До този извод стигна състав на Административен съд - Търговище по дело на гражданско обединение „Вода за Омуртаг“ срещу отказ на Омбудсмана на РБ да предостави копие от писмо на зам.-кмета на Община Омуртаг до омбудсмана, свързано с проблемите по водоснабдяването в град Омуртаг.
Информацията е поискана със заявление от м. януари 2024 г., а отказът на омбудсмана е с мотив, че по силата на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана кореспонденцията между омбудсмана и лицата, които се обръщат към него с жалби и сигнали, е неприкосновена, не подлежи на проверка и не може да бъде използвана като доказателствено средство в никакви производства.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Търговище.
С Решение № 635/13.05.2024 г. на Административен съд - Търговище, II състав по а.д. № 66/2024 г., съдия Анета Петрова отменя отказа и връща преписката на Омбудсмана за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че в оспореното решение за отказ са посочени датата на издаването му и реда за обжалването му като формално са спазени и общите изисквания на чл. 59, ал.1 и ал. 2 на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Същото съдържа посочено правно и фактическо основание за направения с него отказ, но същите не са по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а по Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. При положение, че разглеждането на заявлението се прави по реда на ЗДОИ, липсата на посочени правно и фактическо основание за отказ по този закон представлява отклонение от специалното изискване към формата и съдържанието на решението за отказ, заложено в чл. 38 на ЗДОИ. Това отклонение се отразява съществено върху законосъобразността на оспореното решение, тъй като без посочено правно и фактическо основание по смисъла на ЗДОИ не би могло да се извърши преценка за спазване на материалните разпоредби в този закон. В оспореното решение не е посочена нито една от хипотезите, визирани в специалната норма на чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗДОИ, които регламентират основанията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. В този смисъл липсва обосноваване с наличие на основания по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, както и с доближаващата се смислово до посоченото фактическо основание, но не съвпадаща със същото хипотеза на чл. 37, ал. 1, т. 2 на ЗДОИ (когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес). В настоящия случай не са налице данни, сочещи такова трето лице, чиито интереси биха били засегнати с предоставяне на исканата информация, поради което и не са били предприети действия от органа по искане на съгласие от същото за предоставяне на достъп. Визираното в оспореното решение правно и фактическо основание категорично не е сред посочените в ЗДОИ основания за отказ. Същото произтича от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, който макар и да е одобрен с решение на Народното събрание, представлява нормативен акт от по-ниска степен в сравнение със ЗДОИ и съгласно правилата на Закона за нормативните актове нормативният акт от по-ниска степен трябва да съответства на другите нормативни актове от по-висока степен (чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Следователно, при положение, че ЗДОИ предвижда специални изчерпателно регламентирани основания за отказ за достъп до обществена информация, не може позоваването на норма от правилник да представлява достатъчно и самостоятелно основание, различно от тези по ЗДОИ, за такъв отказ. Ето защо съдът намира, че оспореното решение не съответства на специалните изисквания за форма и съдържание по смисъла на чл. 38 от ЗДОИ, при което е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Решението е окончателно.