Делото "Юрий Иванов срещу Агенция за държавен вътрешен финансов контрол"

Факти:
През март 2001г. г-н Юрий Иванов, председател на Сдружение "Обществен барометър" подава писмено заявление до директора на АДВФК, гр. Сливен, с което иска да му бъдат предоставени копия от два ревизионни акта - за извършена ревизия в Колеж и Инженерно-педагогически факултет към ТУ - София през 1999г.

На 5.06.2001г. г-н Иванов получава писмо от директора на АДВФК с решение за отказ. На 16.07.2001г. подава ново заявление за достъп до същата информация.Получава решение за отказ да се предостави исканата информация, с подробно изложени доводи.

След консултация с ПДИ Юрий Иванов подава жалба срещу писмения отказ на директора на АДВФК. Делото е заведено пред СГС. Насрочено е за 12.02.2002г. от 13.30ч. На 04.03.02 г. СГС III- ж състав се произнесе с решение No.109, с което отхвърли жалбата на Сдружение "Обществен барометър" като неосноателна и остави без разглеждане искането за произнасяне по същество.

С касационна жалба от 05.04.02 решението на СГС бе обжалвано пред ВАС като постановено в нарушение на материалния закон. С Решение No. 10539 от 22.11.2002 г. ВАС V отделение отмени решението на СГС от 04.03.02 г. и вместо него отмени отказа на директора на АДВФК и върна преписката на аминистративния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда. В решението си съдът приема за неоснователно твърдението на ответника, че исканата информация представлява служебна тайна, тъй като разпоредбите на ЗДВФК относно задължението за опазване на служебна тайна са неотносими към забраната, визирана в чл. 37 ал. 1 т.1 от ЗДОИ за предоставяне на информация, когато тя представлява служебна тайна. Това е така, защото тези разпоредби регламентират само задълженията на контролните органи на агенцията при или по повод на службата им. Следователно в обжалвания отказ не се сочи конкретна разпоредба от ЗДВФК, по силата на която исканата информация предствлява служебна тайна и достъпът до нея не може да бъде предоставен. Решението не подлежи на обжалване.

Аргументи на страните:
Аргументите, изложени в жалбата са: Относно твърдението, че "заявлението не съдържа конкретни въпроси" - предоставянето от законодателя на една по-голяма възможност за гражданите и юридическите лица да опишат исканата информация гарантира тяхното право на достъп до обществена информация в случаите, когато те не могат да идентифицират точно документа, който ги интересува. Тогава тежестта да се идентифицира точно документът пада върху задължените по закона субекти, които за разлика от молителите имат достъп до поисканата информация и са в състояние да я идентифицират лесно. В конкретния случай обаче, предметът на заявлението т.е. поисканата информация, е ясно и недвусмислено обозначен и обхваща цялото съдържание на упоменатите ревизионни актове.
Относно довода, че в ЗДВФК липсват норми, регламентиращи механизъм за предоставяне на оригинали и копия от ревизионен акт на граждани - ЗДВФК не е единственият нормативен акт, който органите на ДВФК трябва да спазват. ЗДОИ признава право на всички граждани и юридически лица на достъп до обществена информация и създава съответното задължение на всеки задължен субект, в т.ч. държавните органи, да предоставят такава информация в поисканата от заявителя форма, в т.ч. копие от документ. ЗДОИ регламентира и процедурните правила за това предоставяне, които се прилагат за всички случаи на предоставяне на достъп до информация, освен ако специален закон не установява друго. След като ЗДВФК не предвижда отделна процедура по предоставяне на информация, то последната трябва да се предоставя по реда на ЗДОИ. Задължението за изготвяне на акта за ревизия в 4 екземпляра в никакъв случай не може да се тълкува като ограничение за копирането или разгласяването по друг начин на акта. Целта на тази законова разпоредба е съвсем друга - да се предостави актът задължително, без поискване, на заинтересованите лица и институции.

Относно твърдението, че е налице законова забрана за предоставяне на поисканата информация - тъй като ревизионните актове са актове на компетентен орган, издадени в изпълнение на правомощията му, те съдържат официална информация по смисъла на чл.10 от ЗДОИ.

Аргументи на в касационната жалба:

1. В решението си СГС не се произнася по основния въпрос на делото - относно законосъобразността на обжалвания административен акт в неговата цялост.
2. В обжалваното решение е прието, че заявлението е подадено без подпис, въпреки че по делото липсват такива доказателства
3. Незаконосъобразно в обжалваното решение се приема, че заявленито не отховаряло на изискванията на чл. 25 ал. 1 от ЗДОИ
4. В обжалваното решение, съдът, освен че не се е произнесъл дали цялата информация, съдържаща се в поискания ревизионен акт попада в обхвата на служебната тайна, уредена в чл.3 ал.4 и чл.12 ал.3 от ЗДВФК.

Интересен въпрос:
Данъчна служебна тайна

Изводи:
Решението за отказ на директора на АДВФК да предостави исканата информация е постановено в съществено противоречие с процесуалния и материалния закон и в отклонение от целта на закона. Важен е въпросът за тълкуването на чл.3, т.4 от ЗДВФК - видно е,че данъчните органи си позволяват прекалено голяма дискреция при тълкуването на тази разпоредба.

ЗДВФК не посочва, че ревизионните актове са служебна тайна. Съгласно чл.3 т.4 от ЗДВФК органите на ДВФК са длъжни да опазват служебната тайна, която им е станала известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Следователно информацията на първо място трябва да представлява служебна тайна и на следващо място, трябва да е узната при или по повод изпълнение на служебните задължения. Случаите, в които дадена информация представлява служебна тайна, трябва да бъдат предвидени в закон съобразно императивната разпоредба на чл.7 ал.1 от ЗДОИ. макар че употребява израза "служебна тайна" ЗДВФК не предвижда конкретни хипотези, т.е. случаи, когато информацията представлява служебна тайна. Следователно съдържанието на служебната тайна по смисъла на чл.3 т.4 от ЗДВФК се определя от законите, където такива конкретни категории служебна тайна са предвидени с оглед защитата на правата и интересите, посочени в чл.41 ал.1 от Конституцията /респ. чл.5 от ЗДОИ/. Тълкуването на чл.3 т.4 във вр. чл.11 от ЗДВФК и естеството на дейността на органите на ЗДВФК сочи, че задължението за опазване на тайната съществува с оглед защитата на правата и законните интереси на трети лица, а не на самите органи на ДВФК. Тези права и законни интереси са защитени от закона чрез т.нар. "търговска тайна", предвидена в ЗЗК, тайната, предвидена в ДПК, тайната на ноу-хау и патентите и др. подобни. Отникъде не е видно поисканият ревизионен акт да съдържа такива именно конкретни категории информация, представляващи тайна. Сигурно е обаче обратното, че съдържа редица категории информация, които не представляват никаква тайна - че е извършена ревизия на гореупоменатото предприятие, че това е предприето на определени основания и от определени органи, времето на извършване на ревизията, констатациите, които е направил съответният компетентен орган /напр. установени липси, данни за извършени престъпления и др./. Тези категории информация в най-голяма степен са от обществен интерес и именно в това се състои целта на ЗДОИ - да се даде възможност на гражданите да си съставят информирано мнение по въпроси, свързани с обществения живот и дейността на задължените по закона субекти - чл.2 ал.1 от ЗДОИ.

Такова тълкуване произтича и от съпоставянето на ЗДФК /отм./ с ЗДВФК. Отмененият закон, който също предвиждаше задължение за опазване на служебната тайна, с изричната разпоредба на чл.15 ал.2 предвиждаше възможност за предоставяне на информацията, отразена в ревизионния акт, след приключване на ревизията. По времето на приемането на ЗДФК /отм./ ЗДОИ не беше все още приет. С приемането му отпадна необходимостта от възпроизвеждането на разпоредбата на чл.15 ал.2 от ЗДФК в новия ЗДВФК, защото понастоящем ЗДОИ прогласява принципа на достъпност на обществената информация - информацията създавана от държавните органи, и особено на официалната обществена информация /чл.10 от ЗДОИ/, каквато ревизионните актове също представляват.