Новини - съдебни дела

На 1 септември 2008 г. Административен съд – София град гледа за втори път делото на Национално движение „Екогласност” срещу Министерството на околната среда и водите, за буферната зона на Национален парк „Рила”. От движението искат по Закона за достъп до обществена информация Протокола от заседанието на Националния съвет по биологично разнообразие, проведено на 25.10.2007 г., когато с два гласа не бе включена тази зона в НАТУРА 2000. Още...

С решение от 17 юли 2008 г. тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата на ПДИ срещу Наредба 40 на МВР и ДАИТС за съхраняването и предоставянето на данни от мобилните и интернет операторите. С жалбата беше оспорена на основата на чл.32 и чл.24 от Конституцията властта на двете институции на изпълнителната власт да издадат наредбата, както и съобразността й с Европейската Конвенция за правата на човека. ПДИ обжалва ( 98 Kb)решението на тричленния състав пред втора инстанция. Още информация...

Информацията за договора, сключен между Държавната агенция по туризъм (ДАТ) и фирма “Р.О.К.” ООД за изпълнение на щанд, с който България е била представена на международната туристическа борса “Уърлд травел маркет 2007” в Лондон, е обществена. До този извод стигна състав на Административен съд – София град, който отмени отказа на председателя на ДАТ да предостави тази информация на журналистката Зорница Маркова (в. “Дневник). Отказът на председателя на ДАТ бе мотивиран с простото посочване, че информацията засяга интересите на трето лица (въпросната фирма) и липсва нейното съгласие за предоставяне, както и че същата представлявала търговска тайна, тъй като в сключения договор съществувала клауза за конфиденциалност. В мотивите на решението е посочено, че информацията за представянето на страната ни като атрактивна дестинация и рекламирането на туризма в България е от особена важност за множество граждани. Общественият интерес е обусловен не само от наличните в страната големи морски и планински курорти, чиито жители разчитат на туризма за поминъка си, но и от факта, че много слаборазвити и селски райони започват развитието на селски и алтернативни форми за туризъм и доброто представяне на страната би помогнало и за развитието на тези райони. Отбелязано е и че по делото е представена извадка от договора, представляваща клаузи за конфиденциалност, но в същото време към момента договорът е прекратен и не действа между страните, поради което страните са обвързани с уговорките в договора само до момента на прекратяването му. В тази връзка съдебният състав намира, че председателят на ДАТ не е обвързан с посочените клаузи за конфиденциалност и е следвало да предостави поисканата информация. Освен това административният орган е трябвало да съобрази и аргументира кои обстоятелства от договора представляват търговска тайна и във връзка с публичността, предвидена по Закона за обществените поръчки (ЗОП), по силата на който множество елементи от договора се явяват публични. Със съдебното решение от 11 юни 2008 г. отказът на председателя на ДАТ е отменен и преписката му е върната с указание да предостави поисканата информация или ако откаже отново, то да направи това с мотивирано решение, в което да изложи аргументи защо счита, че информацията е търговска тайна, чието предоставяне ще доведе до нелоялна конкуренция между търговци. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Министърът на вътрешните работи е нарушил Закона за достъп до обществена информация, като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация от Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, гр. Монтана. Със заявлението си жалбоподателят бе поискал да му бъдат предоставени копия от два протокола за полицейско предупреждение, които са му били съставени в качеството му на член на Обществения съвет на Асоциацията – единият - съставен на площад “Независимост”, гр. София, на 10.09.2007 г., който е подписан от него, но не му е бил връчен екземпляр, и вторият - на 17.09.2007 г., на същия площад, от който също не му бил връчен екземпляр. Магистратите отбелязват, че е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от ЗДОИ да се произнасят писмено по заявленията с решение. Решението на тричленния състав на ВАС подлежи на обжалване пред петчленен състав на същия съд.

Информацията за изпълнение на служебните задължения на лице, заемало ръководна длъжност в Министерския съвет (МС) в периода 1997 – 2001 г., свързана със стопанисване на почивните бази на МС, представлява негови лични данни. С мотива, че с подобно заявление се иска достъп до данни, засягащи личността на трето лице, които данни не се включват в понятието обществена информация, тричленен състав на ВАС отхвърли касационната жалба на гражданката Цветана Гочева и остави в сила решението на Софийски градски съд по делото срещу отказа на директора на Правителствена информационна служба да предостави достъп до тази информация. Неубедителен обаче остава аргументът на съдебния състав, че предоставянето на тази информация не би дало възможност на заявителката да си състави собствено мнение за дейността на МС, при положение, че исканата информация е за изпълнение задълженията на служител, отговарящ за почивните бази на МС.

Главният секретар на Община Варна отказа да предостави достъп до длъжностните характеристики на кмета на общината, главния секретар, директора на Дирекция “Социални дейности и жилищно настаняване” и на управителя на общинско предприятие “Спортни имоти”, под формата на копия на хартиен носител. Според мотивите, изложени в отказа, тази информация има подготвителен характер и е с несамостоятелно значение (чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ), освен това засягала интересите на третите лица (заемащите въпросните длъжности) и липсва тяхното съгласие за предоставянето й (чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ). С помощта на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Варна. В жалбата на заявителя Николай Цветков е посочено, че главният секретар на общината е следвало да разгледа поотделно всяко едно от отправените искания за достъп до информация и да изложи мотиви по всяко едно от тях. В случай, че главният секретар бе изпълнил това си задължение, то е следвало, на основание чл. 12, ал. 4 от ЗДОИ, да уведоми заявителя, че информацията по първите две точки от заявлението му е обнародвана, и да му посочи съответния брой на „Държавен вестник“, тъй като длъжностните характеристики на кмета на общината и на главния секретар на общината са разписани в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Колкото до посочените в отказа основания за отказ, то в жалбата е отбелязано, че чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е неприложим, тъй като длъжностните характеристики не представляват подготвителна информация с несамостоятелно значение по смисъла на ЗДОИ, тъй като липсва краен акт, чието издаване те да подготвят. Неприложим е и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, тъй като длъжностните характеристики не касаят въпросните лица в качеството им на частни физически лица, а са свързани със служебните им задължения.

Главният секретар на Община Варна не се произнесе по заявление на Николай Цветков, който е поискал да му бъде предоставена информация за броя и основанието на издадените ВИП пропуски от управителя на общинско предприятие “Спортни имоти” за басейн Приморски. С помощта на ПДИ мълчаливият отказ е обжалван пред Административен съд – Варна. В жалбата е посочено, че предоставянето на тази информация би дало възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на Община Варна и в частност - на общинското предприятие “Спортни имоти” по интересуващите го въпроси.

Информацията за състоялия се на 17 и 18 ноември 2006 г. в Боровец семинар, организиран от Министерски съвет, Народното събрание и ръководствата на трите партии от управляващата коалиция, не е обществена информация по смисъла на ЗДОИ. С този извод петчленен състав на ВАС потвърди решението на тричленен състав на същия съд. Според висшите магистрати, проведеното мероприятие (семинар) е реализирано от ръководствата на трите партии от управляваща коалиция и представлява политическо събитие, за което събитие министър-председателят не е задължен да предоставя информация. Заявителят Вилям Попов бе формулирал четири въпроса относно: институцията, която е организатор на съвещанието, списък на всички участници от страна на Министерския съвет - министри, зам. министри, технически и обслужващ персонал, шофьори и охрана, ангажирани служебни транспортни средства - брой и марка на колите и автобусите и финансовият източник на разходите за участието на Министерски съвет в съвещанието. Решението на съда е окончателно.

Информацията относно изразходваните суми за публикации в местната и централната преса от Община Ловеч за периода 2004 – 2006 г. е публична, но данните за това как са разпределени изразходваните суми по съответните печатни издания не е. До този извод стигнаха в две съдебни решения от м. март магистрати от съдилища в гр. Ловеч. Тази информация бе поискана от Цветан Тодоров - гл. редактор на местния в. “Народен глас”, а отказите бяха на Общинския съвет и кмета на общината. И в двата случая съдът прие за основателно изразеното от съответните търговци несъгласие, мотивирано с обстоятелството, че тази информация представлява търговска тайна. Според жалбоподателя, разходването на обществени средства обаче следва да бъде в максимална степен прозрачно, а фактът на получаването на суми, и то от публична институция, сам по себе си не може да бъде обект на тайна. Подадени са касационни жалби както срещу решението на Ловешки административен съд, така и срещу това на Ловешки окръжен съд.

Мотивите към актове, приети от Министерски съвет (МС), не могат да бъдат отказвани, на основание подготвителна информация, която няма самостоятелно значение (чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). В този смисъл се произнесе състав на Софийски градски съд (СГС) по дело, заведено срещу отказ на Правителствена информационна служба (ПИС) да предостави на Кремена Христова, член на неформалната организация “Експертна група за прозрачна и ефективна културна политика” достъп до мотивите към четири приети акта на МС в сферата на културата.

Пета поредна година бившият служител на Министерство на вътрешните работи (МВР) Иван Йончев не успява да получи достъп до личното си кадрово дело. Иван Йончев, пенсиониран офицер от МВР, се бори вече пета година с министъра на вътрешните работи (и предишен, и настоящ) с надеждата да получи достъп до личното си кадрово дело. Още през февруари 2003 г. Йончев подава заявление до директора на Дирекция “Човешки ресурси” при МВР. Той иска достъп до кадровото си досие, съдържащо факти за него като бивш служител в системата на министерството. Получава отговор, че кадровите досиета са строго секретни. След като първият отказ на МВР бе обявен за нищожен на две съдебни инстанция, вторият - за незаконосъобразен, то при третия отказ на МВР, състав на Върховния административен съд (ВАС) прие, че отказът е законосъобразен, тъй като заявлението на Йончев, отправено до министъра не е обосновано и мотивирано. Според жалбоподателя, този извод не намира подкрепа в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), съгласно който всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни (чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД). Въпреки многократните изменения на ЗЗЛД, никоя от досегашните му редакции не може да подкрепи извода на съда, че всеки един от случаите по ЗЗЛД е с определена конкретика и търсещото правата си по този закон лице следвало да посочи и основанията за претенцията си и да я обоснове. Реквизитите на заявлението за достъп до лични данни са описани в чл. 29 и следващиоя от ЗЗЛД и в тях липсва изискване за обосноваване на искането за достъп до лични данни. Срещу решението е подадена касационна жалба.

Изпълнителния директор на Българския спортен тотализатор (БСТ) отказа да предостави информация за бюджета на родния тотализатор, приходите и разходите, броя на заетите лица и размера на внесения данък за определен период. В отказа си директорът на тотото не разглежда по същество искането за достъп до информация, а оспорва качеството на БСТ на задължен по ЗДОИ субект. Отказът бе обжалван от Института за пазарна икономика (ИПИ) пред Софийски градски съд (СГС). Според жалбоподателя е извън съмнение, че БСТ се явява публичноправна организация, респ. публичноправен субект по смисъла на Закона за достъп до обществена информация и като такъв субект дължи цялата създавана и съхранявана от него обществена информация. Предстои насрочване на делото.

Директорът на РИОСВ – гр. Хасково, отказа да предостави достъп до информация за направените инвестиционни предложения за изграждане на ветрогенераторни и паркове със слънчеви колектори на територията, контролирана от РИОСВ-Хасково за периода 2005-2008 г. В решението на директора е посочено, че заявлението на сдружение “Зелени Балкани” - Пловдив, не отговаряло на изискванията на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) нито по отношение на вида на исканата информация, нито по отношение на формата за предоставяне на информация. С аргумента, че в заявлението са налице и трите задължителни реквизита по ЗДОИ - наименованието и седалището на заявителя, описание на исканата информация и адрес за кореспонденция, дори и незадължителния реквизит – предпочитана форма на достъп до исканата информация, отказът е обжалван пред Административен съд – Хасково. Предстои насрочване на делото.

На 19 март 2008 г. Програма Достъп до Информация подаде жалба ( 162 Kb) до Върховния административен съд срещу Наредба № 40 от 2008 г. на ДАИТС и МВР, задължаваща мобилните оператори и Интернет доставчиците да запазват данни за електронните съобщения.
Наредбата бе посрещната с вълна от възмущение и критики от страна на гражданското общество и бизнеса, поради сериозното вмешателство в личната неприкосновеност и кореспонденцията. Според текстовете на самата наредба, тя е приета в изпълнение на европейската Директива 2006/24/ЕО. Според нея, т.нар. предприятия, предоставящи обществени електронни мрежи и услуги, са длъжни да запазват данните за всяко мобилно повикване: дата и час, място и страни по комуникацията, както и за всяко електронно съобщение (чрез Интернет). Достъп до данните имат дирекция в МВР – по принцип, органите на досъдебното производство и съдът – за целите на наказателното производство и службите за сигурност и обществен ред – за целите на националната сигурност. Според ПДИ, с приемането на тази наредба е нарушена Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и законодателството на Европейския съюз.

2007 г.

С решение от 15 ноември 2007 г. петчленен състав на ВАС потвърди решение на тричленен състав на същия съд, с което през м. юли бе отменен отказ на министъра на вътрешните работи да предостави достъп до информация, свързана с направено разпределение от жилищна комисия и отдаването под наем и последваща продажба на жилище от ведомствения фонд на МВР. Според магистратите министърът неправилно е отказал на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ (информация с подготвителен характер и нямаща самостоятелно значение) достъп до актовете изготвени от жилищната комисия, тъй като тази хипотеза е приложима в рамките на определения в закона две годишен срок от момента на създаване на служебната информация с подготвителен характер, а към датата на издаване на отказа този срок е изтекъл и следователно е отпаднало основанието за отказ. Колкото до заповедите на министъра, с които конкретно жилище е отдадено под наем и впоследствие продадено, то магистратите отбелязват, че по чл. 31 от ЗДОИ не е предвидено да се постановява отказ за достъп до обществена информация по предположение, че съгласие от засегнатите от нея лица няма да бъде дадено, а е възложено задължение за органа да поиска такова съгласие. Без осъществяването на тази процедура не е възможно органът да прецени дали да предостави търсената информация, респ. в какъв обем. Решението на съда е окончателно. Предстои ново произнасяне на министъра при съобразяване с указанията на съда. Делото бе водено от журналиста от в. “168 часа” - Йордан Тодоров, с подкрепата на ПДИ. Пълно описание на делото четете тук.

С Решение от 2 ноември 2007 г. състав на Софийският градски съд отмени отказа на директора на Правителствена информационна служба (ПИС) да предостави достъп до информация на журналиста от в. “Капитал” - Росен Босев, свързана с условията, при които са сключени договори от бившия министър на държавната администрация – Димитър Калчев с фирмата “Майкрософт” за наемането на софтуерни лицензи за нуждите на държавната администрация, както и копия от самите договори.

Случаят нашумя особено, след като по информация от пресата с последния такъв договор броят на софтуерните лицензи е достигнал 48 000, с което общата им цена надхвърля 27 млн. щатски долара. През м. май директорът на ПИС отказа предоставяне на тази информация с мотива, че условията, при които са подписани договорите за уреждане ползването от държавната администрация на РБ на софтуерни продукти на “Майкрософт, както и самият договор представляват търговска тайна. Журналистът заведе жалба срещу отказа с помощта на ПДИ в Софийския градски съд, чието последно заседание се проведе на 3 октомври 2007 г. Според магистратите мотивите за отказа противоречат на закона. Опазването на търговската тайна и предотвратяването на нелоялна конкуренция биха могли да обосноват отказ, само ако държавната институция е поискала съгласието на засегнатия търговец по чл. 31 от ЗДОИ и е налице негов изричен отказ или липса на съгласие. Дори само това, че ПИС не е поискала изрично съгласие от третото засегнато лице, каквото в случая представлява “Майкрософт”, обуславя незаконосъобразност на отказа поради съществено нарушение на административно-процесуалните правила за издаването му. Дори изричното несъгласие или липсата на съгласие на фирмата, според съда не обвързват административния орган да откаже автоматично достъп до обществена информация – той може по своя преценка да предостави исканата информация в обем и по начин, че да не увреди третото лице.
Пълно описание на делото четете тук.

На 20 септември 2007 г. състав на Административен съд, София-град разгледа и обяви за решаване дело срещу отказ на директора на Правителствена информационна служба (ПИС) да предостави информация за извършения ремонт в кабинета на премиера Станишев през 2007 г. Отказът е постановен по заявление от м. юни 2007 г. на журналистката Павлина Трифонова (в. “24 часа”). В отговор тя получила по пощата писмо от директора на ПИС – г-жа Таня Джаджева, с което е уведомена, че ремонтът е извършен след сключен договор по проведена обществена поръчка по Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки (НВСОП). С писмото й се предоставя съвсем оскъдна информация и то само по някои от поставените въпроси, а по отношение на тези, свързани с цената на ремонта, офертите на участниците, както и цената за всяка закупена във връзка с ремонта вещ е постановен отказ на основание чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, тъй като тази информация засягала интересите на трети лица и няма техните изрични писмени съгласия за предоставянето й. Отделно, според директора на ПИС участниците в процедурата по възлагане на специална обществена поръчка са посочили, че част от информацията има конфиденциален характер. Предстои в 30-дневен срок съдът да се произнесе с решение.

На 2 юли 2007 г. петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди предходното съдебно решение за отмяна на отказа да бъде предоставен достъп до информация относно инцидента в АЕЦ "Козлодуй" от 1 март 2006 г. Както си спомняме, инцидентът стана известен на обществото след публикации в германската преса. Според министърът икономиката и на енергетиката, Румен Овчаров, инцидентът бил от първа степен и съобщаването му не било задължително. Комисия установи, че инцидентът е от втора степен, което обуславя оповестяването му. Достъп до информация относно предприетите във връзка с инцидента действия поиска НД "Екогласност" през май 2006 г. Агенцията за ядрено регулиране предостави изготвените доклади, но отказа приложенията към тях, заради несъгласие на третото засегнато лице- самата ядрена централа. През февруари 2007 г. тричленен състав на ВАС отмени отказа, като подчерта, че несъгласието на трето лице само по себе си не е основание за отказ. Трябва действително да са засегнати негови права или интереси, което в случая не е налице. Пред петчленния състав от ядрената централа представиха части от договор с руска фирма за проектиране, изготвяне и въвеждане в експлоатация на приводи СУЗ 5 и 6 ЕБ - същите защитни органи, значителна част от които бяха престанали да функционират на 1 март 2006 г. Според самия договор, всичко свързано с изпълнението му е конфиденциално. С решението си петчленния състав отхвърли аргументите на АЯР и централата и потвърди, че искането на съгласие на трето лице не е основание за отказ да бъде предоставена информация, която по своя характер е обществена. Делото бе водено със съдействието на правния екип на ПДИ.

На 28 юни 2007 г. тричленен състав на ВАС окончателно потвърди правото на журналиста от bTV Генка Шикерова да получи достъп до искани от нея документи. Делото бе заведено срещу отказ на кмета на община Несебър да предостави достъп до заповеди, с които са раздавани недвижими имоти и право на строеж на крайно нуждаещи се. Журналистическото разследване показва, че сред "крайно нуждаещите се" са държавни служители и фигури от съдебната власт от региона. Повод за заявлението е естественият интерес към научаване на конкретните мотиви, с които е прието, че въпросните лица са в жилищна нужда. След като не изпрати отговор в законоустановения срок, в по-късно писмо-решение кметът на Несебър мотивира отказа си да предостави информация с личните данни на третите лица. През ноември 2006 г. Бургаският окръжен съд отмени отказа като незаконосъобразен. Тричленният състав остави в сила това решение като отхвърли довода на касационния жалбоподател - община Несебър - че журналистката иска повторно една и съща информация. След като не е предоставила при първото искане информацията, институцията не може да възразява че от нея се иска същото в рамките на шест месеца. Правната помощ бе осъществена с подкрепата на ПДИ. На 28 септември 2006 г., Денят на правото да знам, Генка Шикерова получи наградата "Златен ключ" за журналист, ползвал най-активно Закона за достъп до обществена информация.

В Решението си от 11 юни 2007 г. Върховният административен съд (ВАС), Пето отделение /съдия докладчик Жанета Петрова/, остави в сила Решението на Софийския градски съд, с което бе отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Директора на Националната разузнавателна служба /НРС/ ген. Кирчо Киров да предостави на ж