 адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ |
В последните дни от мандата на предходното редовно правителство екипът на Министерството на правосъдието (МП) обяви обществено обсъждане на проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението, което приключи на 2 март. Малко по-рано, през януари 2026 г., влязоха в сила измененията и допълненията в Правилника за вписванията, с които бе драстично ограничен достъпът на граждани и журналисти до нотариални актове. През декември 2025 г. пък приключи работата си работната група към МП, която изработи проект на изменение и допълнение в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които да бъде въведена процедура за бързо прекратяване на дела-шамари, заведени срещу журналисти или активисти при злоупотреба с право и с цел препятстване на свободата на словото и общественото участие. Интересно защо екипът на бившия министър Георги Георгиев не побърза да обяви обществено обсъждане на тези промени, въпреки че те са в отговор на задължително изискване на европейска директива.
Три инициативи, засягащи прозрачността на управлението
Правото на достъп до информация и свободата на словото са неделима част от понятието за „демократично общество“, както неведнъж е подчертавал и Европейският съд по правата на човека. По време на избори тези права и свободи са още по-значими, тъй като кой с каква програма се кандидатира е от съществено значение за това гражданите да направят информиран избор.
В последните месеци Програма достъп до информация зае активни позиции по посочените три проекта. Критикувахме като необоснована и непонятна инициативата за скриване на документи от имотния регистър, където нерядко разследващи журналисти и граждански активисти откриват „мръсни ризи“ на властта. Възразихме заедно с Български институт за правни инициативи, Центъра за изследване на демокрацията и други организации срещу приемането на предложения Закон за прозрачност и почтеност на управлението. Излязохме и с отделно становище по тези опасни за свободата на словото и демокрацията текстове. Недоумяваме защо готовите допълнения към ГПК за борба срещу делата-шамари не се придвижват.
Оказа се, че правото на достъп до информация и защитата на свободата на словото не са приоритет на отишлото си вече правителство. Обратно, достъпът до информация от имотния регистър бе ограничен, а очакваната защита на свободата на словото срещу злонамерени дела не е приоритет. Вместо това единственият приоритет за някои политически субекти се оказа идеята за „регистриране“ на граждански организации и журналисти в името на „прозрачността и почтеността в управлението“.
Проект на закон за прозрачност на управлението
По предложения проект на закон бяха изпратени в хода на общественото обсъждане десетки критични становища от различни организации. Силната вълна на критика не попречи обаче паралелно, преди да е приключила процедурата по обществено обсъждане, група депутати от ГЕРБ начело с бившия министър на правосъдието да внесат скоростно идентичен законопроект в парламента. Фактът, че не дочакаха края на общественото обсъждане и обобщение на становищата показва колко се интересуват тези народни представители от мнението на обществото и отделните групи в него. Продължаващото упорство да бъде приет подобен закон буди притеснение, особено в светлината на дългосрочното геополитическо домогване на факторите от Кремъл да подкопаят още неукрепналите демокрации в нашия географски район на Европейския съюз.
Необходимост от “управление на слънчева светлина“
Отпреди повече от 20 години са опитите да бъдат „регистрирани“, „чипирани“ и прочие участниците в обществения дебат под претекста за „регулиране на лобизма“. Вместо да се мисли за това, как управлението да стане по-прозрачно за гражданите, се мисли за това, как гражданите и техните инициативи да бъдат затруднени в коментирането по публични теми и упражняването на законоустановените им права да участват в обществени обсъждания и дебати. В същото време мощните лобисти си остават на тъмно в проектите за закони, а усещането за „задкулисие“, „кукловоди“ и корупция във властта продължават. Разбира се, тези усещания и доказателствата за тяхната основателност не се нравят на мнозина в политическата класа, някои бизнес среди и сенчести кътчета на спектъра, поради което се водят и дела за „обида“ и „клевета“ срещу използването на термини като „задкулисие“, „олигарх“ и други. Обратно на европейската директива от 2024 г. тези дела да се пресичат на ранен етап, реални стъпки за това не се правят, но пък се засилва законодателна инициатива за регистриране на гражданите и техните сдружения.
Накъде трябва да сочи светлината на прожекторите?
През последните 15 години няколко казуса маркираха необходимостта законодателството за достъп до обществена информация да бъде доразвито в посока прозрачност на срещите на държавни служители с частни лица. Един от тези случаи бе опитът на Министерството на вътрешните работи да запази в тайна колко пъти, кога и по какъв повод са се срещали в сградата на институцията народният представител Делян Пеевски и министърът Цветан Цветанов. Срещата на президента с руския премиер по това време и днешен президент на Русия Владимир Путин относно т.нар. „Голям шлем“ бе друг знаков казус. Твърдените срещи на Васил Божков - Черепа с министъра на финансите, стенограмите от срещите при президента относно фалита на КТБ, стенограми от заседания и имената на членове на работни групи и вътрешни комисии са също сред случаите, които обосновават необходимостта от по-голяма прозрачност на управлението. По тази причина в продължение на години в докладите на ПДИ относно състоянието на достъпа до информация в България сме предлагали да бъде изготвен и приет Закон за управлението „на слънчева светлина“. Тоест, необходимост от закон за прозрачно управление има. Не такъв проект на закон обаче бе предложен от Министерството на правосъдието.
Контекст, в който се предлага проектът за закон
Не следва да се пренебрегва контекстът, в който се появява проектът за закон. Това става насред вълна от инициативи в Централна и Източна Европа с източник Кремъл за приемане на закони за регистриране на „чуждестранните агенти“ или „чуждестранните шпиони“. Такъв закон унищожи свободния дебат и гражданското общество в Русия, такъв бе натрапен на гражданите на Грузия, приет е в почти всички държави от бившия Съветски съюз и се правят опити за пробив в държави от Европейския съюз. Българският проект на закон съмнително възпроизвежда дори заглавието на унгарския Закон за прозрачност, внесен от мнозинството зад Виктор Орбан, който стана през 2025 г. обект на остра критика от международни организации за защита на правата на човека и органи на Европейския съюз. В България от 2022 г. подобни законопроекти и злостни атаки срещу граждански организации води партия „Възраждане“. Стигмата спрямо активни граждани ескалира чрез противозаконното изнасяне през 2022 г. на над 800 ЕГН-та като наказателна акция срещу свободата на словото и демокрацията.
Основна цел и последица от тези проекти на закони е преместването на общественото внимание и „светлината на прожекторите“ от държавните сгради и служители към частните лица, към гражданите, които искат да изразят мнението си, да участват в обсъждането на даден проект за закон или политика. Стигматизирането на гражданите и техните организации чрез режима на регистрация е едно от средствата на източните деспотии за борба срещу демокрациите и правата на гражданите.
Основни проблеми на предложения проект на закон
В сбит вид акцентите по критичните бележки срещу проекта на закон могат да бъдат представени по следния начин:
- Необходимо е да бъдат извадени на светло срещите и заседанията на държавни органи, комисии, служители, а не да бъдат регистрирани желаещите да участват в публични дебати.
- Принципът трябва да бъде – публичност на държавните служители и непубличност на частните лица, а не обратното.
- Задължението за регистриране на неправителствените организации (вкл. в обществена полза), които случайно и инцидентно са влезли в дебат, но не и на системни участници в дебати като синдикати и др., които лобират по занятие, е смущаващо от гледна точка правото на информация, гражданското участие и свободата на словото. Журналистите не са прецизно изключени от задълженията по проекта на закон, въпреки твърденията в обратна посока. Изключени са само т.нар "представителите на медии".
- Проектът се внася в контекста на вълната от инспирирани от Кремъл закони за регистрация на чужедстранните агенти.
- Критичните становища в дебата не бяха отчетени в необходимата степен
- Проектът има риск да стане закон за борба срещу прозрачността и почтеността в управлението
Някои бележки
В заключение следва да се посочи, че обществото ни е в притеснителна точка от своето развитие. След 36 години демократично развитие смятахме, че някои основни права и свободи се подразбират. Че гражданите критикуват и избират, а властта се отчита и трябва да е прозрачна. Оказа се, че след близо четири десетилетия още има политици и намерения тези знаци плюс и минус да се обърнат. Само преди няколко месеца една малка партийка от управляващата коалиция предложи затвор за журналисти, които изнасят информация, какъвто не е съществувал дори в сталинските години на НРБ. Последните стъпки на отминалото правителство показват, че постиженията на демокрацията могат да бъдат лесно подкопани. Това означава, че в навечерието на нови избори и сътресения в световен мащаб трябва да продължим да отстояваме основните права на хората, за да не позволим тиранията да изпълзи от дупките си и да завладее това, което с труд отвоювахме за обществото.