Отмяната на мълчаливи откази продължава да е изключително трайна
 Адвокат Кирил Терзийски |
И през 2010 правният екип на ПДИ помагаше на граждани, неправителствени организации и журналисти, подкрепяйки обжалването пред съд на отказите на информация. Изготвихме 98 жалби и писмени защити и осигурихме процесуално представителство в 62 случая. В резултат бяха постановени 46 съдебни решения и определения по дела, 29 пъти съдът се произнесе в полза на търсещите информация и 17 в полза на администрацията.
Тази значителна съдебна практика налага извеждането на някои тенденции и нови моменти.
На първо място впечатлява
значителното нарастване на изричните откази
на администрацията
От 55 изготвени първоинстанционни жалби през годината 38 са срещу изричен отказ да се предостави информация, докато тези срещу мълчалив отказ са 17. За сравнение през 2009 мълчаливите и изричните откази бяха по равно – 17.
Най-често жалби срещу откази на информация бяха подавани до Административен съд – София град (АССГ) – 32 и до Върховния административен съд (ВАС) – 12. АССГ постанови 22 решения и определения, а ВАС - 19. В тази връзка следва да отбележим, че докато АССГ осигурява бързо съдебно производство по тези дела, това не е така при ВАС, където поради голямата му натовареност делата се насрочват за разглеждане 7-8 месеца след подаване на жалбата, а понякога и повече.
Новите моменти в съдебната практика през 2010 са свързани с измененията в ЗДОИ от декември 2008 и въведената нова категория задължени субекти – публичноправни организации (организации контролирани от държавата), както и с въведения със същите изменения принцип на надделяващ обществен интерес. По отношение на публичноправните организации успех бе отбелязан по дело на председателя на Сдружение „Обществен барометър“ - Сливен - Юрий Иванов срещу отказ на ВиК дружеството в града. С решение от юли 2010 Административен съд – Сливен прие, че ВиК дружеството е задължен субект по ЗДОИ в качеството му на публичноправна организация. ПДИ подкрепи и няколко дела на Петко Ковачев – директор на „Институт за зелена политика“ срещу откази на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Националната електрическа компания (НЕК), прекратени от АССГ с мотив, че тези дружества не са задължени субекти по ЗДОИ. Определенията на АССГ са обжалвани пред ВАС с частни жалби, които ще бъдат разгледани тази година.
Неколкократно през 2010 различни
съдилища приемаха, че е налице
надделяващ обществен интерес
от предоставяне на информация и отменяха откази на администрацията. Така бе отменен отказ на кмета на Разград да предостави информация за 12 проекта, финансирани от фондовете на ЕС, както и отказ на началника на Регионалния инспекторат на образование към Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) да предостави информация за доклади за установяване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. Със същия мотив бяха отменени и два отказа на главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) да предостави информация, свързана със строежа на пътническа въжена линия в Рила. Отново с мотив, че е налице надделяващ обществен интерес бе отменен отказ на МОМН да предостави договора за „Предоставяне на лицензионни права за ползване на операционна система и офис пакети на „Майкрософт” в средните училища, университети и научни институти в България”, както и отказ на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ) да осигури достъп до всички документи, с които е съгласувал или отказал искания за намеса в исторически градини в София.
Някои тенденции от предишни години се запазват. Практиката по
отмяна на мълчаливи откази продължава да е изключително трайна. Почти винаги съдилищата приемат, че при подаване на редовно заявление по ЗДОИ до компетентен административен орган, последният е длъжен да разгледа заявлението и да прецени дали исканата информация е обществена. В зависимост от това административният орган следва да уважи искането или да постанови отказ, но това трябва да е направено в мотивирана писмена форма.
Продължава и трайната практика по отмяна на откази, свързана с околната среда на основание подготвителни документи, които нямат самостоятелно значение (чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). Съдът приема, че предпоставките за предоставяне на информация за околната среда трябва да се преценяват по Закона за опазване на околната среда (ЗООС), в който липсва подобно основание за отказ.
Налице е и упоритото отказване на категории информация, които нееднократно са обявявани от съда за публични, като командировките на длъжностни лица. В резултат на подкрепено от ПДИ дело срещу Министерски съвет бе получена информация за командировките на премиера в страната от встъпването му в длъжност до октомври 2009. Благодарение на воденото дело бе променена и административната практика - началникът на кабинета на премиера започна да изпълнява задължението си за съставяне на паметни записки за всяка от командировките на министър председателя и да предоставя достъп до тях при поискване. През годината бе спечелено и дело за командировките на председателя на Столичен общински съвет, както и за тези на кмета на Пловдив.
Отказите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да предостави достъп до бизнес плановете на ВиК дружества доведоха до негативна номинация за институция на Международния ден на правото да знам през 2010. Основания за такава номинация бяха решенията на съда в полза на заявителя срещу отказите.
Сред по-значителните успехи
през миналата година бе отмяната от АССГ на отказ на главния секретар на президента на РБ да предостави стенограми от срещата на държавните глави на България и Русия през 2008 в София. В резултат на спечеленото дело на 20 ноември 2010, президентската администрация публикува в интернет страницата на институцията стенограма от разговора между делегациите на двете държави, както и паметна бележка от срещата на „четири очи”. Ден по-късно администрацията на правителството публикува стенограма от разговорите между премиерите на България и Русия, проведени в София предния ден.
През 2010 бе отбелязан успех и по дело, заведено от над 20 сдружения и граждани срещу промяна в Правилника за организацията и дейността на Столичен общински съвет (СОС), съгласно която бе ограничен достъпът до неговите заседания. Ръководителят на правния екип на ПДИ Александър Кашъмов представляваше голяма част от жалбоподателите по делото. През юли АССГ отмени разпоредбата от правилника, с която бе ограничен достъпът на граждани до заседанията на СОС, приемайки, че поправката е в противоречие със Закона за местното самоуправление и местната администрация, според който заседанията на общинските съвети са публични.