 Спас Спасов, разследващ журналист |
"МВР засекрети информацията за охраната на свидетели по делото срещу Благомир Коцев" – това е заглавието на статията ви, с която обявихте, на 3-ти февруари в „Дневник“, отказа на тази институция да дава публична информация за влагането на кадрови и финансов държавен ресурс по дело от обществена значимост. Каква е предисторията до заявлението, което подадохте като журналист?
Законът за достъп до информация (ЗДОИ) е едно от най-силните оръжия на журналистите в България. Той дава възможност за получаване на информация, до която без него журналистите и гражданите не биха имали достъп. От двете страни на „барикадата" гражданите и държавата имат съвсем различен поглед към информацията и към начина, по който тя трябва да бъде ползвана. Държавата и държавните институции в България продължават да пазят информацията строго, да я да я предоставят на гражданите на порции. В последния случай с историята „Петрохан" го доказа за пореден път. По този начин – фрагментирана, информацията не дава обяснение на много от въпросите, които гражданите си задават. Те искат да знаят всичко и то веднага, защото в крайна сметка, такава е демократичната конструкция – гражданите делегират правата да бъдат управлявани на определена група хора, на определена политическа партия и естествено, след като са делегирали тези права, те трябва да знаят как държавата ги упражнява, как държавните институции ги ги прилагат. По тази причина казвам, че ЗДОИ е изключително полезен, защото той обслужва не само журналистите. Всеки гражданин има право да задава въпроси по този закон, тоест да изпраща заявления до институциите, които влизат в обсега му.
Аз като журналист го използвам често, защото ми дава възможност да получа достоверна (надявам се) информация, която да използвам в работата си, а често дори и, за да я сравня с тази, която съм получил по неофициален път. Трябва призная, че в много от случаите неофициалната и официалната информации се разминават радикално, като за жалост понякога се оказва, че неофициалната е по-точна, по-пълна, по-изчерпателна и по-достоверна от тази, която се получава по закона.
А в случая имаше ли опит от страна на Министерство на вътрешните работи (МВР) да отлага отговора по вашето заявление и на какво основание, ако е така?
Не, опит за отлагане на предоставяне на информацията нямаше. Но първоначално зададох всички тези въпроси до пресцентъра на МВР в обикновен имейл в качеството си на журналист. Близо седмица след това получих отговор. С него ми беше обяснено, че единственият начин да получа някакъв отговор на въпросите, които съм задал, е да използвам ЗДОИ, което удължи срока, в който аз исках да получа информацията. В този случай не беше фатално, но тогава, когато институциите се опитват да забавят предоставянето на някаква информация, когато се опитат да я крият известно време, това е червена лампа за този, който задава въпросите.
От друга страна една информация има стойност, не само като съдържание, но и като време, в което е получена и предоставена. И много често става така, че бавейки отговорите, институциите всъщност обезсмислят предоставянето на информация.
Отговориха ви, но може би използваха максималния срок.
Използваха максималния срок, както се случва в 99% от случаите.
Какво гласи конкретно отговорът на МВР на вашето заявление?
Отговорът на моето заявление е пълен отказ да бъде предоставена информация, като аз зададох въпроси, които засягаха първо – основанията на които е назначена охрана на Пламенка Димитрова и на Биляна Якова. Второ – какъв вид е тази охрана, дали е физическа или е осигурена с някакви специални средства? Дали е предоставен служебен автомобил в рамките на тази охрана? Колко души са охраняващите и също кое е звеното в МВР, което охранява Якова и Димитрова? Последният ми въпрос беше за стойността на тази охрана? Отказът беше доста изчерпателно мотивиран, няколко страници, като на практика беше отказана информация по всички въпроси, които бях задал.
Какво основание ползваха, позоваваха ли се на определени членове от ЗДОИ?
Отказът беше пълен с позовавания на различни закони, вътрешни разпоредби, правилници и т.н., но всички мотиви по отказа могат да бъдат групирани в две основни точки – отказът беше мотивиран със служебна, но и с държавна тайна. Служебната тайна, според обясненията в мотивацията, засягаше хората, които охраняват, и хората, които са охранявани. Защото разкриването на това колко човека охраняват, по какъв начин се осъществява тази охрана, в какъв период от време, дали само в рамките на работния ден или извън него, дали е предоставен служебен автомобил, можело да засегне служебната сигурност на тези, които осъществяват охраната. Аз съм склонен да приема отказа в тази му част, което беше и мнението на адвокат Александър Кашъмов от „Програма достъп до информация", на когото изпратих отказа, за да бъда сигурен, че го разбирам правилно и че има основания да се съглася с него, макар и не в неговата цялост.
Друг мотив за отказа беше навлизането в „личната сфера" на живот на Биляна Якова и на Пламенка Димитрова, което вероятно чисто законово или административно погледнато е така. Защото, за да бъде отговорено на тези въпроси, трябва да се разкрият детайли, които засягат личния живот на тези две жени. От друга страна обаче е странно, защото тук се сблъсква общественият интерес с интереса на институциите да прикриват информация. Общественият интерес е мотивиран от това, че аз, а и не само аз, имаме доста изчерпателна информация за това кой охранява г-жа Пламенка Димитрова, колко души я охраняват и т.н. Тя ползва охрана, когато пазарува в магазини, когато е на кафе с приятелки, дори когато е на фризьор. От тази гледна точка трудно мога да приема, че разкриването от страна на МВР на точно този този ритъм на охрана би засегнал личния й живот. Както и този на Биляна Якова, защото така или иначе всичко това, което изброих, се случва пред очите на гражданите, пред обществото и в този смисъл то не е тайна.
В друг от мотивите за отказ МВР се позова на факта, че даването на отговор на въпросите ми, би разкрило начина, по който МВР охранява. Т.е. системата на охрана, технологията на охрана, структурата на една охранителна акция или мероприятие, включително вътрешни правила биха били разкрити и по този начин може да бъде компрометирана националната сигурност. Защото разкривайки технологията на охрана, държавата всъщност разкрива как върши работата си, а оттам става уязвима за хора, които имат лоши намерения, да речем. Освен това, разкриването на тази част от информацията би застрашило живота и здравето на охраняващите, които са служители на правоохранителните органи.
Така бяха мотивирани отказите в тази си част. Но стигаме до двата последни въпроса – кое е звеното, което охранява, и на каква стойност е тази охрана?
Това, според ЗДОИ, а и според мнението на адвокат Кашъмов не би трябвало да бъде тайна, защото отговорът на тези два въпроса засягат директно начина, по който държавата харчи обществен ресурс и начина, по който държавните институции упражняват дейността си, без да се засягат предишните въпроси, за които говорихме. Така че защо е отказана информация по въпросите, кое е звеното и колко струва, не може да бъде мотивирано по начина, по който това е направено в отказа на МВР.
Като разследващ журналист, вие често работите по ЗДОИ, за да питате държавни органи. В някаква степен очаквахте ли, че ще получите отказ или може би частичен отговор?
Честно казано очаквах, че ще получа отговор, но не се изненадах, че получих пълен отказ. Бях по-скоро готов да получа някакъв частичен отказ. Това се случва често и е една от хватките, които държавата прилага – пропускат се един или два от въпросите, които са зададени в заявлението за достъп до обществена информация. Така на практика формален отказ за предоставяне на информация няма, просто няма информация. Предполагам, че го правят, за да затруднят евентуалното обжалване и, за да се стигне до някаква по-лека форма на комуникация, в която могат да се правят уговорки, да се стигне до „пазарлък". Това може да обясни правният екип на ПДИ.
По-леката форма на комуникация е задаването на допълнителни, уточняващи въпроси, някакво (често неофициално) споразумение на кое да се отговори и на кое – не. Имам колеги, които предпочитат да го направят с единствената цел все пак да получат някаква част от отговорите, отколкото и да не получат нищо.
Колко често ви се налага да работите в колаборация с юристите на ПДИ, за да извървите пътя до край по даден казус?
Налага ми се много често. ЗДОИ е едно от най-сериозните завоевания на демокрацията във България. Всеизвестен факт е, че журналистиката и пресата са пазителите на демокрацията. Този закон дава възможност на журналистите и на пресата да получават повече информация, което означава и по-сигурен ресурс в защитата на демократичните завоевания. От друга страна, възможността за контакт с правния екип на ПДИ е нещо изключително полезно в журналистическата работа. От една страна, защото може да бъде получена консултация, от която журналистите имат нужда. От друга – има неща, които трябва да бъдат консултирани с човек с правни познания, практика и култура.
За съжаление, се налага подкрепата на юристите на ПДИ и за журналисти, срещу които са заведени т.нар. SLAPP или „дела шамари", а те зачестяват в съдебната практика в България.
Това също е нещо, до което съм прибягвал често в случаи, в които трябва да се заведе съдебен иск за предоставяне на информация, тоест да се обжалва отказ. Това се случваше доста често в периода, в който работих по няколко теми, засягащи удълбочаването на варненското пристанище и замърсяването на Варненското езеро. В този случай помощта на ПДИ и на адвокат Кирил Терзийски беше безценна.
От друга страна няколко пъти се е налагало да бъда защитаван в дела, които са водени срещу мен и срещу колеги, с които работя по проекта „За истината" – платформа за разследваща регионална журналистика. Налагало се е да бъдем защитавани в дела, в които са били предявявани искове в размер на големи суми, като пропуснати ползи или като обезщетения за нанесени неимуществени вреди.
Характерното за „делата шамари" са крупните обезщетения, които се предявяват към журналистите.
Да, в единия от тези случаи, в които искът беше срещу мен персонално и срещу „Икономедия" като издател, той беше в размер на 60 хиляди лева. В тези дела винаги съм разчитал на защита и на подкрепа от страна на ПДИ и конкретно на експертизата на адв. Александър Кашъмов.
Как ще продължите работата си сега по темата за охраната на свидетелите по делото срещу Благомир Коцев?
Сега предстои обжалване на част от отказа, който получих. Това зависи от адв. Александър Кашъмов, с когото обсъдих този казус. Но, под каквато и да е форма, не бих се отказал от търсенето на тази информация, защото случаят с ареста на Благомир Коцев излезе далеч извън границите на Варна. Но, и поради факта, че както за Биляна Якова, така и за Пламенка Димитрова има досъдебни производства, които са спрени и са „на трупчета". Във всеки момент те могат да бъдат възобновени, което значи, че и двете по някакъв начин са зависими от прокуратурата. Това трябва да бъде знак, че всичко, на което обвинението разчита от тяхна страна, техните показания, трябва да бъде поставени под въпрос. От друга страна, виждате, че беше назначена охрана на кмета на Бистрица, чиято кола и дом бяха подпалени. Какви точно заплахи за живота си са получили Якова и Димитрова?
Тяхната охрана, по мое лично мнение, е по-скоро за предаване на тежест на обвинението, на свидетелските им показания, отколкото за защита на тяхната неприкосновеност, живот и здраве.
По тази причина се чувствам длъжен да поискам пълната информация за това какво харчи държавата и кое звено в МВР прави разхода за охрана, която едва ли е наложителна и едва ли изобщо е необходима.
 Мариела Георгиева, координатор на ПДИ във Варнa |
==============================================
Публикацията е подготвена в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията", изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от фондация "Америка за България"