Със заявление от 5 януари 2023 г. Десислава Николова (в. „Капитал“) иска от Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен да й бъде предоставен достъп до следната информация:
1. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), са участвали всеки един от членовете на борда и заместник-изпълнителните директори?
2. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), е участвал ректорът на Медицински университет – Плевен?
3. Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС през 2021 година и в момента в лечебното заведение на лекарите и
4. Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение (с включен ДМС и без с включен ДМС) през 2021 година и в момента в лечебното заведение на медицинските сестри.
С Решение № РД-16-54/19.01.2023 година Изпълнителният директор на УМБАЛ е отказал да предостави информация по точки 1, 3 и 4 от заявлението, тъй като същата представлява лични данни, третите лица били изразили изрично несъгласие и не бил налице надделяващ обществен интерес.
С подкрепата на адв. Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, частичният отказ е обжалван пред Административен съд София-град (АССГ). В заседанието по делото на заявителката е осигурено процесуално представителство от юридическия екип на ПДИ.
С Решение № 3177/12.05.2023 г. на АССГ (Второ отделение, 72 състав по административно дело № 1476/2023 г., съдия Мария Стоева) отказът е отменен и заявлението е върнато на ответника за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че независимо от посоченото по точка 1 от оспореното решение, че се предоставя информация при спазване разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, поради постъпил изричен отказ от третите лица, като са предоставени линкове към подадени от членовете на Съвета на директорите декларации по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в действителност поисканата информация е различна – направено е искане за предоставяне на информация по месеци в колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, са участвали всеки един от членовете на борда и заместник-изпълнителните директори, поради което се налага изводът, че по същество е налице постановен отказ по точка 1 от заявлението. В оспореното решение не е посочено правното основание, което е послужило за отказа, поради което направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя се явява основателно. Фактическите основания, послужили за отказа, сочат на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, която предвижда като основание за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация случаите, при които достъпът засяга интересите на трето лице и лицето изрично е отказало предоставянето на информацията, като изключение е предвидено при наличието на надделяващ обществен интерес. В случая административният орган е поискал съгласието на членовете на Борда на директорите, които са отказали достъпа, съответно в оспореното решение са изложени мотиви относно това, че търсената информация засяга интересите на трети лица. Същевременно обаче не е обсъдил налице ли е законовото изключение, съобразно принципите на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, в изпълнение на която разпоредба задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Когато е налице надделяващ обществен интерес, двете кумулативни предпоставки за ограничаване правото на достъп – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, не се прилагат и за органа е налице задължение да предостави исканата обществена информация. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия случай следва да се приеме, че чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на лечебното дружество, което, макар и да е търговско дружество, разходва публични средства, тъй като здравните дейности се финансират от бюджета на НЗОК. С разкриване на исканата информация ще се осигури прозрачност в разходването на публичните средства. В тази връзка съдът счита, че не е налице пречка да бъде предоставена информация по точка 1 от заявлението по отношение членовете на Съвета на директорите, доколкото законът цели да улесни прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ относно вземаните от тях решения и да гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законовите задължения от същите субекти.
Съдът приема, че исканата информация по точки 3 и 4 от заявлението също следва да се предостави, доколкото не се иска посочване на възнагражденията на конкретни физически лица. Действително лекарите и медицинските сестри не са лица, заемащи висши публични длъжности, но със заявлението не се иска информация за конкретни физически лица, а за най-високото и най-ниското получавано от тях възнаграждение като размер. Размерът на трудовите възнаграждения в лечебните заведения, финансирани от бюджета на НЗОК, безспорно има отношение към обществения живот на страната. Следователно в случая не се касае до лични данни, а исканата информация е единствено относно разходването на бюджетни средства и ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект.
Решението е окончателно.
Интервю с изп. директор на ПДИ – адв. Александър Кашъмов във в. „Капитал“ по темата с разходване на бюджетни средства от страна на болниците.