Прессъобщение
17 ноември 2008

Съветът на Европа – обвинен в секретност по отношение на Конвенцията за прозрачност

Обществеността е държана в неведение за първия в света договор за достъп до информация

Лондон, Мадрид – Организации по човешки права, работещи в сферата на прозрачността в управлението, подадоха заявление до Съвета на Европа миналата седмица за информация, свързана с Конвенцията за достъп до официални документи. Конвенцията, все още в проект, бе силно критикувана и се финализира зад параван от секретност.

“Повече от иронично е, че за първия в света договор за достъп до информация се решава при затворени врати”, каза Хелън Дарбишър, изпълнителен директор на Access Info Europe. “Обществеността има право да знае какво се дискутира и какви позиции възприемат нашите правителства по отношение на договора”, коментира Дарбишър, чиято организация, заедно с Правна инициатива на Отворено общество и Article 19, е водеща в усилията на гражданското общество да поощри по-силна конвенция, която напълно да защитава правото на достъп до информация.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която се състои от делегации от националните парламенти на 47-те държави-членки на Съвета, прие необичайно критично становище по отношение на договора през октомври. ПАСЕ идентифицира редица проблеми с проекта на Конвенцията и призова Съвета на Европа да отдели повече време за преработване.

На 12 ноември Съветът на Европа разгледа дали да вземе предвид изразеното от ПАСЕ становище, но направи това, без да уведоми обществеността за взетите решения. Нито избраните представители, нито гражданските организации получиха някаква информация за това какво е било дискутирано или за това по какъв начин срещата ще повлияе на преговорите по Конвенцията. На 14 ноември бе подадено заявление за достъп до информация до Генералния секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис, с което се иска достъп до информация за това какво се е случило на срещата (текст на заявлението на английски език, 131 Kb).

Комитета на министрите, председателстван от шведския външен министър Карл Билд, ще гласува по отношение на приемането на Конвенцията на 27 ноември. Гражданското общество призова министър Билд да гарантира обсъждането на забележките/препоръките на гражданските организации, преди обявяването на каквото и да е гласуване. (ПДИ подкрепи писмото. Текстът може да видите тук, 141 Kb). Швеция е първата държава в света, която гарантира правото на гражданите на достъп до информация през 1776.

“Репутацията на Швеция като застъпник за прозрачност ще бъде значително накърнена, ако министър Билд позволи договорът да бъде приет в настоящата му форма, без обръщане на необходимото внимание на въпросите, повдигнати от гражданското общество, информационните комисари и правителствата”, каза Сандра Коливър от Правна инициатива на Отворено общество. (ПДИ разпространи писмото от девет европейски информационни комисари, адресирано до Карл Билд, 48 Kb до членовете на делегацията на България в ПАСЕ.)

Становището на Парламентарната асамблея идентифицира редица проблеми в договора, включително тесният обхват по отношение на обществените органи, за които се прилага правото; недостатъци в дефиницията за документи, липса на максимален срок за отговор по заявленията; липса на гаранция за правото на заявителите да обжалват пред независим орган или съд, който може да нареди разкриването на информация; липса на ограничение по отношение на резервите, които държавите могат да изразят по разпоредбите на Конвенцията, което е доста необичайно за договор на Съвета на Европа, касаещ човешки права.

“Тук играят двойни стандарти”, сподели Тоби Мендел от Article 19. “Съветът на Европа изготвя Конвенция за достъп до информация като средство за обществено участие в процеса на вземане на решения, но в същото време блокира такова участие в дискусиите по Конвенцията, като отказва информация за процеса на вземане на решения”.

Бележки за редакторите:

1. Парламентарна асамблея на Съвета на Европа, становище от 3 октомври 2008 г. (Становище № 270/2008), достъпно на адрес: http://assembly.coe.int/Mainf.asp?link=/Documents/AdoptedText/ta08/EOPI270.htm

2. Проблемите, изразени в това становище, бяха повдигнати през последната година от повече от 250 неправителствени организации; Информационните комисари от девет страни (Естония, Германия, Унгария, Латвия, Македония, Сърбия, Словения, Швейцария и Великобритания); и от Представителя по свобода на медиите към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тези органи не бяха официално консултирани по отношение на проекта и въпросите, които те поставиха, не бяха разгледани напълно по същество.

3. Изготвянето на проекта на Конвенцията бе възложено на делегация от група правителствени служители, доминираща от страни от Северозападна Европа, много от чиито закони за достъп до документи са част от правила за административни процедури, приети през 70-те и 80-те години на 20 век. Страните от Централна и Източна Европа нямаха достатъчно представителство в процеса на изготвяне – няколко от тях изразиха опасения, че стандартите, които се поставят, са по-ниски от техните, по-модерни закони за достъп до информация, с което се рискува подкопаването на скорошни развития по отношение на правото на информация.

4. Основна причина, изтъквана от тези, които са ангажирани в процеса на изготвяне на Конвенцията, да не приемат ревизии на настоящия текст на договора е, че процесът вече е отнел 10 години. Случаят не е точно такъв. За изготвянето на Конвенция се заговори през 2002 г., при приемането на Препоръка (2002)2 за достъпа до официални документи от Съвета на Европа. Същинската работа по текста започна едва през януари 2006 г. и основният текст на Конвенцията бе готов през юли 2007 г.

5. Само три организации, работещи в областта на достъпа до информация – Access Info, Article 19 и Правна инициатива на Отворено общество – бяха поканени да участват в заседанията по изготвяне на текста на Конвенцията. Не бе направен опит да бъдат включени в консултативния процес граждански организации, обществеността или експерти като Информационните комисари от страните-членки на Съвета на Европа.

6. Ако Съветът на Европа приеме по-силна Конвенция, това без съмнение ще доведе до създаване на изискване за някои ратифициращи страни да въведат промени в националните си закони при ратификацията. Това е нормално за договори, свързани с човешки права, чиято основна цел е да мотивират държавите да приведат своето законодателство и практика в съответствие със стандартите, определени в договора; ако не беше така, тогава щеше да има малко смисъл в това органи като Съвета на Европа да приемат подобни договори.
   

За повече информация вижте специалната секция от страницата на ПДИ, проследяваща развитието в кампанията за по-добра бъдеща Конвенция за достъп до официални документи: http://www.aip-bg.org/documents/coe_convention_aod.htm
или се обърнете към:

• Хелън Дарбишър, изпълнителен директор, Access Info Europe
  + 34 667 685 319   [email protected]

• Сежал Пармар, младши юрист, ARTICLE 19
  + 44 20 7239 1192   [email protected]

• Сандра Коливър, старши юрист, Правна инициатива на Отворено общество
  +1 917 361 5618      [email protected]