Във връзка с наскоро проведената акция от страна на органите на МВР (Главна Дирекция Борба с Организираната Престъпност) по призоваване, снемане на обяснения и предупреждаване на блогър да се въздържа от “цитиране на източници на информация, когато става въпрос за възможно нарушаване на закона, а именно, организиране на неразрешени граждански протести,” както и последвалите мнения в обществения дебат, ние от Програма Достъп до Информация обръщаме внимание на следното:

• публикуването на информация в интернет, в това число на блог, е форма на правото на свобода на изразяване, което е гарантирано от чл.39-41 от Българската Конституция, чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.19 от Международния пакт за гражданските и политическите права;
• правото на свобода на изразяване принадлежи на всеки, а не само на журналистите;
• Според Закона за митингите, събранията и манифестациите всяка една от тези форми се провежда след уведомление (а не разрешение), отправено от организаторите до общинския съвет или кмета. Следователно е малко трудно при препредаване на информация за подобно събитие човек да знае дали уведомление е направено или не, когато не е организатор. Няма и законово задължение за това;
• Невъзможно е съобщение от подобен характер, било то направено в блог или по друг начин, да е хулиганство. Според чл.325, ал.1 от Наказателния кодекс хулиганството се изразява в “непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото”;
• Вмешателство в свободата на изразяване е допустимо само когато това е предвидено в 1) закон; 2) за защита на определени права или законни интереси 3) и е необходимо в демократичното общество (Европейска конвенция за правата на човека). Всички тези три елемента трябва да бъдат налице заедно, за да е оправдана намесата.

Програма Достъп до Информация изразява безпокойство от ангажирането на служба с толкова сериозни компетенции в рамките на държавно-репресивния апарат като Главната Дирекция Борба с Организираната Престъпност с публикуването на информация в интернет. Макар предупреждението по Закона за МВР само по себе си да не е санкционна мярка, отразеното в него третиране на едно такова публикуване като евентуално престъпно деяние (хулиганство), съчетано със законоустановената функция на Главната дирекция създава основателни съмнения за бъдещо наказателно преследване. От своя страна, това създава условия за автоцензура.

Убедени сме, че дейността на МВР по противодействие на престъпността върви ръка за ръка с доверието на обществото в институцията. Това доверие се печели с нанасянето на ефективни удари срещу организираната и тежката престъпност, а не със съмнителни от гледна точка на основни човешки права действия. Като стожер на законността МВР би следвало да съдейства в максимална степен за свободното упражняване на тези права.

София, 18 юли 2007 г.