Застъпници от различни страни споделят своя опит във FOIANet
 Стефан Ангелов |
Този въпрос влезе в дискусионния списък на Международната мрежа за застъпниците за свобода на информацията (FOIANet) в края на 2012. Проблемът постави Захид Абдула (Център за инициативи за мир и развитие – Пакистан). Поводът е статия за проведено в Пакистан изследване, от което личи, че значителна част от членовете на федералния парламент и федералното правителство или не са декларирали своите доходи, или плащат съмнително ниски данъци. Абдула се поинтересува какво е положението с публичността на данъчните декларации в другите страни.
Застъпници от различни страни споделиха своя опит като стана ясно, че в по-голямата част от Европейския съюз, на Балканите, в Пакистан, Индия, Канада, Република Южна Африка, както вероятно и други държави, информацията за доходите, декларирани пред данъчните институции, практически не е достъпна и често попада в обхвата на защитените лични данни. За сметка на това често срещани са законодателства, задължаващи лица, заемащи висши държавни длъжности и по-висши служители да декларират имотното си състояние или възможни конфликти на интереси. Много участници споделиха, че тази ситуация донякъде е нежелателна, тъй като публичността на данъчните декларации би била по-ефективен индикатор за нивото на корупцията сред високите етажи.
Каква е правната уредба в Европа?
Анекдотичен е случай през 2005 в Италия, когато в последния си ден на поста финансовият министър публикува в интернет данни за приходите и платените данъци на всички италиански граждани, заедно с техните адреси. След бурни протести Италианската институция за защита на личните данни се намеси и 24 часа по-късно заповяда премахването на публикуваните данни, заради незаконосъобразна намеса в личния живот на гражданите.
Водещи по прозрачност са скандинавците - в Норвегия, Швеция и Финландия, въпреки съществуването на дебат по въпроса, данъчната информация е изцяло публична. А от свидетелствата на Петер Кранц и на Петер Ноорландер (http://www.mediadefence.org/) разбираме, че популярен продукт в Швеция и Финландия са издания с търговска цел, като т.нар. „Данъчен календар”, които побират по подобие на телефонен указател приходите на всички граждани, а SMS услуга позволява и консултиране на тези данни на момента. В дело по преюдициално запитване пред Съда на ЕС (Дело C-73/07 Tietosuojavaltuutettu срещу Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy), в което е повдигнат въпроса дали подобен търговски продукт във Финландия не нарушава правото на защита на личните данни, Съдът приема, че макар да има обработка на лични данни, тя не е неправомерна. В случая тази обработка е счетена за извършена „единствено за целите на журналистическа дейност“ според член 9 от Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Казано накратко в Европейския съюз всяка държава сама решава как да уреди въпроса за публичността на данните, събирани от данъчните институции. Интересно е, че възможността да се произнесе по същия случай ще има и Европейския съд по правата на човека.
Трябва ли да бъдат обществено достъпни всички данъчни данни?
Един от основните аргументи срещу публичността на данъчната и осигурителна информация за всички лица е
рискът от злоупотреба с тези лични данни
Този довод е широко употребяван – при случая от 2005 в Италия, в дебатите по въпроса в Норвегия, Швеция, САЩ. В същото време често се случва в различните страни законодателството, постановяващо деклариране на имуществото, да не е достатъчен фактор за ограничаване на корупцията. Често тези декларации не съответстват на данните, с които разполагат данъчните институции или не са редовно подавани. Решение на този въпрос е предложено от Тоби Мендел (http://www.law-democracy.org/) – данъчна информация да бъде достъпна, но само за някои категории лица на високи постове, за които има обществен интерес. Аргументите в подкрепа на такъв подход са многобройни. Намален е рискът от злоупотреба със защитени лични данни, тъй като е общоприето, че за лицата в публичната сфера, защитата на личните данни е по-занижена. В същото време от увеличената прозрачност се извличат ползи както за борбата с корупцията, така и за еднаквото прилагане на данъчното законодателство. В крайна сметка откритото управление минава през убеждението за откритост и честност на публичните фигури в него, в това число и на техните финанси.
Още по дебата:
http://dawn.com/2012/12/13/ministers-lawmakers-evading-tax-study/
http://constitution-unit.com/2012/04/11/cos-im-the-taxman-opening-up-on-tax/
http://www.nytimes.com/2010/02/14/business/yourtaxes/14disclose.html?_r=0
http://www.thehindu.com/opinion/lead/article3700211.ece