 7 от заявлението е изискана информация за дейността на С. като следовател, отнасяща се за следното: „Колко писмени мнения за предаване на съд е изготвил Сарафов като следовател“, „В колко от тези случаи съответният наблюдаващ прокурор се е съгласил с мнението и е внесъл обвинителен акт“, „Колко от случаите съответният наблюдаващ прокурор не се е съгласил с мнението на следователя Сарафов и е прекратил, респективно спрял досъдебното производство“. Тази информация съвпада с изготвяната информация по чл. 14, т. 3 и чл. 33 от Наредбата, която е по повод атестирането на следователи. По тези съображения органът неправилно е отказ предоставянето ѝ.
Информацията в обсъжданите части от заявлението следва да се предостави на заявителя.
Решението е окончателно.