ISSN 1313-6496

Съдебни дела за достъп до информация през 2024 г.

Статистика

 

През 2024 г. правният екип на ПДИ продължи да оказва правна помощ на граждани, неправителствени организации (НПО) и журналисти, подкрепяйки обжалването в съда на случаите на отказ на достъп до информация.

 

През 2024 г. правният екип на ПДИ е подготвил общо 57 жалби и писмени защити в помощ на търсещите информация (24 – по случаи на граждани, 17 – на НПО и 16 – на журналисти).

 

През 2024 г. правният екип на ПДИ е изготвил общо 43 жалби. Всички жалби са първоинстанционни – 43: Административен съд София-град (АССГ) – 28, Административен съд София-област – 1, и административни съдилища в страната – 14.

 

От изготвените 43 първоинстанционни жалби – 35 са срещу изричен отказ да се предостави достъп до информация и 8 – срещу мълчалив отказ.

 

През 2024 г. в 52 случая от страна на ПДИ е осигурено процесуално представителство по съдебни дела срещу откази да се предостави информация. По 3 дела е предоставена правна помощ дистанционно. В този период правният екип на ПДИ е изготвил 14 писмени защити по дела, водени с подкрепата на организацията.

 

През годината са постановени 48 съдебни акта (41 решения и 7 определения) по дела, водени с подкрепата на ПДИ (Върховен административен съд[1] – 3, Административен съд София-град – 33, Административен съд София-област – 1, и административни съдилища в страната – 11).

 

В 35 случая съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация, в 8 случая – в полза на администрацията и в 5 случая – частично в полза на заявителя и частично в полза на администрацията.

Сред по-значимите дела през годината са спечеленото дело на Николай Неделчев (гр. София) срещу отказ на Атомна електроцентрала (АЕЦ) „Козлодуй“ ЕАД да предостави информация за това коя адвокатската кантора осигурява правна помощ на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, има ли санкционирани или уволнени служители, извършвани ли са проверки от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) или Сметната палата (СП) и какви са резултатите от тях по случая с изнесените в публичното пространство данни за нанесена бюджетна щета в размер на общо над 150 милиона лева чрез действия и бездействия на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Спеченото дело на Мирела Веселинова (в. „Капитал“) срещу мълчалив отказ на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) да предоставят информация за размера на основните и брутните заплати на председателя и членовете на КПК и КОНПИ, както и информация за това има ли дублиране на възнаграждения за изпълняваните функции в две комисии. Спеченото дело на Георги Марчев (гр. София) срещу отказ на Централната избирателна комисия (ЦИК) да предостави информация за това по предложение на коя политическа партия трима граждани (които Великобритания арестува през лятото на 2023 в подозрения за шпионаж в полза на Русия) са определяни за членове на секционни избирателни комисии (СИК) в Лондон в периода 2015-2021 г. Спеченото дело на Синдиката на служителите в затворите в България срещу отказ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да предостави информация относно наложените глоби по Закона за обществените поръчки (ЗОП) на директора на ГДИН и служители на дирекцията, както и информация за разноските по дела за защита срещу наказателни постановления за налагане на глоби. Спеченото дело на Димитър Стоянов (BIRD) срещу отказ на Министерство на финансите (МФ) да предостави информация за текста на арбитражно решение на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове съм Световната банка и принадлежащото към него споразумение между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман по арбитражно дело между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман. Спеченото дело на Емилия Димитрова („За истината“) срещу отказ на Община Севлиево да предостави информация за линейния график за изпълнение на строително-монтажните работи по инвестиционен проект за реконструкция и подмяна на уличните водопроводи и сградни водопроводни отклонения в централната градска част на Севлиево. Спеченото дело на Весела Николаева (гр. Велико Търново) срещу отказ на Община Свищов да предостави информация за бюджета на общината за културни прояви в периода 2021-2024 г., както и информация за български групи и изпълнители на автентичен фолклор, които са взели участие във фестивала „Фолклорен извор“ през същите години. Спеченото дело на Елица Симеонова („Свободна Европа“) срещу отказ на РИОСВ - Бургас да предостави информация за констатирани нарушения и наложени санкции при заустване на отпадъчни води в Черно море в периода 1 януари 2022 - 15 юли 2024 г. Спеченото дело на Вяра Младенова (гр. Елин Пелин) срещу отказ на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) да предостави за изключването на пасища, намиращи се в землището на с. Богданлия, от слой „Постоянно затревени площи“, по искане на кмета на Община Елин Пелин. Спеченото дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД да предостави информация за това колко работници и служители на ядрената централа са получили медицинско заключение "негоден" и колко „годен“ за работа в среда на йонизиращи лъчения в периода 2019-2024 г., както и информация за това кой извършва медицинското наблюдение на работещите[2].

 

Прегледът на постановените съдебни актове показва, че по редица спорни въпроси е налице трайна и последователна съдебната практика в полза на правото на информация и прозрачността:

 

1. Достъп до информация за околната среда може да бъде отказан само на основанията, посочени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), който в това отношение е специален спрямо Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
2. По ЗДОИ не е предвидена възможност за мълчалив отказ по направено искане за предоставяне достъп до обществена информация, доколкото нормата на чл. 38 от ЗДОИ предвижда като форма на отказ писмено решение с конкретно посочени реквизити. 
3. Отказите с мотив засягане интересите на трето лице са незаконосъобразни, когато задълженият субект не е провел процедура за търсене на съгласие от третото лице по реда на чл. 31 от ЗДОИ.
4. Когато трето лице е изразило изрично несъгласие за предоставяне не достъп до информация, която го засяга, органът е длъжен да прецени на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ дали информацията не може да бъде предоставена в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. 
5. Когато трето лице е изразило изрично несъгласие за предоставяне не достъп до информация, която го засяга, органът е длъжен да направи преценката по чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ дали въпреки несъгласието е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията.
6. Когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата. 
7. Не може да се отказва достъп до обществена информация на основания, различни от тези по ЗДОИ.  
8. Винаги е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на достъп до информация, която е свързана с изпълнението на дейности, финансирани със средства от държавния, общинския бюджет и европейски програми или проекти. 
9. Констатациите в протоколи и доклади от проверки на държавни органи имат самостоятелно значение, поради което е незаконосъобразно да бъде отказван достъп до информация с мотив, че е свързана оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ).
10. Законодателят не изключва подателите на сигнали от кръга на лицата, които могат да получат информация по реда на ЗДОИ за резултатите от извършената проверка. 
11. Заявителите не са длъжни да доказват правен интерес като условие за допустимост на искането за предоставяне на достъп до обществена информация.
12. Искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в документа информация, като в този смисъл дали се иска конкретния материален носител на информацията или се иска описателно самата информация, е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне. 

Следва представяне на по-важните съдебните актове, постановени по дела, спечелени с подкрепата на ПДИ през 2024 г. Делата са систематизирани според основанието за отказ, респективно тълкувания от съда спорен въпрос.

 

Понятието „обществена информация“

 

С решение[3] от 4 януари 2024 г. АССГ отмени отказ на директора на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) „Н. И. Пирогов“ ЕАД (по заявление на Десислава Николова, в. „Капитал“) да предостави информация за даренията, получени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, и разходването им в периода 2021-2023 г. Съдът посочва, че съдебната практика е единодушна, че понятието обществена информация е с по-широко значение и тя не се изчерпва единствено с предоставяните от лечебното заведение медицински услуги. Напротив, дейността му, както и на всяко друго лечебно заведение, е свързана и с разходването от него на средства, с вземането на решения как, кога и колко от тези средства да бъдат разходени, а това е неразривно свързано и е част от създадената цялостната организация по дейността на лечебното заведение, респективно по качеството на предоставяната медицинска помощ. Казаното в най-голяма степен се отнася за УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, като най-голямото в страната лечебно заведение за оказване на спешна помощ. Ето защо въпросът за това как функционира лечебното заведение в цялост и в частност как разходва наличните му средства е информация, която позволява на жалбоподателката да си състави собствено мнение за дейността на лечебното заведение, следователно представлява обществена информация.

 

С решение[4] от 20 декември 2024 г. АССГ отмени отказ на заместник-кмета на Столична община (СО) да предостави (по заявление на Елизабет Божинова, гр. София) информация за залавянето и третирането на куче в приюта в Горни Богров. Отказът е с мотив, че исканата информация не попада в обхвата на ЗДОИ. Съдът приема, че противно на изложеното в оспорения отказ, търсената обществена информация отговаря на изискванията на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ. Съдебната практика, позовавайки се на определението за термина "информация" според Българския тълковен речник, конкретизира понятието "обществена информация" като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Жалбоподателят е поискал информация относно изпълнението на Програмата за овладяване популацията на безстопанствени кучета на СО, относно проведената акция по залавяне на животно УМ 16065. Произтичащото от Глава пета на Закона за защита на животните (ЗЗЖ) задължение на кметовете на общини е да изпълняват дейности за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на тяхната територия, чрез прилагане на хуманни методи, в изпълнение на Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България. По силата на чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ на общинските съвети е възложено да приемат програма за изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и план за действие на съответната община. Съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Съгласно чл. 40а, ал. 1 от ЗЗЖ националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета се основава на принципите за постигане на здравословна среда за гражданите на Република България и подобряване хуманното отношение към животните, и на управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация. Националната програма, съответно програмата на Столичния общински съвет (СОС) за изпълнението й, включват мерки, изпълнението на които се постига чрез прилагане на конкретни дейности. Именно за дейностите по изпълнението й (залавяне, транспортиране и кастриране на безстопанствените кучета на територията на СО) е поискал информация жалбоподателят и тази информация несъмнено е обществена във вида служебна информация. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен.

 

Задължени субекти

 

С решение[5] от 19 юни 2024 г. АССГ отмени отказ на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД да предостави (по заявление на Николай Неделчев, гр София) информация за това коя адвокатската кантора осигурява правна помощ на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, има ли санкционирани или уволнени служители, извършвани ли са проверки от АДФИ или СП и какви са резултатите от тях по случая с изнесените в публичното пространство данни за нанесена бюджетна щета в размер на общо над 150 милиона лева, чрез действия и бездействия на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Отказът е с мотив, че АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не попада в кръга на задължените по чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ субекти. Съдът посочва, че изложеното в обжалвания акт основание да бъде постановен отказ по заявлението – че „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не е задължен субект по ЗДОИ, противоречи на материалноправните разпоредби. Капиталът на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е собственост на „Български енергиен холдинг“ ЕАД. От своя страна капиталът на „Български енергиен холдинг“ ЕАД е 100 % собственост на държавата. В тази връзка и съгласно легалното определение на понятието „публичноправна организация“, дадено в §1, т. 4, б. „г“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДОИ, „Български енергиен холдинг“ ЕАД е публичноправна организация по смисъла на ЗДОИ, тъй като капиталът му е собственост на държавата, а „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е публичноправна организация по смисъла на ЗДОИ, тъй като капиталът му е собственост на „друга публичноправна организация“ – в случая „Български енергиен холдинг“ ЕАД. По тези съображения и на основание на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, във връзка с §1, т. 4, б. „г“ от ДР на ЗДОИ сезираният орган – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй.“ ЕАД, е задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация.

 

С решение[6] от 18 август 2024 г. АССГ отмени отказ на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да предостави (по заявление на Димитър Георгиев, гр. София) информация за Проект „Водните стратегии на България за преход към климатично неутрално и устойчиво общество“, финансиран по Програма „LIFE“ на Европейския съюз. Директорът на Дирекция „Правна“ в МРРБ отказва достъп до с мотив, че сдружение „Клуб „Икономика 2000“ (бенефициент по проекта) изрично е възразило да бъде предоставена исканата информация. Съдът приема, че след като сдружение „Клуб Икономика 2000“ е бенефициент по проект, финансиран от ЕС, то същото е задължено да предоставя достъп до обществена информация относно извършваната от него дейност, тъй като попада сред задължените субекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ – физически и юридически лица са длъжни да предоставят информация относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет или средства от фондовете на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Следователно сдружението не е трето лице в производствата по ЗДОИ и не е необходимо да дава съгласие за разкриване на информация, която се отнася до него, тъй като е задължено лице по закон и предоставянето на достъп до информация не може да бъде обусловено от съгласието му.

 

С решение[7] от 16 декември 2024 г. АССГ отмени отказ на директора на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД да предостави (по заявление на Доротея Дачкова, в. „Сега“) информация за това колко работници и служители на ядрената централа са получили медицинско заключение „негоден“ и колко „годен“ за работа в среда на йонизиращи лъчения в периода 2019-2024 г., както и информация за това кой извършва медицинското наблюдение на работещите. Съдът посочва, че АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД е задължен субект по смисъла на ЗДОИ. Според приложимата норма на чл. 3, ал. 2, т. 1, законът се прилага за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително от публичноправните организации. Според легалното определение, дадено в §1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, „публичноправна организация“ е юридическо лице за което е изпълнено поне едно от изброените условия: повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1- т. 14 от ЗОП или повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1-т. 14 от ЗОП или е обект на управленски контрол от страна на възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1-т. 14 от ЗОП или над 50 на сто от капитала е собственост на държавата, община или на друга публичноправна организация. Не е спорно, че едноличен собственик на капитала на АЕЦ е „Български енергиен холдинг“ ЕАД, който от своя страна е 100% собственост на българската държава, управлявана от министъра на енергетиката (чл. 19, ал. 1 от Устава на дружеството). АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД представлява специализирано звено с предмет на дейност – използване на ядрената енергия за производство на електрическа и топлинна енергия, която дейност извършва при наличието на валидни лицензии, реализира внос и износ на отработено ядрено горива, осъществява инвестиционна дейност във връзка с дейността на дружеството. Така очертаният предмет на дейност и собствеността на дружеството го определя като специфичен правен субект с белезите на публичноправна организация по смисъла на §1, т. 4, б. „г“ от ДР на ЗДОИ.

 

Защита на интересите на трето лице

 

С решение[8] от 19 януари 2024 г. АССГ отмени отказ на МФ да предостави (по заявление на Димитър Стоянов, „Бърд“) информация за текста на арбитражно решение на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове съм Световната банка (Центъра) и принадлежащото към него споразумение между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман по арбитражно дело между двете държави. Съдът приема, че неоснователно ответникът се позовава на чл. 48 от Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави. Съгласно посочената разпоредба Центърът не може да публикува арбитражното решение без съгласието на страните. Поради това не е налице твърдяната конфиденциалност по отношение на решенията на арбитража, която да е намерила отражения в текстовете на Конвенцията. От анализа на посочения текст се установява, че в същия единствено се регламентира забрана на Центъра да публикува решения без съгласието на страните. Това обаче не означава, че достъп до решението не може да бъде предоставен по принцип. Напротив, не съществува каквато и да било забрана посоченото решение да бъде предоставено, особено ако е налице съгласие на страните по него.

 

С решение[9] от 30 януари 2024 г. Административен съд - Пазарджик отмени отказ на директора на ГДИН да предостави (по заявление на Синдиката на служителите на затворите в България) информация за наложените глоби по ЗОП на директора на ГДИН и служители по ЗОП, както и информация за разноските по дела за защита срещу наказателни постановления за налагане на такива глоби. Съдът посочва, че в решението си главният директор на ГДИН се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, според която законът не се прилага за достъпа до лични данни, без да са изложени конкретни съображения. В случая заявителят е поискал достъп до информация по отношение на издадени наказателни постановления във връзка с констатирани нарушения по възлагане на обществени поръчки (брой, наложени глоби и др.), а не за предоставяне на достъп до лични данни. Иначе казано, иска се достъп до обобщена от органа информация, а не до данните на конкретни лица, на които са издадени наказателните постановления, съответно са наложени административни наказания. Тази информация би дала възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на ГДИН и за по-конкретно правомерното разходване на публични средства чрез възлагане на обществени поръчки, съответно констатации за извършени административни нарушения и определяне на административни наказания, което е свързано с обществената оценка за това дали администрацията действа добросъвестно и справедливо. След като при издаване на отказа органът е приел, че в исканата информация са налице лични данни и се е позовал на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, то е следвало да проведе процедурата по чл. 31 от ЗДОИ като иска съгласие от третите лица, за които се отнася обществената информация, за нейното предоставяне, съответно при изразено несъгласие, извършване на преценка на обстоятелствата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. В процесното решение не е посочено нито чии интереси са засегнати от евентуалния достъп до информация, нито дали органът е спазил процедурата по чл. 31 от ЗДОИ и какъв е бил изходът от същата, като от представената административна преписка липсват данни за изискано изрично писмено съгласие от което и да било трето лице.

 

С решение[10] от 2 февруари 2024 г. Административен съд - Разград отмени отказ на директора на РИОСВ - Русе да предостави (по заявление на сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, гр. Разград) информация за проверките по компоненти вода и въздух в три търговски дружества от Разград. Директорът на РИОСВ - Русе отказва достъп на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, поради изразено изрично несъгласие от третите засегнати лица. Съдът посочва, че съгласно чл. 17 от ЗООС всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес. В чл. 26, ал. 1 от ЗООС е указано, че за предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в Глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от ЗДОИ. Но компетентните органи, техните правомощия, материалноправните основания и ограниченията за предоставяне на информация за околната среда са регламентирани в ЗООС, който е специален спрямо общия ЗДОИ. Съответно специалната разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗООС урежда основанията, на които може да бъде отказан достъп до информация за околната среда. Административният орган не ги е обсъждал и не е изложил мотиви, обосноваващи наличието им. Неправилно се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, което е основание за отмяната на решението му.

 

С решение[11] от 15 октомври 2024 г. АССГ отмени втори отказ на МФ да предостави (по заявление на Димитър Стоянов, „Бърд“) информация за текста на арбитражно решение на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове съм Световната банка и принадлежащото към него споразумение между Република България и Суверенния фонд на Султаната Оман по арбитражно дело между двете държави. Съдът стига до извода, че административният орган неправилно е отказал достъп до съхраняваната от него информация по т. 8-12 от въпросите, формулирани от жалбоподателя. Търсената информация е свързана с образуваното арбитражно дело пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове съм Световната банка, Вашингтон, САЩ, по оплакване от Държавния резервен фонд на Султаната на Оман срещу Република България за извършени нарушения на договор, сключен между правителството на Султанат Оман и правителството на Република България за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 03.02.2007 г., в сила от 22.10.2014 г. Общоизвестен е фактът, че посоченото арбитражно дело касае действия и актове на българските държавни органи, свързани с поставянето под специален надзор на „Корпоративна търговска банка“ АД и отнемането на лиценза ѝ. Съдът споделя изводите на решаващия състав по административно дело № 9272/2023 г. по описа на АССГ (делото, в което е отменен първият отказ на МФ), обективирани в неговото решение по същество на спора, а именно, че неоснователно ответникът се позовава на чл. 48 от Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (Конвенцията), за да ограничи правото на трети лица за запознаване със съдържанието на решението по арбитражното дело. В случая не е налице твърдяната конфиденциалност по отношение на решенията на арбитража, която да е намерила отражения в текстовете на Конвенцията. В тях единствено се регламентира забрана на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове да публикува решения без съгласието на страните. Това не означава, че достъп до решението не може да бъде предоставен по принцип. Напротив, не съществува забрана посоченото решение да бъде предоставено, особено ако е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, какъвто несъмнено има в този случай. Неправилни са изводите за липсата на надделяващ обществен интерес, посочени от административния орган в мотивите на решението му, като фактът, че решението по арбитражното дело е в полза на българската държава, не води до отпадане значимостта на съдържанието на същото за обществото. Предметът на спора по арбитражното дело, свързан с фалита на една от водещите търговски банки у нас в близкото минало, представлява наболял обществен проблем, като всяка информация, способна да изсветли причините за случилото се, е от голямо обществено значение, предвид многото български граждани, претърпели вреди от това събитие. Ето защо в случая не е налице нито едно от основанията за отказ по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като търсената информация по т. 8-12 от заявлението: не е класифицирана информация или друга защитена тайна по силата на закон; не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ; като дори и достъпът до нея да засяга интересите на трето лице и то изрично да е отказало предоставяне на исканата обществена информация, в случая е налице надделяващ обществен интерес от нейното получаване, поради което това ограничение не се прилага. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено в частта, с която се отказва достъп до информация по т. 8-12, а на административния орган да бъде указано в 14-дневен срок да предостави исканата информация.

 

Надделяващ обществен интерес и защита на интересите на трето лице

 

С решение[12] от 13 февруари 2024 г. АССГ отмени отказ на директора на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД да предостави (по заявление на Николай Марченко, „Биволь“) информация за имената и средните възнаграждения на членовете на Съвета на директорите и на Одитния комитет на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Съдът приема, че когато исканата обществена информация се отнася до трето лице, сезираният субект не може само на това основание да постанови директен отказ, както е направено в обжалвания в настоящото производство акт, а следва да спази процедурата по чл. 31 от ЗДОИ. Преди да постанови крайни си акт, сезираният орган следва на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ да изиска изрично писмено съгласие от третите лица за предоставяне на информацията – за техните имена и получаваните възнаграждения. Ако третите лица не дадат такова съгласие, органът е длъжен да прецени на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ дали информацията не може да бъде предоставена в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Органът е длъжен и да направи преценката по чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ дали въпреки несъгласието е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията. В случая в нарушение на процесуалните правила, сезираният със заявлението орган е постановил отказ, без изобщо да проведе процедурата по чл. 31 от ЗДОИ – да изиска съгласие за предоставяне на информацията от засегнатите лица, при липса на съгласие – да прецени дали информацията не може да бъде предоставена в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице, и дали не е налице надделяващ обществен интерес.

 

С решение[13] от 18 март 2024 г. АССГ отмени отказ на заместник-кмета на СО да предостави (по заявление на Анина Сантова, в. „Капитал“) информация за договорите за външни правни услуги, сключени от СО, Центъра за градска мобилност (ЦГМ) и районните администрации на СО през последните 5 години. С отговор по заявлението, заместник-кметът на СО предоставя само статистическа информация за броя сключени договори с адвокатски дружества и адвокати, но отказва конкретна информация за договорите с мотиви за засягане интересите на трети лица и техен изричен отказ да дадат съгласие за предоставяне на достъп до исканата информация. Съдът посочва, че изложените мотиви за отказ в процесното решение са неоснователни и недостатъчни, за да обосноват процесния отказ. Следва да се сподели възражението на жалбоподателя, че органът не е изложил основателни (на практика такива липсват) мотиви по отношение наличието на надделяващ обществен интерес. Съгласно нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ – „Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Т.е., за да се постанови отказ от достъп до обществена информация в тази хипотеза, следва достъпът да засяга интересите на третото лице, да е налице изричен негов отказ за предоставяне на исканата обществена информация и да липсва надделяващ обществен интерес. Първите два юридически факта следва да са налице кумулативно, за да се постанови отказа като тяхното действие се проявява само когато не е налице третият юридически факт – да не е налице надделяващ обществен интерес. Административният орган е изложил съображения в посока, че информацията засяга интересите на трето лице, но не е изложил никакви мотиви защо не е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето й. Съгласно §1, т. 6 от ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая информацията е от надделяващ обществен интерес, понеже се отнася до това как се разходват общински финанси и в случая се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.

 

С решение[14] от 8 април 2024 г. АССГ отмени отказ на заместник-кмета на СО по Направление „Зелена система, екология и земеползване“ да предостави (по заявление на Веселин Ганев, гр. София) информация за получените възнаграждения от бившия директор на общинско предприятие (ОП) „Екоравновесие“ в периода 2021-2024 г. Съдът посочва, че в случая няма данни административният орган да е поискал съгласието на третото лице, съответно същото да е отказало достъпа, като, отделно от това, не е обсъдил налице ли е законовото изключение съобразно принципите на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ за надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, в изпълнение на която разпоредба задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Когато е налице надделяващ обществен интерес, двете кумулативни предпоставки за ограничаване на правото на достъп – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие за ограничаване на правото на достъп, не се прилагат и за органа е налице задължение да предостави исканата обществена информация. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия случай следва да се приеме, че чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение по интересуващите го въпроси, свързани с разходване на средства от общинския бюджет. В тази връзка съдът счита, че не е налице пречка да бъде предоставена исканата обществена информация във връзка с разходването на средства от общинския бюджет, доколкото законът цели да улесни прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ относно вземаните от тях решения и да гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от същите субекти, а исканата информация ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект. При това положение настоящият състав приема, че изложените в мотивите на оспорваното решение фактически основания не осъществяват визираните в закона правни основания за отказ за предоставяне на обществена информация.

 

С решение[15] от 10 май 2024 г. Административен съд - Пловдив отмени отказ на директора на Агенцията за хората с увреждания (АХУ) да предостави (по заявление на Славчо Георгиев, гр. Пловдив) копия от постъпилите през 2021 и 2022 г. проектни предложения по Програмата за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност от хора с увреждания. Отказът на директора на АХУ е с мотив, че проектните предложения съдържат лични данни и засягат интересите на трети лица. Съдът посочва, че съгласно действащата редакция на чл. 31 от ЗДОИ, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето ѝ, се иска съгласието на това лице. При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие, съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице (ал. 4). Съдът посочва още, че по делото не се установява изобщо да е било направено подобно искане на съгласие от лицата, за които административният орган твърди, че не може да предостави информация, тъй като би засегнал техния интерес. Случаите в ЗДОИ, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, са два: когато тя съдържа лични данни на лица или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, при несъгласие за предоставянето й от страна на третото лице органът, на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Подобен анализ липсва в оспореното решение, както и в съпътстващите го документи. Едва след аргументация по посочените обстоятелства, исканата обществена информация може да се отказва, като изключението е единствено в случай на надделяващ обществен интерес от разкриването й. Когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. В оспорваното решение липсват каквито и да е мотиви налице ли е или не надделяващ обществен интерес. Съдът намира, че в случая е налице липса на мотиви, които да касаят обстоятелството относно посочените интереси на трети лица, както и липса на мотиви дали не е налице надделяващ обществен интерес, за да се прецени по отношение на исканата информация, касаеща третите лица, следва да бъде предоставена.

 

С решение[16] от 24 юни 2024 г. АССГ отмени отказ на кмета на Лесичово да предостави (по заявление на Мариела Петрова, с. Лесичово) информация за договорите за външни услуги, свързани с овладяването на популацията на безстопанствените животни, сключени от Община Лесичово. Кметът отказва с мотив, че е изразено изрично несъгласие от страна на трето лице – фондация „А. У. България“. Съдът посочва, че предмет на процесното заявление за достъп е информация, която пряко касае дейността на общината относно изпълнението на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и на общинската програма, както и на плана за действие на съответната община, процедурите по тяхното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, т.е. исканата информация засяга обществения живот в общината. Поради това същата представлява обществена информация със служебен характер, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на задължения субект. Съдът отбелязва, че "надделяващ обществен интерес" по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Надделяващият обществен интерес се презюмира, тъй като предметът на информацията е свързан със законното осъществяване на дейността на общината по изпълнение на цитираната програма, включваща преброяване на безстопанствените кучета, кастрация, маркиране, ваксинация, обезпаразитяване и връщане по места на обработените безстопанствени кучета. Предоставянето на тази информация винаги допринася за повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на общината пред обществото. След като ответникът е задължен субект по ЗДОИ и исканата информация е обществена, същият дължи предоставянето й. Единственият мотив, изложен в процесния отказ, е несъгласието на трето лице – фондация „А. У. България“, за предоставяне на исканата информация. Съдът не споделя довода, че това представлява основание за отказ, доколкото съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при изрично несъгласие от третото лице съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Т.е. ответникът е бил длъжен да заличи информацията, индивидуализираща третото лице, и да предостави останалата част от нея. Още повече, че такава се съдържа само в т. 1 от заявлението. Останалата информация касае документи, удостоверяващи посещения, преброяване, улов, кастрация и ваксинация, както и съставените протоколи за тези дейности, и сумите, изплатени за извършването им. Същата може да се предостави като само се заличат съответните данни за изпълнител. Независимо от това обаче, основанието по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ не се прилага при надделяващ обществен интерес, какъвто в случая е налице. След като изпълнението на дейностите по Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България се финансира със средства от държавния, общинския бюджет и международни програми и проекти, то информацията за това изпълнение винаги води до повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. Поради това достъп до исканата информация се дължи, независимо от несъгласието на третото лице за предоставянето й, освен ако не представлява защитена тайна по друг закон. Съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ не е необходимо съгласието на третото лице и в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон. В този смисъл съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Ето защо в случай че процесните дейности на територията на общината са възложени на фондация, в частта, в която те се финансират от посочените източници, самата фондация дължи предоставяне на достъп до информация за тяхното извършване. Това е още едно основание ответникът да предостави достъп до исканата обществена информация.

 

С решение[17] от 10 юни 2024 г. АССГ отмени втори отказ на директора на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД да предостави (по заявление на Николай Марченко, „Биволь“) достъп до информация за имената на членовете на Одитния комитет на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД и техните средни възнаграждения за последните 10 години. Съдът приема, че информацията за членовете на Одитния комитет и техните средни възнаграждения следва да се предостави на заявителя, при преценка, че е налице надделяващ обществен интерес, тъй като чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субекта по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. Преценката на административния орган, че не е налице такъв надделяващ обществен интерес е в разрез с даденото легално определение в §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Съдът посочва, че изплатените възнаграждения от структури, опериращи с бюджетни средства, безспорно са елемент от обществения живот на страната. Следователно в случая се касае за възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно за разходването на бюджетните средства. Съдът отбелязва, че жалбоподателят е журналист и информацията е необходима във връзка с информиране на обществото.

 

С решение[18] от 25 юни 2024 г. АССГ отмени отказ на ЦИК да предостави (по заявление на Георги Марчев, гр. София) информация за това по предложение на коя политическа партия трима граждани (които Великобритания арестува през лятото на 2023 г. в подозрения за шпионаж в полза на Русия) са определяни за членове на СИК в Лондон в периода 2015-2021 г. Съдът отбелязва, че в конкретиката на настоящия казус административният орган не е изследвал предпоставките по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, а именно: засегнати ли са интересите на трети лица и дали те са обективирали изричен отказ от предоставянето й. Липсват и каквито и да било мотиви относно обстоятелството налице ли е или не надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата. Преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. Липсата на анализ и несъобразяване с посочените правни норми, респективно липсата на конкретни и ясни мотиви, оборващи презумпцията по §1 т. 6 от ДР на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Съдът приема, че не са изложени никакви съображения и относно приложението на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. Немотивираното посочване на засегнат интерес на трето лице от процесуалния представител на ответника, едва в хода на устните състезания, без да може да се установи какъв конкретно е този интерес, за да се прецени възможността достъпът до исканата информация да го засегне, прави оспорения акт фактически немотивиран – издаден на основание на едно неясно по съдържание и поради това неустановимо твърдение по отношение на трето лице. Липсата изцяло на мотиви относно приложението на нормата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, касаеща предоставянето на исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице при изричен отказ да се даде съгласие, води до незаконосъобразност на постановения акт и неговата отмяна. Допълнително следва да се добави и законодателното разрешение, съдържащо се в нормата на чл. 31 ал. 5 от ЗДОИ, съгласно която „не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването ѝ“.

 

Подготвителна информация без самостоятелно значение

 

С решение[19] от 7 август 2024 г. АССГ отмени отказ на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Плевен да предостави (по заявление на Марина Радкова, гр. София) информация за резултатите от проверка, извършена по сигнал на заявителката. Мотивите за отказ са, че исканата информация попада в обхвата на ограничението за подготвителни документи без самостоятелно значение по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Съдът приема, че неправилно в оспореното решение административният орган е отказал да предостави исканата информация, позовавайки се на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Тази разпоредба регламентира случаите, в които задълженият субект може да откаже предоставянето на служебна информация, ако тя (т. 1) е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). В случая търсената информация няма характер на подготвителна такава, нито е свързана с оперативната подготовка на актовете на директора на ОДБХ - Плевен, а има самостоятелно значение, доколкото касае издадените крайни актове след извършване на проверка по подаден сигнал. Докладите и протоколите от проверки, извършвани от държавни органи, съдържат не само мнения и препоръки от страна на инспекторите, които са ги извършили, но и констатации от проверката. Именно тези констатации имат самостоятелно значение.

 

С решение[20] от 30 октомври 2024 г. АССГ отмени отказ на директора на ОДБХ - София-град да предостави (по заявление на Марта Георгиева, СОС) копие от окончателен доклад по случай, свързан с убийството на куче от друго куче в приюта за безстопанствени кучета в с. Горни Богров. Съдът намира, че констатациите в доклада, макар и свързани с оперативна подготовка на евентуални актове на прокуратурата, имат самостоятелно значение, защото отразяват съществуващото положение на място към момента на извършване на проверките, не зависят от становищата, мненията и препоръките на други лица при издаването на евентуални крайни актове и не могат да бъдат изменяни с последващи актове. Смисълът на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е да се ограничи достъпът до служебна обществена информация само когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и реално и съдържателно няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадените актове от органа. В противен случай, ако няма издаден краен акт, подготвен от такава информация и съдържащ я в себе си, а на лицата тя е отказана на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, заявителите фактически са лишени изцяло от достъп до тази информация. Предвид това съдът приема, че информацията, съдържаща се в искания доклад, не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Като служебна обществена информация, достъпът до която е свободен съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, тази информация е следвало да бъде предоставена на заявителя. Без значение е фактът, че този доклад е предоставен на Софийска градска прокуратура за нуждите на посочена прокурорска преписка. Същият отразява резултатите от извършени проверки от ОБДХ - София-град, касаещи дейността на ОП „Екоравновесие“ относно приют за безстопанствени кучета в с. Горни Богров и от съдържанието му заявителят може да си състави мнение относно тяхната дейност.

 

С решение[21] от 6 декември 2024 г. Административен съд София-област (АССО) отмени отказ на министъра на земеделието и храните да предостави (по заявление на Вяра Младенова, гр. Елин Пелин) достъп до информация за изключването на пасища, намиращи се в землището на с. Богданлия, от слой „Постоянно затревени площи“ по искане на кмета на Община Елин Пелин. Съдът приема за несъмнено, че информацията, съдържаща се във всички, посочени в точки от 1 до 5 от заявлението документи, включително и доклад РД 20-34 от 29.02.2024 год., на базата на който пасищата на Елин Пелин са изключени от слой "Постоянно затревени площи", не представляват официална обществена информация, а представляват служебна такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. При това положение дори и да се възприеме тезата на ответника, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до служебна обществена информация да бъде ограничен, то по аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ забраната отпада при надделяващ обществен интерес. Законът (§1, т. 6 от ЗДОИ) презюмира, че е налице надделяващ обществен интерес при искане за разкриване на служебна обществена информация с цел повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на субект по чл. 3 от ЗДОИ и доказателствената тежест за обратното е на ответника. Доколкото в случая не е установено основание за прилагане на изключението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и целта на същия.

 

Достъп до информация – достъп до документи

 

С решение[22] от 28 ноември 2024 г. Административен съд - Перник отмени отказ на РИОСВ - Бургас да предостави (по заявление на Елица Симеонова, „Свободна Европа“) информация за констатирани нарушения и наложени санкции при заустване на отпадъчни води в Черно море в периода 1 януари 2022 - 15 юли 2024 г. В заявлението е посочено, че предпочитана от заявителя форма на предоставяне на исканата информация е: копия, предоставени по електронен път или на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните. Отказът на директорът на РИОСВ - Бургас е с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се получава само информация, но не и копия от документи, съответно предоставя информация за констатирани нарушения и наложени санкции под формата на справка. Съдът намира, че исканата информация представлява информация за околната среда по смисъла на чл. 19, т. 2 и т. 6 от ЗООС, а именно информация за състоянието на компонентите на околната среда, за факторите по чл. 5 от ЗООС, които биха могли да замърсят или увредят околната среда и за предприетите административни мерки за ограничаването им и по своята същност е обществена информация. В случая конкретно се касае за информация свързана с компонент: води и за предприетия контрол и административни мерки, произтичащи от спазване/неспазване на издадени разрешителни за заустване на отпадъчни води в Черно море. Поискана е информация относно издадените актове за установяване на нарушения и наказателни постановления, констативни протоколи за текущи санкции, заповеди за налагане, спиране, възобновяване, отмяна или намаление на санкции, издадени във връзка с нарушения за заустване на отпадъчни води в Черно море. Директорите на РИОСВ съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления, т.е. по смисъла на закона дейностите на директора на РИОСВ са контролна и административнонаказателна. Съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол – чл. 157 от ЗООС. Не е спорно, че производствата по прилагане на текущи санкции и налагане на административни наказания са различни, но и в двата случая се касае за упражняване на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване. Следователно търсената информация „попада изцяло в понятието „административни мерки“, по смисъла на чл. 19, т. 2 от ЗООС и чл. 2, т. 3, б. "б" от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция). Съжденията на административния орган, че не се дължи представянето на документ влиза в пълно противоречие с цитираните разпоредби. Влиза в противоречие и с чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, според който една от формите за предоставяне на достъп до обществена информация са копия на хартиен носител, както и с ал. 4 на чл. 26 от ЗДОИ, съгласно която административният орган е задължен да се съобрази с предпочитаната форма на достъп, която в случая е копие от посочените актове.

 

С решение[23] от 28 ноември 2024 г. АССГ отмени отказ на МФ да представи (по заявление на Атанас Чобанов, BIRD) достъп до доклад от одит на дирекция „Съдебна защита“ през 2023 г. В оспореният акт ответникът е приел, че информацията в доклада представлява даване на съвет, мнение и други, предназначени да подобряват процесите на управление на риска и контрола, без вътрешният одитор да поема управленска отговорност за това и не би следвало да се разглежда като искане за достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, а по-скоро за предоставяне на информация, касаеща вътрешната организация на дейността и работата на администрацията. От мотивите на оспорения акт става ясно, че констатациите, посочени в доклада, представляват преглед и изразяване на становище относно прилаганите от дирекция „Съдебна защита“ контролни дейности, във връзка с осъществяването на процесуално представителство на държавата по международни арбитражни дела за периода 2019 - юни 2023 г., както и относно плащанията към страните по делата за съответния период. Съдът намира, че тези констатации в доклада, макар и свързани с оперативна подготовка на евентуални актове на МФ, имат самостоятелно значение, защото отразяват съществуващото положение на място към момента на извършване на одита, не зависят от становищата, мненията и препоръките на други лица при издаването на евентуални крайни актове и не могат да бъдат изменяни с последващи актове. Смисълът на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е да се ограничи достъпът до служебна обществена информация само когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и реално и съдържателно няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадените актове от органа. В противен случай, ако няма издаден краен акт, подготвен от такава информация и съдържащ я в себе си, а на лицата тя е отказана на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, заявителите фактически са лишени изцяло от достъп до тази информация. Предвид това съдът приема, че информацията, съдържаща се в доклада по одитен ангажимент за консултиране № ОА-2317/К, относно работата на дирекция „Съдебна защита“, достъпът до която е поискан, не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Като служебна обществена информация, достъпът до която е свободен, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, тази информация е следвало да бъде предоставена на заявителя. Същият отразява резултатите от извършен одит, касаещ дейността на дирекция  „Съдебна защита“ относно прилаганите от дирекция „Съдебна защита“ контролни дейности във връзка с осъществяването на процесуално представителство на държавата, по международни арбитражни дела за периода 2019 - юни 2023 г., както и относно плащанията към страните по делата за съответния период и от съдържанието му заявителят може да си състави мнение относно дейността й. Съгласно константната съдебна практика, искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в документа информация, като в този смисъл дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация, е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне.

 

 

Търговска тайна

 

С Решение[24] от 11 ноември 2024 г. Административен съд - Габрово отмени отказ на секретаря на Община Севлиево да предостави (по заявление на Емилия Димитрова, „За истината“) информация за линейния график за изпълнение на строително-монтажните работи по инвестиционен проект за реконструкция и подмяна на уличните водопроводи и сградни водопроводни отклонения в централната градска част на Севлиево. Отказът е с мотив, че информацията представлявала търговска тайна по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗОП. Съдът посочва, че особено съществено в случая е разпоредбата на §1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, според която не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Цитираната разпоредба, съотнесена към конкретиката на настоящия казус, налага да се приеме, че за да се приложи чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, първо трябва да е налице търговска тайна, но правопрекратяващото действие на този юридически факт по отношение на правото на достъп до обществена информация ще се прояви само ако не е налице вторият юридически факт, а именно надделяващ обществен интерес. В оспореното решение е посочено, че желаната информация от заявителката е конфиденциална по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗОП. В посочената разпоредба на ЗОП е предвидена възможност всеки участник в процедура по ЗОП да посочи в заявлението си за участие или в офертата си информация, която счита за конфиденциална във връзка с наличието на търговска тайна. В ал. 2 от чл. 102 от ЗОП е предвидено, че участниците не могат до се позовават на конфиденциалност по отношение на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка. В случая, както твърди заявителят, срокът за изпълнение на обществената поръчка по проекта „Реконструкция на улични водопроводи в централната част на гр. Севлиево“ - обособени в дванадесет самостоятелни етапа, е посочен от възложителя Община Севлиево като един от двата показателя с равна тежест при крайната оценка на подадените оферти, респективно избора на изпълнител. Този факт не се оспорва или опровергава от ответника по делото. Линейният график включва последователността и продължителността на всяка от дейностите в изпълнение на договора за строително-монтажни работи и като такъв е неразделна част от срока за изпълнение на обществената поръчка, като по този начин той не може да е търговска тайна по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗОП, тъй като е пряко свързан със срока за изпълнение на обществената поръчка, който подлежи на оценка.

 

Следствена тайна

 

С решение[25] от 12 март 2024 г. АССГ отмени отказ на „Българска банка за развитие“ ЕАД (ББР) да предостави (по заявление на Николай Неделчев, гр. София) информация за постановлението за прекратяване на досъдебното производство, свързано с евентуално отпуснати от ББР лоши кредити в големи размери. Съдът приема за неприложимо в настоящото производство ограничението, установено в чл. 198, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), визирано от административния орган. Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК се намира в Част III от НПК и се прилага единствено при наличието на образувано и висящо досъдебно производство. В случая от изявлението на задължения субект става ясно, че към момента на депозиране на заявлението за достъп до обществена информация досъдебното производство е вече приключило с постановление на Софийска градска прокуратура. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 198 от НПК се отнася до достъпа до „материали по разследването“, а в случая заявеният достъп е до постановление на прокурора, с което това разследване е приключило. Изисканата информация не представлява и материали по разследването по смисъла на НПК, доколкото с издаването на постановление за прекратяване на наказателното производство, отпада фигурата на „наблюдаващия прокурор“. Следователно, от момента на издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство няма и материали по разследването по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НПК. Отпаднала е пречката по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ – постановлението не представлява защитена тайна, защото не е част от материалите по разследването по конкретно досъдебно производство, защото такова няма.

 

С решение[26] от 7 юли 2024 г. АССГ отмени срещу отказ на Окръжна прокуратура - Бургас да предостави (по заявление на Николай Неделчев, гр. София) постановлението за прекратяване на проверка на пристанище „Росенец“ по сигнал на заявителя. Административният ръководител на Окръжна прокуратура - Бургас отказва достъп с мотив, че ЗДОИ е неприложим за подобна информация, налице е специален ред за достъп по НПК, който изключва предоставянето на информация без разрешение от съответния прокурор – чл. 198 от НПК. Съдът приема за незаконосъобразен и противоречив на смисъла и на целта на закона изводът на задължения субект, че достъпът до исканата информация, съдържаща се Постановлението за прекратяване на производството по прокурорска преписка №  9220/2021 г., е ограничен от закона – чл. 198, ал. 1 от НПК. Съгласно тази разпоредба, материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В следващото изречение на ал. 1 на чл. 198 от НПК е наложена изрична забрана за разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. Тези ограничения и забрани обаче не стоят по отношение на актовете на органите на досъдебното производство – прокурорът и разследващите органи, какъвто акт според нормата на чл. 199, ал. 1 от НПК са постановленията. Постановлението с което се слага край на наказателното производство, съгласно чл. 243 от НПК, е акт на прокуратурата, а не материали по разследването и съответно по отношение на него е неприложимо ограничението за разгласяване, установено в чл. 198, ал. 1 от НПК – посочена като правно основание за постановения отказ за предоставяне на достъп до търсената информация. Този извод съдът обосновава и по аргумент от разпоредбата на чл. 18 от НПК, според която съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Ограничението за разпространение се простира само до материалите по разследването, а не до актовете на органите, които го извършват. Следва да се отбележи, че актът, с който се прекратява досъдебното производство, подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната норма на чл. 243, ал. 4 от НПК. От своя страна актовете на съда са публични, което изключва тезата за ограничаване на достъпа до информацията, съдържаща се в съответния, подложен на съдебния контрол за законосъобразност, акт на прокуратурата. Основанията за прекратяване на наказателното производство са изчерпателно посочени в чл. 243, ал. 1 от НПК, включително когато прокурорът намери, че обвинението не е доказано. При това информацията, съдържаща се в мотивите на акта за прекратяване на досъдебното производство, може да формира у гражданите мнение за дейността на прокуратурата и убеждение за начина, по който тя упражнява правомощията си. Следователно тази информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и след като няма ограничения за предоставянето й, е дължима. Съдът приема също, че по отношение на информацията, съдържаща се в крайните актове на прокуратурата, с които се прекратява наказателното производство, какъвто е процесният, е налице и „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, доколкото предоставянето и ще спомогне за повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект, какъвто несъмнено е Прокуратурата на Република България.

 

Немотивирани откази

 

С решение[27] от 13 май 2024 г. Административен съд - Търговище отмени отказ на Омбудсмана на Република България да предостави (по заявление на гражданско обединение „Вода за Омуртаг“) копие от писмо на заместник-кмета на Община Омуртаг до Омбудсмана, свързано с проблемите по водоснабдяването в град Омуртаг. Отказът на омбудсмана е с мотив, че по силата на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана кореспонденцията между омбудсмана и лицата, които се обръщат към него с жалби и сигнали, е неприкосновена, не подлежи на проверка и не може да бъде използвана като доказателствено средство в никакви производства. Съдът посочва, че в оспореното решение за отказ са посочени датата на издаването му и реда за обжалването му като формално са спазени и общите изисквания на чл. 59, ал.1 и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Същото съдържа посочено правно и фактическо основание за направения с него отказ, но същите не са по ЗДОИ, а по Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. При положение, че разглеждането на заявлението се прави по реда на ЗДОИ, липсата на посочени правно и фактическо основание за отказ по този закон представлява отклонение от специалното изискване към формата и съдържанието на решението за отказ, заложено в чл. 38 от ЗДОИ. Това отклонение се отразява съществено върху законосъобразността на оспореното решение, тъй като без посочено правно и фактическо основание по смисъла на ЗДОИ, не би могло да се извърши преценка за спазване на материалните разпоредби в този закон. В оспореното решение не е посочена нито една от хипотезите, визирани в специалната норма на чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗДОИ, които регламентират основанията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. В този смисъл липсва обосноваване с наличие на основания по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, както и с доближаващата се смислово до посоченото фактическо основание, но не съвпадаща със същото хипотеза на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ (когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес). В настоящия случай не са налице данни, сочещи такова трето лице, чиито интереси биха били засегнати с предоставяне на исканата информация, поради което и не са били предприети действия от органа по искане на съгласие от същото за предоставяне на достъп. Визираното в оспореното решение правно и фактическо основание категорично не е сред посочените в ЗДОИ основания за отказ. Същото произтича от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, който макар и да е одобрен с решение на Народното събрание, представлява нормативен акт от по-ниска степен в сравнение със ЗДОИ и съгласно правилата на Закона за нормативните актове нормативният акт от по-ниска степен трябва да съответства на другите нормативни актове от по-висока степен (чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Следователно при положение че ЗДОИ предвижда специални изчерпателно регламентирани основания за отказ за достъп до обществена информация, не може позоваването на норма от правилник да представлява достатъчно и самостоятелно основание, различно от тези по ЗДОИ, за такъв отказ. Ето защо съдът намира, че оспореното решение не съответства на специалните изисквания за форма и съдържание по смисъла на чл. 38 от ЗДОИ, при което е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

 

С решение[28] от 11 юли 2024 г. АССГ отмени отказ на Изпълнителната агенция по околна среда да предостави (по заявление на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“) копие от проект на доклад с резултати от извършен преглед на площадките на пунктовете за мониторинг (ръчни и автоматични) от националната система за мониторинг на качеството на въздуха, предаващи данни в реално време и информация за две автоматични измервателни станции (АИС) – АИС „Младост“ и АИС „Павлово“. Изпълнителната агенция по околна среда отказва с мотив, че докладът е в процес на допълване. Съдът намира, че в конкретния случай е приложим ЗООС. В него се съдържа легално определение за информация за околната среда. Информация за околната среда е наличната първична информация, наличната предварително обработена информация и нарочно обработена информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно състоянието на атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и взаимодействието между тях, факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда, състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда, обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или чрез тези компоненти, анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда. Съобразно разпоредбата на чл. 17 от ЗООС всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен правен интерес. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничено само в случаите на чл. 20, ал. 1, т. 1-6 от ЗООС. В случая, за да постанови обжалвания отказ да предостави доклада, административният орган не се е позовал на някой от фактическите състави от приложимата правна норма, а е посочил, че докладът се допълва. С оглед на това съдът намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Уведомяването, че докладът се допълва, не представлява мотив по същество. Органът е бил длъжен да предостави доклада със съдържанието, което същият има към момента на произнасянето.

 

С решение[29] от 16 септември 2024 г. Административен съд - Разград отмени отказ на ОДБХ - София-град да предостави (по заявление на Радмила Ковачева, гр. Исперих) информация за резултатите от извършена проверка по сигнал на заявителката. Съдът посочва, че  неправилно административният орган е отрекъл правото на жалбоподателката да получи исканата информация. Законодателят не изключва подателите на сигнали от кръга на лицата, които могат да получат обществена информация по реда на ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Търсената информация би дала възможност на заявителката да си състави мнение за дейността на ОБДХ - София-град по осъществяване на официалния контрол, следователно тя е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Правото да се получава обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите обществени процеси, включително за мерките, които в рамките на осъществявания официален контрол компетентните органи предприемат за здравеопазването и хуманно отношение към животните.

 

С решение[30] от 27 ноември 2024 г. Административен съд - Велико Търново отмени отказ на кмета на Свищов да предостави (по заявление на Весела Николаева, гр. Велико Търново) информация, свързана с бюджета на Община Свищов за културни прояви в периода 2021-2024 г. Мотивът за отказ е, че след като заявителят е с постоянен адрес извън Община Свищов и няма имущество в тази община, то той няма правен интерес от искането. Съдът приема за основателно възражението на жалбоподателката за липсата на основание за отказ от обществена информация. За разлика от оспорването на индивидуални и общи административни актове, където наличието на правен интерес е основание за допустимост на съдебното обжалване, достъпът до обществена информация не е обусловен от пряк и личен интерес на молителя. В ЗДОИ липсва изричен текст, който да предвижда изискване за правен или друг интерес на молителя като условие за допустимост на искането и за предоставяне на обществената информация. Напротив, общия принцип е, че всеки обществен орган работи прозрачно и при спазване на закона. Всеки обществен орган публикува част от създадената информация. Всеки обществен орган е длъжен при поискване на предостави създадена или налична при него обществена информация. Ограниченията на това задължение на административния орган са изрично посочени и те са свързани със защита на личните данни на трети лица. След като в закона не е предвидено ограничаване на правото на гражданите до достъп до обществена информация, съобразно тяхното местоживеене, право на собственост или най-общо правен интерес, то в нарушение на материалния закон административният орган приема за необходимо условия за предоставяне на исканата обществена информация наличието на правен интерес. Както цитира и процесуалния представител на жалбоподателката, въпросът за необходимостта или липсата на правен интерес у молителя е разрешен от Конституционния съд в Решение № 7/1996 г. Трайната съдебна практика по въпросите за достъпа до обществена информация приема, че всеки има правен интерес да се запознае с работата на публичните органи и този правен интерес се презюмира. В конкретния случай в нарушение на материалния закон е отказано предоставянето на обществена информация.

 

С решение[31] от 18 декември 2024 г. АССГ отмени отказ на директора на ОДБХ - София-град да предостави (по заявление на Марта Георгиева, СОС) списъците на обезпаразитени и ваксинирани кучета, въведени във Ветеринарната информационна система (ВетИС) от управителите на ветеринарни клиники. Отказът е с мотиви, че информацията не е обществена и представлява професионална тайна. Съдът посочва, че в случая административният орган е изследвал предпоставките по смисъла на чл. 37, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, като се е мотивирал с приложението на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ – търсената информация има характер на друга защитена тайна, предвидена със закон. Този извод е изцяло неправилен и несъответен на ЗДОИ. В конкретния случай административният орган се е позовал на нормите на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ във връзка с чл. 22 от Закона за управление на агрохранителната верига, във връзка с чл. 8 от Регламент (ЕС) 2017/625 относно официалния контрол. Безспорно осъществяваната от БАБХ, респективно нейните териториални структури дейност по Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност осъществява официален контрол по отношение на ветеринарномедицинската дейност и в частност – тази по отношение на безстопанствените кучета. Заявеният със заявлението достъп се отнася до списъците по чл. 20 от Наредба № 4/01.02.2021 г. По силата на визираната норма управителите на ветеринарномедицинските заведения представят в съответната ОДБХ списък с идентификационните номера на кастрираните, обезпаразитените, ваксинираните, идентифицирани и въведени във ВетИС безстопанствени кучета в срок до 15 декември на текущата година. След проверка във ВетИС за съответствие на данните със списъка, ОДБХ изготвя справка за идентифицирани и въведени във ВетИС безстопанствени кучета и заедно със списъка я предоставя на съответната община. В тази връзка следва да се отбележи неправилността на мотивите на административния орган, свързани с ограничаване на достъпа до системата ВетИС. Както вече бе посочено, заявеният достъп се отнася не до самата система ВетИС, а до списъците представени от управителите на ветеринарномедицинските заведения на ОБДХ. Административният орган е мотивирал отказа си с констатацията, че търсената информация представлява професионална тайна. Липсва конкретика обаче, по какъв начин разкриването й би застрашило целта на контрола, защитата на нечии търговски интереси или правната защита. Не са посочени причини, поради които да не може да предостави достъп до търсената информация. Липсата на мотиви в тази насока възпрепятстват упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения отказ. В тази насока следва да се отбележи, че съгласно чл. 20 от Наредба № 4/01.02.2021 г. списъците следва да съдържат единствено идентификационните номера на кастрираните, обезпаразитените, ваксинираните, идентифицирани и въведени във ВетИС безстопанствени кучета от конкретната ветеринарномедицинска служба. Т.е. в тях не се съдържа каквато и да било информация относно целта на осъществения контрол, защита на търговски интереси или правна защита.

 

Мълчаливите откази

 

С решение[32] от 2 февруари 2024 г. АССГ отмени мълчалив отказ на изпълнителния директор на „Софекострой“ ЕАД да предостави (по заявление на Анина Сантова, в. „Капитал“) информация за изплатени суми за външни услуги от общинското дружество за 2022 г., съдържаща имената на фирмите и изплатените към тях суми и договорите за наем на техника, които е сключвало дружеството през 2022 г. Съдът посочва, че при депозирано заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, органът е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 34 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая липсва произнасяне от изпълнителния директор на „Софекострой“ ЕАД, което бездействие на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна. По ЗДОИ не е предвидена възможност за мълчалив отказ по направено искане за предоставяне на достъп до обществена информация, доколкото нормата на чл. 38 от ЗДОИ предвижда като форма на отказ писмено решение с конкретно посочени реквизити.

 

С решение[33] от 12 юли 2024 г. Административен съд - Пазарджик обяви за нищожен мълчалив отказ на директора на ГДИН да предостави (по заявление на Синдиката на служителите в затворите в България) информация за конкретните съдебни решения, по които са били обжалвани наказателни постановления за нарушения на ЗОП, извършени от директора и служители на ГДИН. Съдът посочва, че мълчаливият отказ е постановен в пряко противоречие с Решение № 383/30.01.2024 г., постановено по административно дело № 1071/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, тъй като съдът изрично е задължил ответника да се произнесе мотивирано по всеки един от пунктовете на заявлението. Ответникът изобщо не се е произнесъл по пункт т. 2, изречение 2 от заявлението, постановявайки оспорения мълчалив отказ. Затова същият е нищожен на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, която предвижда следното: „актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви“. Безспорно постановяването в случая на мълчалив отказ при изрично поставено задължение от съда за изрично мотивирано произнасяне представлява акт, извършен "в противоречие с влязло в сила решение на съда", поради което отказът е нищожен. Ирелевантни са възраженията на ответника, свързани със становището му, че законът не създава задължение за него да създава, събира и съхранява персонална информация по т. 2, изречение 2 от заявлението на жалбоподателя. Затова съдът следва да прогласи нищожността на мълчаливия отказ и отново да върне преписката на ответника за ново произнасяне, със задължителното указание да изпълни вече даденото му с Решение № 383/30.01.2024 г., постановено по административно дело № 1071/2023 г. на Административен съд - Пазарджик указание за изрично произнасяне. Тоест след прогласяване нищожността на оспорения мълчалив отказ и получаване на преписката, главният директор на ГДИН следва в 14-дневен срок да се произнесе изрично и мотивирано по т. 2, изречение 2 от подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация, като посочи фактическите и правни основания за отказа/съответно за предоставяне на поисканата информация в тази й част, а именно, относно посочване за периода от 01.08.2019 г. до 25.09.2023 г. на сигнатурите на съдебните решения, постановени от съдебните инстанции (първа и втора), по които окончателно са потвърдени наказателни постановления, издадени от директора на АДФИ, с които персонално в качеството на публичен възложител на главния директор на ГДИН са наложени административни наказания – глоби.

 

С решение[34] от 2 август 2024 г. АССГ отмени мълчалив отказ на КПК и КОНПИ да предоставят (по заявление на Мирела Веселинова, в. „Капитал“) информация за размера на основните и брутните заплати на председателя и членовете на КПК и КОНПИ, както и информация за това има ли дублиране на възнаграждения за изпълняваните функции в две комисии. Съдът приема, че мълчаливият отказ по заявление за достъп до обществена информация е незаконосъобразен. Единствената призната от закона възможност за процедиране е задълженият субект да постанови изричен акт в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ – с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация.

 

Оставяне на заявление без разглеждане

 

С решение[35] от 27 ноември 2024 г. АССГ отмени втори отказ на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД да предостави (по заявление на Николай Неделчев, гр. София) информация за това коя адвокатската кантора осигурява правна помощ на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, има ли санкционирани или уволнени служители, извършвани ли са проверки от АДФИ или СП и какви са резултатите от тях по случая с изнесените в публичното пространство данни за нанесена бюджетна щета в размер на общо над 150 милиона лева чрез действия и бездействия на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. След спечелването на дело срещу първия отказ да бъде предоставена тази информация и връщането на преписката на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД за ново произнасяне по заявлението, директорът на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД уведомява заявителя, че следва да уточни предмета на исканата информация, което заявителят прави в срок, но въпреки това директорът на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД оставя заявлението без разглеждане като приема, че указанията за уточняване на предмета на заявлението не са изпълнени. Съдът приема, че не е налице хипотезата за оставяне на заявление без разглеждане по чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждащ такава възможност само в случаите, когато заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни от получаване на уведомлението за конкретизиране на искането. В настоящия казус още с първоначалното заявление молителят е уточнил предмета на исканата информация – данни относно евентуално наказани служители; данни за проверки и ако са извършени такива от Министерство на енергетиката, АДФИ, СП – резултатите от тях; данни за подаден сигнал до прокуратурата, ако има такъв, във връзка с извънсъдебна спогодба между АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, от една страна, и фирми на Христо Ковачки, от друга. От изложеното се налага категоричен извод, че отказът на изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД да разгледа по същество отправеното до него заявление за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.