ISSN 1313-6496

Отвлечен отговор

Дарина Палова

Темата за отвличанията[1] е особено чувствителна през последните години. Неведнъж от медиите научавахме за  отвличания на бизнесмени, похитени момичета с цел включването им в друг популярен бизнес, а в началото на тази година похитиха дете за повече от месец. Голяма част от тези случаи завършват „щастливо“ - за страничните наблюдатели е достатъчно, че хората са живи и са се прибрали при близките си, а какво им е на тях самите, може да се гадае. От една страна, близките вероятно са платили достатъчно висока цена – в преносен и буквален смисъл, за да имат правото да се срещнат отново с отвлечения си роднина. Не съм привърженик на тезата „имали пари, дали ги“ или „бълха ги ухапала“, защото да си богат не е нещо, от което трябва да се срамуваш, пък и всеки разполага с парите си, както намери за добре. Колкото до нематериалната част от проблема, сигурна съм, че отвличането като събитие от живота не се забравя лесно, за да не кажа, че се помни завинаги.

Игра на пинг – понг

От МВР до ДАНС

Отвличанията в България през 2011и 2012 са предмет и на заявлението на журналиста от в. „Сега“ Самуил Димитров, отправено до Министерство на вътрешните работи през ваканционния месец август. В заявлението си журналистът пише, че според данните в публичния отчет на министерството, качен на неговия сайт, през 2011 у нас са извършени 11 отвличания, а през 2012 – 6. Във връзка с изнесената статистика Димитров иска да разбере кои са жертвите, къде и кога са извършени похищенията, колко отвличания са разкрити, има ли арестувани извършители и дела срещу тях, има ли осъдени, останали ли са невредими пострадалите, от една престъпна група ли са извършени деянията или от няколко и пр. Все въпроси, които се предполага, че са от компетенцията на министерството. Не на същото мнение са от МВР – десетина дни след получаване на заявлението, журналистът получава копие от писмо, адресирано до Държавна агенция за национална сигурност /ДАНС/. От същото става ясно, че по преценка на министерството заявлението е препратено по компетентност на ДАНС в съответствие с разпоредбата на чл.32 от ЗДОИ и §14 ал.1 от ПЗР към ЗИДЗДАНС.

Какво се крие зад въпросните разпоредби?

Съгласно чл.32 от ЗДОИ, когато органът, към който е подадено заявлението, не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението, той го препраща до компетентната институция като уведомява за това заявителя. В този случай той следва да очаква отговор не от институцията, до която го е подал, а от тази, до която то е препратено. В случай, че търся информация от Столична община, свързана с работата на някое общинско дружество, тя може да препрати заявлението по компетентност до тях, ако не разполага с поисканите сведения.

В цитирания в писмото §14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавна агенция „Национална сигурност“ се посочва, че ДАНС е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ в МВР. Най-общо казано,  с въпросната промяна от края на май. т.г. на ДАНС бяха прехвърлени функциите за борба с организирана престъпност в страната.

От писмото на МВР следва да се разбира, че министерството не се смята за компетентно да отговори на заявлението, защото не е компетентно да разследва отвличания/съответно не разполага с информация за този вид престъпления.

От ДАНС до МВР

Оставам замислена от наученото и продължавам да чета преписката, която Самуил Димитров ни е изпратил за консултация. На следващата страница ме очаква ново писмо – доста по-дълго, този път изпратено от ДАНС до МВР с копие до Димитров. В него от ДАНС пространно пишат, че при тях е получено заявлението на журналиста, с което той желае да получи информация за отвличанията в България през 2011 и 2012. От агенцията обаче уведомяват министерството, че съгласно чл.4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, регламентиращ обхвата на дейностите за защита на националната сигурност, в компетентността на ДАНС липсват такива, които имат отношение към разследване на отвличания, респективно към исканията, поставени в заявлението. Нещо повече, ДАНС цитира и две разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за МВР, съгласно които именно Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ към МВР предотвратява, пресича, разкрива и разследва престъпления, свързани с отвличане на лица с цел получаване на материални облаги, вземане на заложници, изнудване и други насилствени дейности. „Във връзка с тези промени, служителите на бившата ГДБОП, работили или специализирали по тази линия, са преназначени в структурите на ГДНП-МВР, като съответно са им прехвърлени водените от тях дела и преписки, свързани с отвличания“, посочват от ДАНС. В допълнение към това в няколко абзаца са цитирани и задълженията на органите на ГДНП-МВР, изброени в цитирания правилник, да събират и съхраняват информация, свързана с разследването на престъпления. Например според т.3 от правилника органите на дирекцията извършват анализ на тежките престъпления, на техните извършители, на пострадалите и на извършените аналогични престъпления; според т.29 и 30 –  те събират, обработват, обобщават и анализират наличната информация по направления на дейност, а също и информация, организирана в автоматизирани информационни фондове, системи или регистри. В заключение от ДАНС завършват така: „Предвид гореизложеното, на основание чл.32 от ЗДОИ ви връщаме преписката.“

. . .

Това е първото двойно препращане, на което правният екип на ПДИ попада в практиката си – и МВР, и ДАНС смятат, че не са компетентни по случая. Резултатът от този пинг понг със заявлението на журналиста е липса на отговор от страна на МВР след връщането на заявлението от ДАНС. Мълчаливият отказ на министерството не е съвсем изненадващ, по-интересно е дали най-после там са разбрали, че именно МВР разследва отвличанията в страната. Чудя се какво ли се е случвало с разследванията на отвличания в периода от няколко месеца, в който от МВР не са знаели за това, че все още са компетентни да разкриват тези престъпления. Направо не ми се мисли. Ще ми се да вярвам, че и престъпниците са си почивали през лятото...