Информацията е поискана от Спас Спасов (в. „Капитал“) със заявление от 29 октомври 2020. След съдебната отмяна на два отказа на изп. директор на „ТСВ“ ЕАД, третият отказ е с мотив търговска тайна и липса на надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация.
С Решение № 361/24.03.2022 г. на Административен съд – Варна отказът е отменен и преписката е върната на изп. директор на „ТСВ“ ЕАД за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация, която не е оборена от органа.
Съдът е посочил, че дори и исканата информация да представлява търговка тайна, органът не е установил с категоричност, че предоставянето й би довело до нелоялна конкуренция между търговци. Посочените в оспореното решение обстоятелства, че жалбоподателят или близки до него лица са конкуренти на „ТСВ“ ЕАД и с представянето на информацията се цели изместването на дружеството от пазара, са неоснователни. По отношение на цитираните в решението отговори на трети лица – „Инфраструктурно строителство“ АД и „ЖП Строй“ ЕАД, съдът намира същите за ирелевантни към настоящия спор. Съдържанието им не обосновава наличие на нелоялна конкуренция между жалбоподателя или дружество, в което същият участва и „ТСВ“ ЕАД. В тях единствено е посочено, че двете дружества считат за търговска тайна техните партньори, както и договорите и другите споразумения, които имат с тях. Дружествата не сочат правно основание за определяне на тази информация като търговска тайна, още по-малко сочат конкретни данни, които са определени за търговска тайна.
Поисканата информация, съгласно изложените по-горе съображения, е обществена и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. Съдът не споделя съображенията, изложени в писмени бележки от ответната страна, че обект на искането, така както е формулирано в заявлението /да се получат копия от договори/, противоречи на ЗДОИ, според който обект на искането може да бъде информация, но не и самият документ, в който тя е обективирана. Според чл. 2, ал. 2 от ЗДОИ, информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. Тоест законът поставя знак на равенство между информацията, съдържаща се в даден документ, и самия документ като неин материален носител. Искането на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в него информация, като в този смисъл е трайната съдебна практика. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация, е ирелевантно за дължимостта ѝ. Наред с това, по смисъла на § 1 от ДР на ЗДОИ „материален носител на обществена информация“ е текст, какъвто несъмнено се съдържа в един договор. Материалният носител на информацията, в случая съответният документ, не е нещо, което се иска заради неговия материален субстрат, а заради информацията, която съдържа.
Съдът намира, че оспореният отказ е незаконосъобразен в обжалваната част и следва да се отмени, а преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне.
Решението е окончателно.