Продължаваме публикуването на прегледа на законодателството и практиките, свързани с правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни в България. В този и в следващия брой ще представим защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в интернет.
Относима нормативна уредба
Закон за електронния документ и електронния подпис
Закон за електронните съобщения
Закон за електронната търговия
Закон за дейностите по предоставяне на услуги
Наказателен кодекс
Защита на данните при предоставяне на електронни услуги
С приемането на Закона за електронните съобщения (ЗЕС, обн., ДВ, бр. 41 от 22 май 2007) се даде специална правна уредба на защитата на личните данни в електронните мрежи на национално ниво. Като цяло в българската правна система бе въведена Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи.
Стъпвайки върху основните понятия и принципи, регламентирани в ЗЗЛД, глава петнадесета на ЗЕС – „Сигурност на електронните съобщителни мрежи и услуги, конфиденциалност на съобщенията и защита на данните на потребителите” – дава специална защита на личните данни на крайните потребители при използването на електронни мрежи и услуги. За разлика от предвиденото в ЗЗЛД, закрилата на личните данни по ЗЕС се отнася за всички крайни потребители на далекосъобщителните услуги, които могат да бъдат както физически, така и юридически лица. В тази си част законът предвижда редица нови задължения за защита на данните за оператори, които осъществяват услуги чрез отворена електронна комуникационна мрежа и изисквания към дейността им.
Освен разпоредби за защитата на личните данни, глава петнадесета на ЗЕС съдържа и самостоятелен раздел – „Конфиденциалност на съобщенията”. Създадена е позитивна правна уредба за гарантиране на конституционно установените свобода и тайна на кореспонденцията и на другите съобщения (чл. 34, ал. 1 КРБ) при предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Съгласно чл. 250а на ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, необходими за: проследяване и идентифициране на източника, направлението, датата, часа и продължителността и типа на връзката, а също и за идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство. Данните се съхраняват за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и престъпления по чл. 319а - 319е от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица. Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичането на срока. За данни, до които е осъществен достъп и са били съхранени, ръководителят на органа, отправил искане за достъп, може да поиска предприятието, което ги е предоставило, да ги запази за срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на предоставяне.
E-commerce
Законът за електронната търговия, приет през 2006, въвежда стандартите, заложени в Директива 2000/31/ЕС за електронната търговия. По смисъла на закона, търговски съобщения са рекламни или други съобщения, представящи пряко или косвено стоките, услугите или репутацията на лицето, извършващо търговска или занаятчийска дейност или упражняващо регулирана професия. Търговските съобщения, които са част от или представляват услуга на информационното общество следва да отговарят на изброени в закона изисквания: те трябва да бъдат лесно разпознавани като търговски, да позволяват ясна идентификация на физическите или юридическите лица, от името на които са направени, да определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционни предложения като отстъпки, премии и подаръци и т.н. Доставчик на услуги, изпращащ търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано.
Към Комисията за защита на потребителите се води електронен регистър на електронните адреси на лицата, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения по ред определен с наредба на Министерски съвет. Законът въвежда забрана да се изпращат непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в този регистър.