 Фани Давидова |
22 октомври 2010
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Вносител – Министерски съвет
Предлагани промени
С предложения законопроект се изменят няколко (твърде разнородни по съдържание) групи разпоредби на Наказателния Кодекс.
Силно притеснение предизвикват промените, свързани с криминализиране на определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия. Предложеното с §10 от законопроекта изменение на чл. 162, ал. 1 и 2 в Раздел І „Престъпления против равенството на гражданите” Гласи - „Чл. 162. (1) който чрез слово, печат или други средства за масово осведомяване, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който РБългария е страна, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
Мотиви към законопроекта
Според вносителите тази група предложения за изменения на НК са свързани с Рамково решение 2008/913/ПВР от 28 ноември 2008 на Съвета на Европа относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право.
Коментар на ПДИ
Новата редакция на чл. 162, ал. 1 и 2 на НК е напълно неприемлива от гледна точка на правото на свобода и изразяване, както и на правото на получаване и разпространяване на информация. Предлаганата норма е бланкетна, изискваща попълване на част от признаците на престъпния състав от съответните специални закони – напр. чл. 6, ал. 2 от Конституцията и Закона за защита от дискриминация (ЗД). ЗД – чл. 4, ал.1 изрежда 19 основания за неравно третиране, които са недопустими. Сред тях освен етническата принадлежност, религия, увреждане, сексуална ориентация, са и лично, семейно или имуществено положение , възраст и човешкият геном. Подобно изключително широко изброяване на признаци, които ще бъдат част от престъпния състав, ограничава неоправдано правото на свободно изразяване, както и правото на свободно получаване и разпространяване на информация.
18 октомври 2010
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Вносител – Министерски съвет
Предлагани промени
Със законопроекта (чл.11, ал.2 от ЗТР) се предлага въвеждане на т.нар. „регистриран достъп“ до търговските дела, предвижда се и ограничаване на електронния достъп до регистъра, като се поставя изискване ползвателите да притежават електронен подпис.
Коментар на ПДИ
Публичността на търговския регистър е несъмнен принцип в правото на цивилизования свят. Основният смисъл в държавната регулация, изразяваща се в регистрация на търговците, е осигуряването на стабилност и сигурност на стопанския оборот чрез публичност на данни относно търговците. Още на 12.08.2010 ПДИ изпрати критично становище относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър до авторите на проекта (пълният текст на https://www.aip-bg.org/pdf/stanovishte_ZRT_11082010.pdf). ПДИ е на мнение, че въвеждането на платен достъп до Търговския регистър съществено и необосновано ограничава неговата публичност. Според нас платеният достъп няма общо със защитата на личните данни, противно на твърдяното в мотивите към законопроекта. Същевременно смятаме, че е налице надделяващ обществен интерес от публикуването на данните в регистъра с цел икономическа стабилност и предвидимост. Публичността на търговския регистър чрез интернет е и изискване съгласно Директива 68/151/ЕИО, изменена с Директива 2003/58/ЕО на Европейския парламент. Съгласно тези нормативни актове е задължително публикуването онлайн на данни за търговските дружества, в това число данни за „назначаването, прекратяването на мандата и данни за лицата, които в качеството си на орган, създаден в съответствие със закона, или като членове на такъв орган са упълномощени да представляват дружеството при сделките с трети лица и в съдебни и извънсъдебни процедури, или участват в управлението, надзора или контрола на дружеството” (чл.2, т.1, буква „г” от Директива 68/151/ЕИО).
18 октомври 2010
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител – Министерски съвет
Предлагани промени
Проектът предлага законова регламентация на изискванията за индивидуализацията на всички акционери на дружество, издало поименни акции. Особено внимание е отредено на книгата за акционерите, която се предвижда да съдържа пълна и актуална информация за притежателите на поименните акции във всеки момент. Предвижда се и контрол от страна на лицето или лицата, представляващи дружеството, по отношение на всяко вписване, което се извършва в книгата за акционерите, както и по отношение на изготвянето на актуален списък на поименните акционери и на обявяването му. Според вносителите законопроектът има за цел да осигури прозрачност на информацията при установяване собствеността на акциите в търговските дружества.
16 октомври 2010
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Вносители - Красимир Ципов, Николай Петков, Цветан Сичанов
Предлагани промени
Проектът разширява правомощията на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), като се предвижда възможността тя да участва в преговорите и сключването на двустранни и многостранни споразумения по въпроси от нейната компетентност.
Проектът предвижда предоставянето на изрични правомощия на КЗЛД за обучения на администратори на лични данни. Предлаганият законопроект предвижда и изрично уреждане на правото на всяко физическо лице да получава безплатен достъп до своите данни без ограничение във времето. Сегашната редакция на закона (чл.28, ал.2 от ЗЗЛД ) гласи, че лицата имат право на безплатен достъп на данните си от конкретен администратор само веднъж годишно.
12 октомври 2010
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител - Министерски съвет
Предлагани промени
Проектът цели промяна на Закона за електронния документ и електронния подпис в няколко насоки. Променя се режимът на електронните подписи като се запазват обикновеният и усъвършенстваният електронен подпис, но изискванията към тях се променят. Променен е и правният режим на универсалния електронен подпис. Към момента единствено на този подпис се придава значението на саморъчен в отношенията с държавните органи и с органите на местното самоуправление и местната администрация.
Законопроектът предвижда отмяна на регистрационния режим на доставчиците, като режимът е заменен с уведомителен. Въвежда се ново определение за понятието „квалифициран електронен подпис” и се посочват изискванията, на които следва да отговаря удостоверението за квалифициран електронен подпис.
Законопроектът предвижда и промяна в режима на признаване на правната стойност на издадени в други държави - членки на Европейския съюз, удостоверения за квалифициран електронен подпис. Чл. 44 от законопроекта, установява автоматизъм, за разлика от досегашния режим, като удостоверенията за квалифициран електронен подпис, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в държави – членки на Европейския съюз, ще се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчици.
В чл. 19, ал. 3 от законопроекта изрично е посочено, че доставчикът на удостоверителни услуги е лице, осъществяващо публични функции.
12 октомври 2010
Законопроект за Държавна агенция за разузнаване. Вносители - Иван Костов и Димо Гяуров
Текст на законопроекта
Законопроектът предлага създаването на нова агенция - Държавна агенция за разузнаване (ДАР), която да обедини сега съществуващите Националната разузнавателна служба и Служба “Военна информация” към Министъра на отбраната.
Предлага се Министър председателя (чл.16 и сл. от законопроекта) да упражнява общото ръководство на новата агенция, да назначава и освобождава председателя на ДАР (съгласно сега действащата уредба, председателя на ДАНС се назначава с указ на президента на РБ), да определя задачите на агенцията и да приема отчета за изпълнението им.
Текстът предвижда Народното събрание да упражнява парламентарен контрол относно дейността на Държавната агенция за разузнаване.
От гледна точка на свободата на информация и нейните ограничения, текста на законопроекта следва да се прецизира, като се съобрази най-малкото с международните документи в тази област – Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, приета през 2008 г.1 Текстът следва да бъде съобразен и с действащите Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и Закон за достъп до обществената информация (ЗДОИ).
Така например законопроекта (чл.12) превръща автоматично в държавна тайна по смисъла на ЗЗКИ, цялата информация за дейността и служителите на ДАР. Иначе казано, цялата информация, свързана с ДАР е държавна тайна а приори.
Подобно законодателно разрешение, да се засекрети изцяло дейността на държавна агенция и то с най-високата степен на секретност е неприемливо. Съгласно цитираните международни стандарти, достъпът до документите трябва да бъде правилото, а поверителността – изключението. Ограниченията на достъпа трябва да бъдат изброени точно в закон, да бъдат необходими в демократичното общество и да бъдат пропорционални на целта да се защитят други законни интереси. Българският ЗЗКИ, както и правилникът за неговото приложение, също изискват извършване на преценка на вредата при засекретяване на всеки конкретен документ.