Най-честите жалби са срещу мълчаливи откази на общината и на областната управа, припомня съдия Тинка Косева
 Тинка Косева |
64 дела по ЗДОИ е гледал тази година Административният съд във Варна, като през 2012 те са били 56. 41 съдебни решения на административните магистрати са потвърдени и само 9 –отменени. Данните бяха изнесени в Деня на отворени врати през ноември от председателката на съда Тинка Косева, която бе решила да го посвети на ЗДОИ. Институциите –държавни и общински, имат нужда да бъдат запознати със закона, за да го спазват и да направят работата си по-прозрачна, заявиха журналистите и вместо лекция поискаха пресконференция по темата. Най-фрапиращите случаи са тези, в които има мълчалив отказ, когато задължените субекти не отговарят на заявленията, коментира шефката на съда. Тя припомни, че ЗДОИ ги задължава, дори когато питането не е свързано с обществена информация. Институциите са длъжни да постановят решение и при отказ, но с посочени мотиви, че исканите сведения не представляват обществен интерес, каза съдия Косева. Мълчаливите откази са винаги незаконосъобразни, затова и съдът ги отменя, връщайки ги на съответната институция да се произнесе, допълни тя. Анализът показва, че ред институции, които са задължени субекти, не познават ЗДОИ. Дори да не се предостави информация, институцията е длъжна да се обоснове, затова и случаите на мълчалив отказ падат в съда, уточни още Косева. Най-честите жалби са срещу откази на Община Варна, следвана от Областна управа. Делата срещу нея са предимно заради отказана информация за продажбата на 122 дка от Морската градина, обясни шефката на Административния съд. Последвали са дела и срещу отказа на Окръжна прокуратура да предостави информация по образувана преписка с продажбата на тези декари. Държавното обвинение в морската столица се е произнасяло с мотивирани решения, като се е позовавало на класифицирана информация по делото. Съдът няма как да прецени дали данните действително са секретни, каза Косева. Тя посочи и случаи, допускани най-често в Община Варна, където в законовия срок за отговор вместо същинска информация се дава само разрешение за получаването й. След което даването на отговор се прехвърля в съответната дирекция, например „Архитектура и благоустройство”, където се забавя, а често и не се предоставя информация и пак се стига до обжалване в съда.
Има и добра тенденция – институциите да приемат надделяващия обществен интерес, без да се оправдават, че информацията касае трети лица, коментира още съдия Косева. Те показват и по-добро познаване на закона, и следене на натрупаната съдебна практика. Надделяващият обществен интерес е за информация при съмнения със злоупотреба с власт и корупция и институциите - при спазване на процедурата - следва да я предоставят и в случаите, когато засяга правата на трети лица, допълни Косева. Тя се учуди на факта, посочен от журналистите, че представителствата на централните институции по места отказват информация с мотива, че им забраняват от София - една често срещана практика. Защо ще ви изпращат при централата, когато законът посочва, че държавните органи и териториалните им подразделения са задължени субекти, попита риторично председателката на Административния съд.
Справка показва, че Обединеното гражданско сдружение и Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА) са сред най-търсещите данни от институциите във Варна. Почти едни и същи лица и граждански сдружения са най-активни. Някои подават заявления и като физически лица, и като представители на НПО, но това си е тяхно право. Често допускана грешка в заявленията за достъп е, че не се посочва формата на отговор - устна, писмена или на технически носител, не са конкретни и ясни въпросите, обобщи съдия Косева.