Петър Христов от ОД на МВР раздвижи лениви администрации чрез ЗДОИ
 Ангел Трайков |
Знаех, че шуменец е подавал заявления по един и същ повод в Дирекция „Бюро по труда“ и Дирекция „Социално подпомагане“ и се надявах от поделението на Агенцията по заетостта да ми разкажат за неговия случай с желание, понеже са го решили успешно. Но юрисконсултът, иначе любезна и приветлива дама, ми обясни, че щом се интересувам, трябва да подготви текст, да го съгласува с директора си, да го изпрати в Агенцията за социално подпомагане в София, там от пресцентъра да го одобрят и едва след като го върнат, бих получил съответната информация. Дълга, сложна и излишна процедура, в която вече с едно наум реших да участвам. И веднага ударих на камък. Шефът на „Бюро по труда“ Татяна Пенчева била против, по случая продължавало прокурорско разследване, а и човекът, подал заявлението, сега бил началник в полицията. Попитах за името му, а юрисконсултът Даниелка Стайкова отвърна: „Забранено ми е да давам каквито и да е сведения“.
Въпреки това открих Петър Христов, офицер в ОД на МВР – Шумен, който без проблем сподели как опитал да „раздвижи“ администрацията на двете служби с помощта на Закона за достъп до обществена информация. Началникът на група в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ започна с уговорката, че
не е от хората, които търсят
информация „заради спорта“
а за да защити конкретен на семейството му интерес. Мотивите да подаде заявления до „Бюро по труда“ и „Социално подпомагане“ са, че и двете дирекции са пряко ангажирани с реализирането на Националната програма „В подкрепа на майчинството“, действаща през 2009. Христов разчитал на нея, защото съпругата му трябвало да се върне на работа, а някой да гледа второто им дете, което тогава било на 4 месеца. Накратко: обяснили на семейство Христови, че за да бъдат включени в програмата, майката следва да е започнала работа, а след това им отказват.
В заявлението към „Социално подпомагане“, внесено в края на март 2009, Петър Христов изисква депозираните от майките заявления за януари, февруари и март 2009 и общия брой на предложенията-заявки за разкриване на свободни работни места по същата програма, които са изпратени от „Социално подпомагане“ към „Бюро по труда“. А от „Бюро по труда“ настоява да разбере за получените предложения-заявки за същия период от време и за общия брой от същите предложения-заявки, които са удовлетворени, както и общия брой препоръчителни писма, с които одобрените лица по програмата са насочени към съответния работодател – в случая „Социално подпомагане“.
От „Бюро по труда“ коректно и в срок му предоставят необходимите справки, но „Социално подпомагане“ мълчаливо му отказва. А Христов изрично е посочил, че
има правен интерес
от исканите данни
което не е необходимо по закон. След това той депозира жалба в Административен съд – Шумен. Делото приключва с две съдебни заседания. Юрисконсултът на „Социално подпомагане“ пледира, че информацията няма обществен характер, била свързана с административна услуга, във връзка с чл. 8 от ЗДОИ. „Е, загубиха делото и ми дадоха информация, но едва на 23 юли 2009, почти 4 месеца по-късно – отбелязва Петър Христов. – Освен това се получиха съществени разминавания, за които сезирах прокуратурата. Тя се произнесе, че ставало дума за някакво объркване. Дори не уточниха кой се е объркал – „Социално подпомагане“ или „Бюро по труда“.
Поради служебната си натовареност Петър Христов не обжалва, но от други източници разбира, че по тази програма има куп злоупотреби – назначавани са майки, които не били трудово ангажирани, а доказвали с фалшиви документи пред „Социално подпомагане“, че трябва да се върнат някъде на работа. „Знам конкретен случай, при който майката работи в чужбина, а бабата е назначена за детегледачка“, допълва Христов.
Сега той води две дела срещу „Социално подпомагане“ в Разград заради майка си, която е инвалид с 94% неработоспособност, ампутиран крайник, диабет и сърдечно заболяване. „Поискахме да я включат в Програма „Социален асистент и домашен помощник“ – разказва Христов. – Дотогава плащах на жена от Разград, с която имах сключен договор, да се грижи почасово за майка ми. От „Социално подпомагане“ – Разград, ми предложиха да назначат същата жена като домашен помощник, а след това я изпратиха при друг човек, а майка оставиха без грижи“.
От разградското „Социално подпомагане“ Петър Христов търси информация колко лица с над 90% нетрудоспособност и под 90% нетрудоспособност, освидетелствани от ТЕЛК, са включени в Проекта „Социални услуги за качествен живот – фаза ІІ“ към Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Според него критериите, по които се подбират лицата по този проект, са занижени до минимум. „Достатъчно е само да е възрастен човек и да има затруднения в придвижването. По тази причина решенията на съответната комисия са прекалено субективни“, категоричен е Христов.
Офицерът обжалва мълчаливият им отказ и
„влиза“ в неочакван
и нелеп за него филм
Директорката на „Социално подпомагане“ отива при жената, която се грижела за майката на Христов, и я кара да подпише декларация, че не желае да се занимава с нея. В разговор с Христов същата директорка се опитва да го изнудва, обяснявайки му, че ще осигурят човек за домашен помощник само ако той оттегли жалбата си от Административния съд. Излишно е да споменаваме, че декларацията „за нежелание“ е представена като доказателство на съдебното заседание.
Паралелно с това, със заявление по ЗДОИ Петър Христов иска да узнае на колко хора са отпуснати интеграционни добавки и на колко са отказани. След поредния мълчалив отказ той подава жалба в Административния съд, а след решението му „Социално подпомагане“ обжалва. Делото предстои и офицерът от ОД на МВР – Шумен, вярва, че Върховният административен съд ще се произнесе в негова полза. „Всичко съм описал до прокуратурата и се надявам да си свършат работата“, казва той.
Този текст е част от новата книга на ПДИ „Купувам/продавам брега на Дунав (10 години ЗДОИ, 60 истории на журналисти)”.
Още за книгата