Подкрепете ни
Начало > Случаи и дела > Съдебни дела

Анотации на дела 2024 г.

НовиниКнигиАнотации на дела 2025 г.Анотации на дела 2024 г.Анотации на дела 2023 г.Анотации на дела 2022 г.Анотации на дела 2021 г.Анотации на дела 2020 г.Анотации на дела 2019 г.Анотации на дела 2018 г.Анотации на дела 2017 г.Анотации на дела 2016 г.Анотации на дела 2015 г.Анотации на дела 2014 г.Анотации на дела 2013 г.Анотации на дела 2012 г.Анотации на дела 2011 г.Анотации на дела 2010 г.Анотации на дела 2009 г.Анотации на дела 2008 г.Анотации на дела 2007 г.Анотации на дела 2006 г.Анотации на дела 2005 г.Архив на дела 2004 г.Архив на дела 2003 г.

Тук ще намерите информация за по-важните дела, водени с подкрепата на ПДИ, по които има произнасяне от страна на съда в полза на жалбоподателите през 2024 г. Делата са представени под формата на кратко описание на подаденото заявление, получения отговор и решението на съда. Приложени са и копия от съдебните решения.

 

Още информация за делата, водени с подкрепата на ПДИ през 2024 г. може да намерите в секцията Новини.

 

 1.      Николай Неделчев (София) срещу АЕЦ „Козлодуй“

 

На 12 януари 2024 Николай Неделчев подава заявление до Министерство на енергетиката (МЕ), с което иска информация във връзка с изнесени в публичното пространство данни за нанесена бюджетна щета в размер на общо над 150 милиона лева, чрез действия и бездействия на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Конкретно е поискана информация за това коя адвокатската кантора осигурява правна помощ на АЕЦ „Козлодуй“, има ли санкционирани или уволнени служители, извършвани ли са проверки от АДФИ или Сметната палата и какви са резултатите от тях.

 

С писмо от 29 януари 2024 г. началникът на кабинета на министъра на енергетиката препраща заявлението на АЕЦ „Козлодуй“ за отговор с мотив, че МЕ не разполага с тази информация.

 

С решение от 13.02.2024 изп. директор на АЕЦ отказва достъп като уведомява заявителя, че видно от съдържанието на заявлението, исканата информация, не попада в обхвата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не попада в кръга на задължените по чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ субекти и подаденото заявление, не подлежи на разглеждане на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд София-град (АССГ).

 

С Решение № 9158/19.06.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 27 състав по а.д. № 3356/2024 г., съдия Димитър Петров отменя отказа и връща преписката на директора на АЕЦ „Козлодуй“ за ново произнасяне по заявлението.

 

Съдът приема, че изложеното в обжалвания акт основание да бъде постановен отказ - че „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не е задължен субект по ЗДОИ, противоречи на материалноправните разпоредби. Капиталът на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е собственост на „Български енергиен холдинг“ ЕАД. От своя страна капиталът на „Български енергиен холдинг“ ЕАД е 100% собственост на Държавата. В тази връзка и съгласно легалното определение на понятието „Публичноправна организация“ дадено в § 1, т. 4, б. „г“ от ДР на ЗДОИ, „Български енергиен холдинг“ ЕАД е публичноправна организация по смисъла на ЗДОИ, тъй като капиталът му е собственост на Държавата, а „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е публичноправна организация по смисъла на ЗДОИ, тъй като капиталът му е собственост на „друга публичноправна организация“ – в случая „Български енергиен холдинг“ ЕАД. По тези съображения и на основание на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, вр. § 1, т. 4, б. „г“ от ДР на ЗДОИ сезираният орган - изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй.“ е задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация.

 

По отношение оставянето без разглеждане на заявлението съдът отбелязва, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ предвижда заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация да съдържа: трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя, както и описание на исканата информация. В случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ на заявителя се дават указания да уточни предмета на исканата обществена информация. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. Видно е, че сезираният орган е длъжен на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ да даде конкретни указания на заявителя и да му предостави възможност да уточни заявлението, като едва при неизпълнение на тези указания може да остави заявлението без разглеждане на основание ал. 2 от цитираната разпоредба.

 

Решението е окончателно.

 

-          Решение № 9158/19.06.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 27 състав по а.д. № 3356/2024 г., съдия Димитър Петров

 

 

2.      Мирела Веселинова (сп. „Правен свят“) срещу КПКОНПИ

 

Със заявление от 29 март 2024 Мирела Веселинова иска от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да й бъде предоставена следната информация:

 

  1. Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на КПКОНПИ (поотделно) до влизане в сила на законовите промени, разделили комисията на две отделни юридически липа? Какво е основанието, на което те са определяни?
  2. Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ): поотделно/след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат?
  3. Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат? и
  4. Налице ли е дублиране на възнаграждения за изпълняваните функции в две комисии или не?

 

В законоустановеният 14-дневен срок за отговор не е получен такъв, поради което с подкрепата на ПДИ е обжалван мълчалив отказ.

 

С Решение № 13787/02.08.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по а.д. № 4872/2024 г., съдия Красимира Милачкова отменя мълчаливия отказ и връща преписката на КПК за изрично произнасяне по заявлението.

 

Съдът приема, че мълчаливият отказ по заявление за достъп до обществена информация е незаконосъобразен. Единствената призната от закона възможност за процедиране е задълженият субект да постанови изричен акт в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ – с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация.

 

Решението е окончателно.

 

-          Решение № 13787/02.08.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по а.д. № 4872/2024 г., съдия Красимира Милачкова

 

 

3.      Георги Марчев (София) срещу ЦИК

 

Със заявление от есента на 2023 г. Георги Марчев (по това време журналист във factcheck.bg) иска от Централната избирателна комисия (ЦИК) да му бъде предоставена информация за това по предложение на коя политическа партия трима граждани са определяни за членове на секционни избирателни комисии в Лондон в периода 2015 – 2021. Става дума за гражданите, които Великобритания арестува през лятото на 2023 в подозрения за шпионаж в полза на Русия.

 

В отговор на заявлението, зам.-председателят на ЦИК уведомява заявителя, че информацията по поставените въпроси относно въпросните лица била публикувана в съобщение от 18.08.2023 на интернет страницата на ЦИК, което обаче не отговаря на действителността, поради което с подкрепата на ПДИ отговорът на ЦИК е обжалван пред АССГ.

 

В първото заседание по делото представителят на ЦИК прави възражение, че по делото следва да бъде конституиран като ответник не зам.-председателя на ЦИК, а самата комисия като колективен орган. АССГ отхвърля това искане с определение, което е обжалвано от ЦИК пред тричленен състав на ВАС, който отхвърля частната жалба на ЦИК, а впоследствие и петчленен състав на ВАС потвърждава, че като ответник по делото правилно е определен зам.-председателя на ЦИК. Поради всичко това разглеждането на делото в АССГ се забавя с почти година.

 

С Решение № 9762/25.06.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 9540/2023 г., съдия Танка Цонева отменя отказа и връща преписката на ЦИК за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Съдът посочва, че в оспорения административен акт не се съдържат никакви фактически констатации, нито правни основания за издаването му, като се сочи единствено, че поради изключителния обществен интерес на 18.08.2023 г. е било публикувано съобщение на интернет страницата на ЦИК, съдържащо поисканата информация. Служебна справка, извършена от съда на интернет страницата на ЦИК установи липсата на търсената информация от жалбоподателя – изобщо липсва съобщение от 18.08.2023 г. с твърдяното от органа съдържание.

 

Съдът отбелязва, в конкретиката на настоящия казус административният орган не е изследвал предпоставките по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, а именно: засегнати ли са интересите на трети лица и дали те са обективирали изричен отказ от предоставянето й. Липсват и каквито и да било мотиви относно обстоятелството налице ли е или не надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата. Преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 ЗДОИ. Липсата на анализ и несъобразяване с посочените правни норми, респ. липсата на конкретни и ясни мотиви, оборващи презумпцията по § 1 т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

 

Решението е окончателно.

 

-          Решение № 9762/25.06.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 9540/2023 г., съдия Танка Цонева

 

 

4.      Сдружение „Синдикат на служителите на затворите в България“ срещу ГДИН

 

Със заявление от края на м. септември 2023 г. Синдикатът на служителите в затворите в България искат от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) информация, детайлизирана в пет точки, относно наложените глоби по Закона за обществените поръчки (ЗОП) на директора на ГДИН и служители на дирекцията, както и информация за разноските по дела за защита срещу наказателни постановления за налагане на глоби.

 

С решение от 6 октомври 2023 г. директорът на ГДИН отказва предоставяне на достъп с мотиви, че административнонаказателната отговорност е лична.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалване пред Административен съд - Пазарджик.

 

С Решение № 383/30.01.2024 г. на Административен съд - Пазарджик, IX състав по а.д. № 1071/2023 г., съдия Мария Колева отменя отказа и връща преписката на директора на ГДИН за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Съдът посочва, че в решението си главният директор на ГДИН се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, според която законът не се прилага за достъпа до лични данни, без да са изложени конкретни съображения. В случая заявителят е поискал достъп до информация по отношение на издадени наказателни постановления във връзка с констатирани нарушения по възлагане на обществени поръчки (брой, наложени глоби и др.), а не се прави искане за предоставяне на достъп до лични данни. Иначе казано, иска се достъп до обобщена от органа информация, а не до данните на конкретни лица, на които са издадени наказателните постановления, съответно са наложени административни наказания. Тази информация би дала възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на ГДИН и по-конкретно правомерното разходване на публични средства чрез възлагане на обществени поръчки, съответно констатации за извършени административни нарушения и определяне на административни наказания, което е свързано с обществената оценка за това дали администрацията действа добросъвестно и справедливо. След като при издаване на отказа органът е приел, че в исканата информация са налице лични данни и се е позовал на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, то е следвало да проведе процедурата по чл. 31 ЗДОИ като иска съгласие от третите лица, за които се отнася обществената информация, за нейното предоставяне, съответно при изразено несъгласие, извършване на преценка на обстоятелствата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. В процесното решение не е посочено нито чии интереси са засегнати от евентуалния достъп до информация, нито дали органът е спазил процедурата по чл. 31 от ЗДОИ и какъв е бил изходът от същата, като в представената административна преписка, липсват данни за изискано изрично писмено съгласие от което и да било трето лице.

 

Решението е окончателно.

 

-          Решение № 383/30.01.2024 г. на Административен съд – Пазарджик, IX състав по а.д. № 1071/2023 г., съдия Мария Колева

 

 

5.      Димитър Стоянов (BIRD) срещу Министерство на финансите

 

Със заявление от 26 юли 2023 г. е поискана информацията, съдържаща се в текста на арбитражно решение на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове съм Световната банка и принадлежащото към него споразумение между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман по арбитражно дело между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман.

 

С решение от 18 август 2023 г. началника на кабинета на министъра на финансите отказва достъп. Мотивите са, че в случая е приложима разпоредба от Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, обн. в ДВ бр. 110 от 2001 г. Конкретно се сочи чл. 48, ал. 4 от Конвенцията, според който Центърът не може да публикува арбитражното решение без съгласие на страните.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

 

С Решение № 526/19.01.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 9272/2024 г., съдия Полина Величкова отменя решението на началника на кабинета на министъра на финансите и връща преписката за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Съдът приема, че неоснователно ответникът се позовава на чл. 48 от Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (Конвенцията). Съгласно посочената разпоредба Центърът не може да публикува арбитражното решение без съгласието на страните. Поради това не е налице твърдяната конфиденциалност по отношение на решенията на арбитража, която да е намерила отражения в текстовете на Конвенцията. От анализа на посочения текст се установява, че в същия единствено се регламентира забрана на Центъра да публикува решения без съгласието на страните. Това обаче не означава, че достъп до решението не може да бъде предоставен по принцип. Напротив, не съществува каквато и да било забрана посоченото решение да бъде предоставено, особено ако е налице съгласие на страните по него.

 

Решението е окончателно.

 

-          Решение № 526/19.01.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 9272/2024 г., съдия Полина Величкова

 

 

6.      Емилия Димитрова („За истината“) срещу Община Севлиево

 

На 16 август 2024 Емилия Димитрова подава заявление до кмета на Община Севлиево, с което иска да й бъде предоставена информация за линейния график за изпълнение на строително-монтажните работи (СМР) по инвестиционен проект за обект: „Реконструкция на улични водопроводи в централната част на гр. Севлиево” – обособени в дванадесет самостоятелни етапа", включващ реконструкция и подмяна на уличните водопроводи и сградни водопроводни отклонения в централната градска част на Севлиево.

 

С решение от 30.08.2024 секретарят на Общината отказва предоставянето на исканата информация, тъй като същата представлявала търговска тайна по смисъла на чл. 102, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

 

След консултация с ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Габрово.

 

С Решение № 1419/11.11.2024 г. на Административен съд - Габрово, IV състав по а.д. № 359/2024 г., съдия Галин Косев отменя отказа и връща заявлението на секретаря на Общината за ново произнасяне по същото.

 

Съдията посочва, че особено съществено в случая е разпоредбата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, според която не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Цитираната разпоредба, съотнесена към конкретиката на настоящия казус налагат да се приеме, че за да се приложи чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, първо трябва да е налице търговска тайна, но правопрекратяващото действие на този юридически факт по отношение на правото на достъп до обществена информация ще се прояви само, ако не е налице вторият юридически факт, а именно надделяващ обществен интерес.

 

В оспореното решение е посочено, че желаната информация от заявителката е конфиденциална по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗОП. В посочената разпоредба на ЗОП е предвидена възможност всеки участник в процедура по ЗОП да посочи в заявлението си за участие или в офертата си информация, която счита за конфиденциална във връзка с наличието на търговска тайна. В ал. 2 от чл. 102 от ЗОП е предвидено, че участниците не могат до се позовават на конфиденциалност по отношение на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка. В случая, както твърди заявителя, срокът за изпълнение на обществената поръчка по проекта „Реконструкция на улични водопроводи в централната част на гр. Севлиево“ – обособени в дванадесет самостоятелни етапа“ е посочен от възложителя Община Севлиево като един от двата показателя с равна тежест при крайната оценка на подадените оферти, респективно избора на изпълнител. Този факт не се оспорва или опровергава от ответника по делото.

 

Линейният график включва последователността и продължителността на всяка от дейностите в изпълнение на договора за строително-монтажни работи и като такъв е неразделна част от срока за изпълнение на обществената поръчка, като по този начин той не може да е търговска тайна по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗОП, тъй като е пряко свързан със срока за изпълнение на обществената поръчка, който подлежи на оценка.

 

Решението е окончателно.

 

-          Решение № 1419/11.11.2024 г. на Административен съд – Габрово, IV състав по а.д. № 359/2024 г., съдия Галин Косев

 

 

7.      Весела Николаева (Велико Търново) срещу Община Свищов

 

Със заявление от 7 август 2024 г. Весела Николаева иска от кмета на Свищов информация, свързана с бюджета на община Свищов за културни прояви, подробно индивидуализирани в осем точки:

  1. Какъв е актуалният бюджет, който Община Свищов е заплатила за културни прояви през всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
  2. Какъв е бил планираният бюджет за култура на общината за всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
  3. Какви средства е отделила Община Свищов за културни събития с международно значение за всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
  4. Какви средства е отделила Община Свищов за подкрепа на фестивала „Фолклорен извор“ в с. Царевец за всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
  5. Какви са приходите от нощувки в община Свищов за времето на провеждане на фестивала „Фолклорен извор“ през всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
  6. Колко български групи и изпълнители на автентичен фолклор са взели участие във фестивала „Фолклорен извор“ през всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?
  7. Колко групи и изпълнители са участвали общо на фестивала „Фолклорен извор“ през всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?„
  8. Какви са разходите за хонорари на изпълнителите на фестивала „Фолклорен извор“ през всяка една от следните години: 2021, 2022, 2023 и 2024?

 

С решение от 14.08.2024 г. кметът на Община Свищов отказва достъп до исканата обществена информация. Съображенията на органа са, че след като заявителя е с постоянен адрес извън Община Свищов, няма имущество в тази община, то той няма правен интерес от искането.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Велико Търново.

 

С Решение № 3684/27.11.2024 г. на Административен съд - Велико Търново, X състав по а.д. № 711/2024 г., съдия Ивелина Янева потвърждава отказът по т. 1, 2 и 5 от заявлението и го отменя по т. 3, 4, 6, 7 и 8.

 

Съдът приема за основателно е възражението на жалбоподателката, за липсата на основание за отказ от обществена информация. За разлика от оспорването на индивидуални и общи административни актове, където наличието на правен интерес е основание за допустимост на съдебното обжалване, достъпът до обществена информация не е обусловен от пряк и личен интерес на молителя. В ЗДОИ липсва изричен текст, който да предвижда изискване за правен или друг интерес на молителя като условие за допустимост на искането и за предоставяне на обществената информация. Напротив. Общия принцип е, че всеки обществен орган работи прозрачно и при спазване на закона. Всеки обществен орган публикува част от създадената информация. Всеки обществен орган е длъжен при поискване на предостави създадена или налична при него обществена информация. Ограниченията на това задължение на административния орган са изрично посочени и те са свързани със защита на личните данни на трети лица. След като в закона не е предвидено ограничаване на правото на гражданите до достъп до обществена информация съобразно тяхното местоживеене, право на собственост или най-общо правен интерес, то в нарушение на материалния закон административния орган приема за необходимо условия за предоставяне на исканата обществена информация наличието на правен интерес. Както цитира и процесуалния представител на жалбоподателката, въпросът за необходимостта или липсата на правен интерес у молителя е разрешен от Конституционния съд в Решение № 7/1996 г. Трайната съдебна практика по въпросите за достъпа до обществена информация приема, че всеки има правен интерес да се запознае с работата на публичните органи и този правен интерес се презюмира.

 

В конкретния случай в нарушение на материалния закон е отказано предоставянето на обществена информация.

 

При извършена служебна проверка от съда на обхвата на исканата от жалбоподателката информация, съдебният състав установява, че част от тази информация не съществува към момента на подаване на искането и произнасянето на съда, а друга част не се намира в този орган на власт.

 

По т. 1 и т. 2 се иска предоставянето на информация за разходвани средства за 2024 г. по различни показатели. Към настоящия момент 2024 г. не е приключила, поради което и исканата информация не съществува и не може да бъде предоставена от кмета на община Свищов.

 

По т. 5 – общинската администрация не събира и съхранява данни за приходи от нощувки – събира се туристическа такса, но не и данни за цени на нощувки, поради което и исканата информация относно приходи от нощувки през годините не съществува и не може да бъде предоставена.

 

В тези две части постановеният отказ е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а в останалите части оспореното решение следва да бъде отменено и преписката върната на органа за ново произнасяне.

 

Решението е окончателно.

 

-          Решение № 3684/27.11.2024 г. на Административен съд – Велико Търново, X състав по а.д. № 711/2024 г., съдия Ивелина Янева

 

 

8.      Елица Симеонова („Свободна Европа“) срещу РИОСВ - Бургас

 

На 22 юли 2024 г. Елица Симеонова подава заявление до Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас, с което иска информация за констатирани нарушения и наложени санкции при заустване на отпадъчни води в Черно море в периода 1 януари 2022 – 15 юли 2024 г. В заявлението е посочено, че предпочитана от заявителя формата на предоставяне на исканата информация е: копия, предоставени по електронен път, или на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните.

 

С решение от 5 август 2024 г. директорът на РИОСВ – Бургас отказва копия от издадените актове с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се получава само информация, но не и копия от документи и предоставя информация за констатирани нарушения и наложени санкции под формата на справка.

 

С подкрепата на ПДИ решението на директорът на РИОСВ - Бургас е обжалвано пред Административен съд - Перник.

 

С Решение № 2084/28.11.2024 г. на Административен съд – Перник, II състав по а.д. № 542/2024 г., съдия Слава Георгиева отменя решението в частта, в която е определена форма на достъп – писмена справка и връща преписката на РИОСВ Бургас за предоставяне на достъп в исканата от заявителя форма.

 

Съдът намира, че исканата информация представлява информация за околната среда по смисъла на чл. 19, т. 2 и т. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), а именно информация за състоянието на компонентите на околната среда, за факторите по чл. 5 от ЗООС, които биха могли да замърсят или увредят околната среда и за предприетите административни мерки за ограничаването им и по своята същност е обществена информация. В случая конкретно се касае за информация свързана с компонент: води и за предприетия контрол и административни мерки произтичащи от спазване/неспазване на издадени разрешителни за заустване на отпадъчни води в Черно море.

 

Поискана е информация относно издадените актове за установяване на нарушения (АУАН) и наказателни постановления (НП), констативни протоколи за текущи санкции, заповеди за налагане, спиране, възобновяване, отмяна или намаление на санкции издадени във връзка с нарушения за заустване на отпадъчни води в Черно море. Директорите на РИОСВ съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления, т.е. по смисъла на закона дейностите на директора на РИОСВ са контролна и административнонаказателна. Съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол – чл. 157 от ЗООС. Не е спорно, че производствата по прилагане на текущи санкции и налагане на административни наказания са различни, но и в двата случая се касае за упражняване на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване.

 

Следователно търсената информация „попада изцяло в понятието „административни мерки“, по смисъла на чл. 19, т. 2 от ЗООС и чл. 2, т. 3, б. "б" от Конвенцията за достъп до информация. Съжденията на административния орган, че не се дължи представянето на документ влиза в пълно противоречие с цитираните разпоредби. Влиза в противоречие и с чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, според която една от формите за предоставяне на достъп до обществена информация са копия на хартиен носител, както и с ал. 4 на чл. 26 от ЗДОИ, съгласно който административният орган е задължен да се съобрази с предпочитаната форма на достъп, която в случая е копие от посочените актове.

 

Решението е окончателно.

 

-          Решение № 2084/28.11.2024 г. на Административен съд – Перник, II състав по а.д. № 542/2024 г., съдия Слава Георгиева

 

 

9.      Вяра Младенова (Елин Пелин) срещу Министерство на земеделието и храните

 

Със заявление от 16 юни 2024 Вяра Младенова иска от министъра на земеделието и храните да й бъде предоставен достъп до информация за изключването на пасища, намиращи се в землището на с. Богданлия, от слой „Постоянно затревени площи“, по искане на кмета на Община Елин Пелин. Конкретно е поискана следната информация:

 

  1. Заявление с рег. № 07-55 от 30.01.2024 г. на кмета на Община Елин Пелин;
  2. Писмо с изх. № 07-55 от 07.02.2024 г. на Министерство на земеделието и храните (МЗХ);
  3. Заявление с рег. № 07-55 от 20.02.2024 г. на кмета на Община Елин Пелин;
  4. Заповед № РД 20-34 от 29.02.2024 г. на министъра на земеделието и храните, ведно с доклад с рег. № 93-1340 от 29.02.2024 г. и
  5. Писмо с изх.№ 07-55 от 29.02.2024 г. на МЗХ.

 

С писмо от 5 юли 2024 г. министърът на земеделието и храните отказва достъп с мотив, че исканата информация има подготвителен характер и няма самостоятелно значение.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - София област (АССО).

 

С Решение № 1537/06.12.2024 г. на АССО, IX състав по а.д. № 1049/2024 г., съдия Мария Желязкова отменя отказа и връща преписката на министъра за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Съдията приема за несъмнено, че информацията, съдържаща се във всички посочени в т. 1-5 от заявлението документи, вкл. и доклад РД 20-34 от 29.02.2024 год., на базата на който пасищата на Елин Пелин са изключени от слой "Постоянно затревени площи", не представляват официална обществена информация, а представляват служебна такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. При това положение дори и да се възприеме тезата на ответника, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация да бъде ограничен, то по аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ забраната отпада при надделяващ обществен интерес. Законът (§ 1, т. 6 от ЗДОИ) презюмира, че е налице надделяващ обществен интерес при искане за разкриване на служебна обществена информация с цел повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на субект по чл. 3 от ЗДОИ и доказателствената тежест за обратното е на ответника. Доколкото в случая не е установено основание за прилагане на изключението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и целта на същия.

 

Решението е окончателно.

 

-          Решение № 1537/06.12.2024 г. на АССО, IX състав по а.д. № 1049/2024 г., съдия Мария Желязкова

 

 

10.  Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу АЕЦ „Козлодуй“

 

Със заявление за достъп до обществена информация от 26 април 2024, адресирано до „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, Доротея Дачкова е поискала достъп до следната обществена информация:

 

  1. Колко работници и служители на АЕЦ са получили медицинско заключение "НЕГОДЕН" за работа в среда на йонизиращи лъчения от началото на 2019 г. до настоящия момент?
  2. Колко работници и служители на АЕЦ са получили медицинско заключение "ГОДЕН" за работа в среда на йонизиращи лъчения от началото на 2019 г. до настоящия момент?
  3. Кой извършва медицинското наблюдение на работещите в новосъздаденото структурно звено по чл. 64, ал. 3, изречение второ от Закона за здравето?

 

С писмо от 10 май 2024 директорът на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД отказва искания достъп. Според заявеното в писмото, обществената информация в искането следва да е съществуваща, и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти. Посочено е, че производството по ЗДОИ не е за задаване на въпроси, а достъпът до лични данни е извън приложното поле на ЗДОИ. Според писмото, от съдържанието на заявлението е видно, че исканата информация не попада в обхвата на ЗДОИ. Най-накрая е посочено, че исканата информация касае стратегически обект „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, а осъществяването на правото на достъп до обществена информация, съгласно чл. 5 от ЗДОИ, не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е облажаван пред АССГ.

 

С Решение № 27292/16.12.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 25 състав по а.д. № 7437/2024 г., съдия Боряна Петкова отменя отказа и връща преписката на директора на АЕЦ за ново произнасяне и предоставяне на достъп до исканата информация в 7 дневен срок.

 

Съдът посочва, че в случая несъмнено информацията, която се търси – относно медицинското наблюдение на лица, които работят с източници на йонизиращи лъчения, включително оценката на медицинската им пригодност да изпълняват конкретни професионални задължения, е общественозначимо и има за цел да осигури сигурността и безопасността на гражданите при спазване на принципите и изискванията за радиационна защита, има характер на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11, вр. с чл. 2 ЗДОИ – касае се за информация, свързана с обществения живот в РБългария, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по ЗДОИ субекти. Съгласно чл. 64, ал. 2, т. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр.) защитата от въздействието на йонизиращи лъчения включва медицинско наблюдение на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения, включително оценка на медицинската им пригодност да изпълняват конкретни професионални задължения. Медицинското наблюдение на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения, включително оценката на медицинската им пригодност да изпълняват конкретни професионални задължения, се осъществява от лекари от Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и от лечебните заведения, които отговарят на изискванията, посочени в наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗЗдр.. Медицинското наблюдение на лицата, допускани до работа в ядрени централи, се осъществява от наети правоспособни лекари с придобита специалност съгласно приложение №3 към наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗЗдр. и медицински специалисти, организирани в структурно звено в централата. АЕЦ „Козлодуй” е единствената атомна централа в България и е най-големият производител на електрическа енергия в страната, като обезпечава повече от една трета от националното годишно електропроизводство. Същата, като работодател (и във връзка с изпълнение на горепосочените нормативни задължения), следва да създава, съответно да съхранява исканата информация.

 

Медицинското наблюдение на лицата, които работят в среда на йонизиращи лъчения, приключва със заключение, с което се определя медицинската пригодност на лицето да изпълнява конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения, което може да бъде: годен, годен при определени условия или непригоден. Заключението се издава от лекар с придобита специалност „Радиобиология“ или „Радиационна хигиена“, работещ в НЦРРЗ, съответно в лечебно заведение по чл. 5, ал. 2 или в структурно звено по чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро ЗЗдр., по образец съгласно приложение №1 (чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2018 г.). Именно това е информацията, която се търси от жалбоподателката, относно първата и третата категория заключения за медицинска пригодност, в първите два въпроса от Заявлението за достъп. Иска се посочване единствено на броя на работниците и служителите на АЕЦ, получили медицинско заключение „годен“, съответно „негоден“ за определен период от време, а не за посочване на лични данни, касаещи съответното лице. Нелогично е разсъждението на ответника, че чрез посочване броя на лицата може да се стигне до тяхното идентифициране и получаване на информация за здравословното им състояние.

 

Третият въпрос от заявлението касае получаване на информация, свързана с промени в законовата уредба, въведени с § 88 и § 89 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародвани в ДВ, бр. 86, от дата 13.10.2023 г. Според чл. 16а от Закона за безопасното използване на ядрена енергия (нов - ДВ, бр.86/ 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) лицата, които експлоатират ядрени централи осъществяват медицинско наблюдение на допускани до работа лица чрез наети правоспособни лекари с придобита специалност съгласно приложение № 3 към наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗЗдр. и медицински специалисти, организирани в собствено структурно звено в централата. Аналогично е и съдържанието на чл. 64, ал. 3 ЗЗдр. в новосъздаденото изречение второ. При спазване на посочените разпоредби, работодателят, в случая АЕЦ „Козлодуй“, следва чрез наети правоспособни лекари с придобита специалност съгласно приложение № 3 към Наредба № 11/2018 г. и медицински специалисти, организирани в собствено структурно звено в централата, да извършват медицински дейности и да издават заключение за медицинската пригодност на работници и служители да работят в нея. Иска се достъп не до информация, касаеща личните данни на лицата, наети от ответника, да извършват посочените медицински дейности, а до такава, дали същите отговорят на изискванията на закона. Както бе посочено и по-горе, заключението, с което се определя медицинската пригодност на лицето да изпълнява конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения, се издава от лекар с придобита специалност „Радиобиология“ или „Радиационна хигиена“. В ядрените централи, в които има създадено структурно звено по чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро ЗЗдр., се извършват и двата вида медицинско наблюдение – предварително и периодично, като в разпоредбата на чл. 23, ал.1 от Наредба № 11/2018 г. е предвидено, че резултатите от медицинското наблюдение на работещия се събират в лично медицинско досие на лицето, съхранявано от НЦРРЗ, съответната РЗИ по чл. 12, ал. 2, или от лечебните заведения по чл. 5, ал. 2, или от структурното звено по чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро ЗЗдр., докато лицето навърши или би навършило 75-годишна възраст, но не по-малко от 30 години след приключване на трудовата дейност в среда на йонизиращи лъчения.

 

Не последно място, съдебният състав стига до извод че дейността по извършване на медицинско наблюдение от структурни звена по чл. 64, ал. 3, изречение второ ЗЗдр. в ядрените централи, съобразно разписаните здравните норми и изискванията при работа в среда на йонизиращи лъчения и евентуалното установяване на нарушения на разпоредбите на закона, е от изключителен обществен интерес. При това по отношение на исканата информация е налице и надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗДОИ, доколкото предоставянето и ще спомогне за повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект, пряко касаещо здравето и живота на хората, които работят в среда на йонизиращи лъчения и тяхната радиационна защита.

 

Решението е окончателно.

 

-          Решение № 27292/16.12.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 25 състав по а.д. № 7437/2024 г., съдия Боряна Петкова