До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Доротея Дачкова ("Сега") срещу мълчалив отказ на Агенцията по вписванията.
На 9 октомври 2025 г. Доротея Дачкова подава заявление до Агенцията по вписванията, с което иска следната информация:
- Колко руски граждани са собственици или съсобственици на имоти в България към настоящия момент. Бих искала да получа справка по области – в коя област колко руски граждани са собственици или съсобственици на колко на брой имоти. Колко от имотите са придобити след 24 февруари 2022 г.?
- В колко търговски дружества, регистрирани в България, има участие на руски граждани и/или на руски търговски дружества към настоящия момент. Колко от въпросните дружества са регистрирани след 24 февруари 2022 г.?
- В колко юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в България, има участие на руски граждани и/или на руски ЮЛНЦ към настоящия момент. Колко от въпросните ЮЛНЦ са регистрирани след 24 февруари 2022 г.?
- На колко и кои дружества Агенцията по вписванията е отказала вписване заради санкциите срещу Русия.
В законоустановения 14-дневен срок не е получен отговор, поради което с подкрепата на ПДИ е подадена жалба до АССГ.
С Решение № 11653/24.03.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 72 състав по а.д. № 947/2026 г., съдия Мария Стоева отменя отказа и връща преписката на Агенцията по вписванията за произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията посочва, че ответникът е задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), който следва да се произнесе по така подаденото заявление, като осигури достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от него. Информацията, която в разглеждания случай е поискана със заявлението, представлява обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Тази информация е свързана с обществения живот в Република България и ако бъде предоставена, би дала възможност на жалбоподателя да си състави мнение за дейността на Агенцията по вписванията по отношение на интересуващите я въпроси, свързани със собствеността на руски граждани в страната и участието на руски граждани в български юридически лица.
Съдията отбелязва, че мълчанието е липса на воля и формира мълчалив отказ за предоставяне на исканата информация по силата на законовата фикция, установена в чл. 58, ал. 1 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В съответствие с установената съдебна практика при подадено заявление по ЗДОИ задълженият субект дължи произнасяне с писмен акт по образуваното пред него административно производство, с който да се произнесе. В случаите, когато задължените субекти по чл. 3 ЗДОИ не се произнесат в срок по подадено пред тях заявление за достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК.
Изложеното налага извод, че при направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки действията, регламентирани в разпоредбите на чл. 28 – чл. 33 ЗДОИ, вследствие на които да прецени дали исканата информация е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ.
Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителят. След като специалният закон изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото непроизнасяне винаги се явява незаконосъобразен отказ в хипотезата на чл. 58, ал. 1 АПК.
Решението е окончателно.