 Тоби Макинтош |
Добре дошъл в София. Хареса ли ти церемонията?
Благодаря, прекрасно е да съм днес тук. Този път гостуването ми в България съвпадна с отбелязването на Деня на правото да знам. Определено исках да имам свой поглед върху церемонията, която ПДИ организира. Това е първата церемония по връчване на награди за Деня на правото да знам извън САЩ, на която присъствам. С повечето си награди и разказани истории, тя се отличава от всички останали по света. За мен бе наистина специално преживяване да усетя енергията и заряда на представените случаи, да чуя благодарността на всички наградени. Наличието на целия този ентусиазъм и уважението към наградите са доказателство за ефекта от работата на ПДИ. Никой не желае награда, която няма смисъл. А наградите на ПДИ са смислени и с тях вашата организация създава доверие. Всички номинирани са постигнали изключителни неща, а победителите са наистина заслужили.
Да, конкуренцията за наградите е голяма.
Ако никой не иска да спечели съревнованието, нямаше да е никак забавно. Надявам се повече държави да възприемат този модел за отбелязване на Деня на правото да знам. Споменахте, че церемонията, която ПДИ провежда, е вдъхновила и други организации да правят подобно нещо. Не виждам защо да не се случва в повече страни. 95 държави имат закони за достъп до/свобода на информацията. И само може би на 6 до 10 места се връчват сериозни награди като тези, които ПДИ връчва в България. Ще подготвя текст за Freedominfo.org, в който ще използвам България като пример, за да илюстрирам идеята за провеждането на церемонии за награди.
Застъпниците за свобода на информацията използват различни форми за отбелязване на Деня на правото да знам. ПДИ избра церемония като най-подходяща форма за популяризиране правото на информация и окуражаване на неговото активно използване.
Много от церемониите за Деня на правото да знам са под форма на семинари за експерти или експертни организации за прилагането на законодателството. Това е добър модел. Други пък наблягат на развлекателната страна – създават се песни, изнасят се представления, правят се рекламни кампании. Част от тези неща прави и ПДИ в България. Това е много ценно. Може би трябва да създадем един онлайн магазин за всички промоционални материали – тениски, шапки, CD-та и други материали, които се използват в кампаниите в различни точки на света, така че хората да имат възможност да покажат солидарност към борбата за свобода на информацията, която се води на толкова много места по света. Вие тук сте щастливи да имате закон за достъп до информация, дори да са необходими поправки за неговото подобряване. Но държави като Филипините все още нямат закон. Има и много държави със слабо законодателство - това личи от рейтингите, които се създават. Стъписващо е, че движението за свобода на информация се развива от години и е особено активно последните няколко десетилетия, а още толкова държави са без законодателство.
Как се отбелязва Денят на правото да знам в САЩ?
Отбелязваме рожденият ден на президента Джеймс Мадисън, голям застъпник за откритост в управлението. На рождения му ден, който е на 16 март, се организират конференции, отличават се добри практики в областта на свободата на информация, връчва се награда, правят се публикации. Всичко се върти около това събитие. То е повод да обелязваме и Седмица на слънчевата светлина (Sunshine Week) в средата на март.
Застъпниците за свобода на информация у нас отбелязват 28 септември като професионален празник. Какво е твоето пожелание за празника?
Харесва ми, че наричате Деня на правото да знам професионален празник. Всеки, който използва закона за свобода на информацията, носи отговорност за неговото усъвършенстване. Там, където има действащо законодателство, всеки е с цялото предимство да използва закона. Но в повечето страни, особено журналистите, трябва да пишат повече за слабостите на закона и какво е необходимо да се промени, да питат служителите в администрацията как управлението да стане по-открито.