С Решение № 3952/16.06.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на УС на АПИ за ново произнасяне по заявлението.
Съдът намира, че информацията, съдържаща се в доклада, изготвен от Института по пътища и мостове към АПИ, няма характера на мнения и препоръки, изготвени от или за органа. Безспорно е, че докладът, сам по себе си дава информация за дейността на агенцията и нейните структурни звена, касаеща работата им по подобряване експлоатационното състояние на съоръжението и същата не представлява мнения, становища или препоръки на органа, а е конкретно установена. Търсената със заявлението информация напълно отговаря на целта на ЗДОИ, а именно да се осигури широка информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от държавните органи, органите на местното самоуправление и публично-правните субекти във връзка с тяхната работа, като при това се предостави възможност на заявителя да си състави мнение за осъществяваната от тези субекти дейност. В допълнение, правното основание, на което се е позовал председателят на УС на АПИ, изисква кумулативното наличие и на двата елемента от фактическия състав на нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ - информацията да е свързана с оперативната подготовка на актовете и да няма самостоятелно значение. Нито едно от двете условия не е осъществено, за да се подкрепи извода на ответната страна.
Колкото до липсата на надделяващ обществен интерес, на която се позовава председателят на УС на АПИ, то § 6 от ДР на ЗДОИ въвежда оборима презумпция за наличието на такъв, когато чрез предоставянето на информацията се дава възможност на гражданите да си съставят мнение, да участват в текущи дискусии и се гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от задължените субекти. Изрично в разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ се предвижда, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, като задължение на органа е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, което в случая не е направено. Следователно, ако органът счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, именно той следва да установи това, а не жалбоподателят да доказва липсата или съществуването му. В този смисъл липсата на мотиви в обжалвания отказ, защо не е налице надделяващ обществен интерес, също води до неговата незаконосъобразност. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 13, ал. 4 във вр. ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. Недопустимо е без надлежна обосновка, органът да изключва действието на оборимата законова презумпция, както е в случая.
Решението е окончателно.