В последно време забелязвам познаване на закона. Следи се практиката на съдилищата, жалбите са изключително издържани, твърди председателката на Административен съд - Варна
 Тинка Косева |
Госпожо Косева, увеличават ли се делата по Закона за достъп до обществена информация?
В Административен съд – Варна те нарастват с всяка година. През 2010 бяха образувани 67 дела, значително повече в сравнение с останалите административни съдилища в страната. Сравнението е въз основа на разговорите ми с други председатели – колеги и въз основа на отчетите им. Изключвам, разбира се, София, където гражданите са най-активни. Във Варна особено активни са гражданските сдружения, неправителствени организации, сдруженията с нестопанска цел.
Кои най-често са задължените субекти, от които се търси информация или чиито решения за отказ се обжалват?
Община Варна и областният управител на Варна. Сред най-активните търсещи е „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията”. През 2010 интерес предизвика проектът за Общ устройствен план на града, търсеше се непрекъснато информация в общината. Както и информация за продажбата на 118 дка в Морската градина на „Холдинг Варна” със заповед на бившия областен управител. Но със заявления за достъп атакуваха сегашния областен управител – искаха копия от документи, заповеди, сведения за цялата процедура по сделката. Има и други случаи на търсене на обществено значима информация за Варна. Проблемът е, че задължените субекти не отговарят, в повечето случаи се постановява мълчалив отказ, който се оказва незаконосъобразен и се обжалва в съда. Такава е практиката и на останалите административни съдилища, и на Върховния административен съд – по същество мълчаливият отказ е незаконосъобразен и се отменя. Задължените субекти дължат произнасяне с решение дори исканата информация по смисъла на закона да не е толкова обществено значима. Включително и ако тя не се намира при тях, те са длъжни да предупредят заявителя и да я препратят на компетентния орган.
С последните промени в ЗДОИ несъгласието на трети лица, което в ред случаи служеше за оправдание, отпадна. Какво се случва в практиката?
С измененията от края на 2008 се предвижда предоставяне на информация независимо дали тя засяга права на трети лица или представлява търговска тайна, щом има надделяващ обществен интерес. Но този интерес следва да се обоснове в заявлението за достъп. В повечето случаи решенията на Административен съд – Варна отменят мълчалив или изричен отказ с мотива, че касае трети лица. Преписката се връща към задължения субект да предостави информацията съгласно мотивите в решението на съда – че надделява общественият интерес от разкриването на информация, която би представлявала търговска тайна.
Какво се случва след като съдът върне преписката на задължения субект и той отново откаже информация?
Предвидена е възможност и съгласно член 306 от АПК за неизпълнение на съдебно решение съответният административен орган подлежи на глоба от 200 до 2000 лв. Специално по ЗДОИ не съм била сезирана с искане за глоба за неизпълнение на съдебно решение. По други закони – да, гражданите използват тази възможност да претендират за налагане на санкция, когато има неизпълнение на влязло в сила съдебно решение.
Заявителите, които обжалват отказ за достъп, сами ли се явяват в съда или ползват адвокатска защита?
Мнозина ползват адвокати, а и Програма Достъп до Информация оказва правна помощ на граждани и неправителствени организации. Но в последно време забелязвам определено познаване на ЗДОИ. Следи се практиката на съдилищата, жалбите са изключително издържани в правно отношение.
Как се справят задължените субекти?
Административните органи отчитат, че отменените им откази нарастват. Забелязвам тенденция в спазването на закона, на процедурата по предоставяне на информация, уведомява се заявителя къде се намира информацията. Има стремеж към по-голяма прозрачност.
По–интересен случай в Административен съд - Варна?
Отказът за предоставяне на информация по проекта за Общ устройствен план. Съюзът на архитектите във Варна бе поискал копия от протоколите от обществените обсъждания по този проект. Общината бе отказала с мотив, че те не представляват обществен интерес по смисъла на чл.2 от ЗДОИ. Варненският административен съд отмени изричния отказ на директора на дирекция ”Правно-нормативно обслужване” като незаконосъобразен, приемайки, че исканата информация е от обществен интерес и следва да бъде предоставена. Това решение бе потвърдено и от Върховния административен съд. Друг интересен казус бе жалбата на „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията” срещу мълчалив отказ на Общинския съвет за предоставяне на информация за създаването на спортен комплекс „Варна” с дялово участие от 35% на общината. Заявителят искаше достъп до проектната документация, документите за апортната вноска - като имоти, които е внесла общината в новоучредения спортен комплекс, дали е получавала дивидент и пр. Съдът обяви за незаконосъобразен мълчаливия отказ на ОбС. И това решение беше потвърдено от ВАС.
Като че ли варненци са по-активни в търсенето на информация отколкото журналистите в града?
Не се сещам за друг случай, освен за един отменен през 2008 мой изричен отказ да предоставя информация по търговско дело, имащо връзка с повдигнатото обвинение срещу бившата председателка на Административен съд – Варна Анелия Цветкова. Заявлението бе подадено от кореспондентката на бТВ Десислава Кръстева. Изричният ми отказ беше отменен като незаконосъобразен от Добричкия административен съд, тъй като колегите във Варна си направиха отвод. Решението за отмяна на отказа бе потвърдено и от Върховния административен съд. Мой горчив опит, без съмнение.
Активно участвате в традиционните конференции по приложението на ЗДОИ, организирани от ПДИ.
Последният форум през 2009 г. бе много голям, присъстваха съдии от административните съдилища в цялата страна, от Върховния административен съд, много адвокати, граждани. Беше изключително полезна конференция, обсъдихме възможностите, които дава законът, съдебната практика до момента. Изключително съм благодарна за поканата и тази година.
Какво бихте променили в ЗДОИ, за да стане още по-добър?
Има неразбиране от самите административни органи и задължените по закона субекти – кои са те. Може би законът трябва да се пипне в тази част, където са изброени задължените субекти - публично-правни, държавни, общински - трябва по-детайлно, по-ясно да се посочат.