За първи път журналист иска достъп до преговори на държавен глава
Ден преди посещението на Владимир Путин в България на 13 ноември от Бургас дойде национална новина. Административен съд – София град задължи президента да публикува стенограмите си от разговорите с Владимир Путин след дело, заведено от журналиста от вестник „Десант“ Лъчезар Лисицов с помощта на Програма Достъп до Информация. Според решението би следвало Георги Първанов да публикува стенограмата от разговорите си с Путин за енергийните проекти на България. Лисицов решава да заведе дело след семинара на ПДИ в Бургас през март 2010. Тогава той пита адвокат Александър Кашъмов какво мисли за отказа на президента да публикува стенограмата и разбира, че до този момент никой официално не е искал документа. „Учудих се и реших да водя битка. В крайна сметка, за да получиш дадена информация трябва да я поискаш. Би следвало всеки гражданин и най-вече журналистите да се поинтересуват какво пише в нея. Това е явен документ, до който всеки трябва има достъп. Човек от най-затънтеното село може да поиска информация и тя следва да му бъде дадена“, казва Лисицов. За първи път журналист иска достъп до стенограма от преговори на държавен глава с друг държавен глава. Това е от голямо обществено значение, защото българите имат право да знаят какви двустранни проекти са обсъждани, какъвто е петролопроводът Бургас-Александруполис.
 Лъчезар Лисицов Снимка Борислав Пенков |
Лъчезар Лисицов:
„Чакам от Първанов по-важната стенограма”
Е, осъди българския президент. Как се чувстваш?
Това не е голямо постижение. Разбрах, че това е обичайна практика при президента, което е жалко. Следващият път, когато се иска информация, той отново ще постанови мълчалив отказ и ще харчи пари на държавата. Ще минат 7-8 месеца, докато той изпълни решението на съда и смисълът донякъде се губи.
Все пак това е крачка напред, тя го накара да публикува стенограмите?
Първанов публикува едната стенограма, а другата няма становище, защо не е публикувана. Адвокатката му каза, че нямало такава, защото не се водели стенограми при разговорите на четири очи. Това се тълкува от съда и специалистите като абсурд, което означава, че продължава да се крие информация. Ако няма такава стенограма е скандално, че не се правят такива на разговорите, тъй като те не са на четири очи. Така се наричат, но присъстват и други лица, защото се водят важни преговори. Въпреки, че президентът е представителна фигура не се взимат кой знае какви решения. Въпросът обаче е принципен - не може висша институция да крие информация.
Това би следвало да е знак и за останалите институции да бъдат прозрачни.
Така е, но все повече се убеждавам, че ефектът е обратен. Това е и пример за останалите да не предоставят информация, стига се до съд, минават месеци, темата се изчерпва, губи актуалност, а прозрачността липсва.
Изчерпана ли е темата?
Тази тема е неизчерпаема, защото преговорите продължават. Ако преди три години знаехме какво са си говорили държавните глави щеше да е по-добре. В резултат на решението на съда Бойко Борисов публикува стенограма от разговорите си с Путин. Такова бе стечението на обстоятелствата, че решението на съда излезе два дни преди новите преговори.
Това стечение на обстоятелствата обаче се изтълкува и по друг начин. Мислиш ли, че Административен съд - София град реши да излезе с решението тъкмо в навечерието на посещението на руския премиер, за да даде повод на Борисов да покаже колко е прозрачно неговото управление?
Не бих се учудил на такъв сценарий. Възможно е, но е ниско равнище.
Голямата ти победа е, че от страната дойде национална новина. Досега за такива събития бяха абонирани журналистите от софийските медии.
Надявам се това да е добър знак към журналистите извън столицата и да не се мисли, че те са втора ръка. От друга страна „Десант” е национален седмичник, длъжни сме да се занимаваме с национални теми. Така че това не е от голямо значение в днешния век на комуникациите. Трябва повече упоритост и собствениците на медии да дават свобода на журналистите, защото в 90 % от медиите слугуват на президента.
Как се захвана с тази тема?
Винаги ми е вълнувал въпросът за Бургас-Александруполис и много ме раздразни определението „голям шлем“, което Първанов използва за трите енергийни проекта. За мен два от тях - Бургас-Александруполис и АЕЦ „Белене“ - са нерентабилни. Особено при втория се хвърлят големи средства и се прахосват пари по корупционни практики. Иначе конкретният повод бе случая със Симеон Дянков. Разговор между него и Георги Първанов на четири очи бе стенографиран и моментално публикуван без съгласието на Дянков, а това не беше официална среща, беше уточняване на лични отношения. В същия момент важни стенограми за преговори между две държави не се публикуват. Президентът бе призован няколко пъти от опозиционни партии и от журналиста Сашо Диков да го направи, а аз реших да използвам официалния път с помощта на ПДИ. Все пак се изисква специалист да помогне. Ако я няма ПДИ не знам как журналистите като мен биха се оправили със законите и цялата процедура.
Сега какво се случва по казуса?
Чакам президентството да си изпълни задълженията съгласно решението на съда. В 14-дневен срок може да обжалва, но не съм получил информация да го е сторило. Това трябваше да стане до 25 ноември. Същевременно не са изпълнили решението на съда по отмяна на мълчаливия отказ и по предоставяне на информацията. Вярно, че публикуваха едната стенограма, но другата я няма. Най-малкото трябва да обяснят защо я няма. Чисто практично трябва да го кажат и да си изпълнят задължението към мен. Ако бяха публикувани и двете нямаше да има проблем.
Според теб втората е по-важната?
Да, защото срещата се води на четири очи, а публикуват разговора между делегациите, който е след този на четири очи. При разговора на четири очи има още двама души от българска страна и трима от руска страна. Те са публикували паметна бележка, водена от Никола Колев - началник на канцеларията. Той си е водил бележки, вместо стенограма. Тълкуванието на съда е, че е редно при разговори на такова ниво да се водят стенограми.