За нравите в една съдебна палата и демократичните ценности
 Любомир Йорданов |
Когато става дума за цензура, налагана със сила, често се употребяват думите „слово в окови“. Мнозина смятат това за метафоричен израз. Все пак живеем в Европа през 21. век и в общество, което над 20 години се афишира като демократично. Понякога обаче сенките от миналото оживяват, придобиват плът и кръв и белезниците наистина щракват… За щастие в един такъв случай през декември 2006 журналистите стигнаха само до звука на разтърсените пред тях белезници. Те не се сключиха около китките им, но затвориха пред тях съдебната зала. Този ден в Районния съд на Лом се гледаше дело твърде интересно и от юридическа, и от житейска гледна точка. През лятото същата година млада шивачка, тръгнала да изтегли от банкомата скромната си заплата, с потрес установила, че в картата й има 75 000 лева, дошли неизвестно откъде. Първо не повярвала на очите си, но после започнала бързо да тегли парите, решавайки, че е допусната грешка, която скоро ще бъде поправена. За около седмица ломчанката прибрала близо 72 000 лв., обикаляйки банкоматите в цялата област. Разбира се, грешката, допусната случайно от счетоводителя на голяма фирма във Великотърновско, била открита и сметката блокирана. Но парите вече ги нямало. Чрез записи на банкови камери полицаите установили, че шивачката е взела солидната сума. Тя обаче упорито отричала. По случая било заведено дело. На което аз, като кореспондент на „Труд“, и репортерката от „Ломпрес“ Камелия Обретенова отидохме. Историята вече бе разгласена в медиите. Интересът към нея беше голям, но за наша изненада пред вратата на залата стърчеше също така голям охранител. Който категорично заяви, че съдията по делото Нина Каменова е забранила достъпа на журналисти в залата. На какво основание – не отговори. При опита ни да влезем, въпреки неясно защо издадените забрани, охранителят ни сграбчи, разтърси белезниците и заяви: „Никъде няма да влизате! Слагам ви белезниците и ви водя в ареста!“. Едва откопчили се от охраната, потърсихме възмутени председателката на съда Наталия Лозанова и попитахме делото при закрити врати ли се гледа. Отговорът беше – не. Но
съдията по делото не желаела
журналисти на заседанието
На възражението ни, че в закона има ясни правила кога на едно дело не се допускат репортери и граждани и че случаят не попада в тези разпоредби, Лозанова отговори: „Така е, но трябва да говорите със съдията!“. Която пък беше в залата и докато ние си търсехме правата, вече бе приключила заседанието. Веднага написахме сигнал за скандалното осуетяване на правото ни на информация до председателя на Окръжния съд Диана Кузманова. Изпратихме сигнал и до ПДИ. Юристите на фондацията отговориха, че забраната за влизане на дело при открити врати е незаконна и представлява дискриминация. Съветът им бе да сезираме Комисията по дискриминация. Междувременно председателката на Окръжния съд Кузманова се срещна с нас и поднесе извинения за станалото. Още преди месеци тя бе разработила програма за работа с медиите, в която бяха записани ясни и ефективни правила за достъпа до съдебните зали и комуникацията със съдиите. На всички журналисти бяха раздадени пропуски за съда. В Лом обаче тези правила и документи не важаха. Съдия Кузманова обеща, че ще проведе сериозни разговори с ръководството на ломския съд за промяна в отношението им към журналистите и осигуряване на достъп до обществена информация. Затова и не изпратихме жалба в Комисията по дискриминация. Не след дълго ломският съд вече имаше и говорител. Въпреки установените формални контакти
отношението към репортерите
в Лом остана негативно
Просто в крайдунавската палата царяха други нрави – и не само към журналистите. През 2009 охраната в ломския съд пак бе вдигната на крак, но не заради репортери, а защото някой бе излял опасен за здравето живак пред кабинета на съдийка. Така и не заловиха „терориста“, но стана ясно, че отровният метал е хвърлен не за предупреждение по някакво дело, а като черна магия, правена от една съдийка на друга… Между двата описани случая едва ли има нещо общо, освен че е трудно уважението към демократичните ценности и свободата на словото да съществуват заедно с черните магии.
Този текст е част от новата книга на ПДИ „Купувам/продавам брега на Дунав (10 години ЗДОИ, 60 истории на журналисти)”.
Още за книгата