 Дарина Палова |
Законодателни изменения в областта на активното публикуване на информация за провежданите обществени поръчки
С направените през 2014 промени в Закона за обществените поръчки /ЗОП/ бяха въведени нови задължения за възложителите на обществени поръчки, които се отразиха върху практиките по публикуване на тази информация. С въвеждането на чл.22б възложителите на обществени поръчки трябваше да създадат секция „Профил на купувача“, която представлява обособена част от тяхната електронна страница или от друг интернет адрес, за който е осигурена публичност. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба в тази секция задължително се публикуват под формата на електронни документи 21 категории информация, свързана с възлаганите обществени поръчки. Така например на публикуване подлежат: решенията за откриване на процедурите и обявленията за обществени поръчки; документациите за участие в процедурите; протоколите и докладите на комисиите за провеждане на процедурите; решенията за завършване на процедурите; договорите за обществени поръчки заедно с приложенията към тях, както и информация за датата, основанието и размера на всяко плащане по договорите за обществени поръчки и т.н. Проучването на ПДИ имаше за цел да провери по какъв начин и до каква степен законодателните изменения в активното публикуване на информацията за обществените поръчки в страната са довели до промяна в съществуващата практика.
До 2015 в проучването фигурираха три въпроса, свързани с обществените поръчки, които бяха изследвани в период от три години – от 2012 до 2014: има ли в интернет страницата регистър за обяви на обществени поръчки; има ли информация за възложените обществени поръчки; публикувани ли са в интернет страницата договори на институцията. С оглед направените изменения в ЗОП към тези въпроси през 2015 бяха добавени още два - има ли в страницата секция „Профил на купувача“ и публикувани ли са плащанията по договори за обществени поръчки. Ето защо, сравнимост на резултатите от тазгодишното проучване с тези от предходните години е налице по отношение на първите три въпроса.
Резултати - статистика по години
Резултатите от проучването показват ръст на публикуваната от възложителите по обществени поръчки информация в сравнение с предходните години. През 2015 г. 83,64 % /455/ от изследваните 544 институции са публикували решенията за откриване на процедурите и обявленията за провежданите обществени поръчки. За сравнение през 2012 тази информация е била налична на страниците на едва 46 % от институциите – почти двойно по-малко. Същото се отнася и за публикуване на информацията за решенията за възложените обществени поръчки /напр. решенията за определяне на изпълнител; за класиране на участниците, за прекратяване на процедурата и др./ докато през 2012-2014 процентът на публикуваната информация е не по-висок от 10.22 %. През 2015 наблюдаваме изпълнение на това законово изискване при над 56 % от институциите /308 институции/. Най-драстична е промяната в резултатите, касаещи достъпността на информацията за публикуваните договори по обществени поръчки. Както неведнъж сме посочвали в годишните доклади за състоянието на достъпа до информация, става въпрос за труднодостъпна информация, която институциите често отказваха при постъпило заявление и в редица случаи въпросът дали следва да се предостави копие от договор за обществена поръчка беше поставян за разглеждане и решаване от съда. Същевременно въпреки, че съществуваше задължение за изпращане на информация за публикуване в регистъра на обществените поръчки към Агенцията за обществени поръчки, на практика там не се публикуваха в цялост самите договори, както и данни за тяхното изпълнение. Според резултатите от тазгодишното проучване, изпълнение на законодателното изискване за публикуване на договорите има при 54% от институциите - в пъти повече от информацията, публикувана в предишни години, когато едва броени институции публикуваха договорите в цялост – през 2012 те са 1,90 %, през 2013 – 2,25 %, а през 2014 - 2.81%.
Тазгодишното проучване показва още, че най-голямо е изпълнението на законовото изискване към възложителите на обществени поръчки да създадат секция “Профил на купувача“ - 94% са създали такава. Значително по-нисък е процентът на изпълнение на задължението за публикуване на информация за направените плащания по договори за обществена поръчка – едва 29 % от институциите са публикували данни за датата, основанието и размера на извършените плащания.
Резултати - статистика по институции
Колкото до изпълнението на задълженията за публикуване на информация за обществените поръчки от различните институции, оказва се че то е най-голямо при централните органи на изпълнителната власт, висок е процентът на изпълнение и при независимите органи на власт, както и при общините.
Изводи
Налице е положително развитие в практиката по публикуване на информация за откриване на процедурата, нейното протичане, класирането на участниците, сключването на договорите и последвалите плащания по тях. Причините са комплексни: от една страна бе създадено изрично и ясно регламентирано законодателно изискване за публикуване в интернет на няколко важни категории информация в предварително известно виртуално място – секция „Профил на купувача“; от друга страна - не бива да забравяме за съществуването на компетентен държавен орган, който следи за изпълнението на изискванията на ЗОП – Агенцията за обществени поръчки, сред чиито правомощия е и да налага санкции при нарушения. На трето място, в административно-наказателните разпоредби на ЗОП са предвидени няколко сериозни санкции за възложителите на обществени поръчки. Съгласно разпоредбата на чл.128в ал. 7 от закона възложител на обществена поръчка, който наруши изискването на чл.73.ал.4 /не публикува в профил на купувача решение за класиране на участниците и определяне на изпълнител на поръчката/ се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. или глоба от 300 до 1000 лв.
Направените законодателни изменения и последвалите промени в практиките на институциите по публикуване на информация за обществените поръчки са сериозна и дългоочаквана крачка напред, която в дългосрочен план би следвало да доведе до ограничаване на възможностите за злоупотреби и корупционни практики. За целта обаче констатираната в тазгодишното проучване позитивна практика трябва да се превърне в трайна и неизменна характеристика на дейността на възложителите на обществени поръчки.